Днес е 11 септември

20 години от онази катастрофична дата, която възвести с брутална сила настъпването на Рисковото общество, на Обществото на рисковете.
Всеки от нас си спомня този ден – как се е взирал в екрана на телевизора с невярващи очи.
Аз обаче свързвам с тази дата и малшанса, попречил ми да стана знаменит!
Шегичка.
Шегувам се не с датата, естествено, а със себе си.
Ще разкажа защо.
По онова време за да свързвам двата края с три деца и във вечно търсене на начин да удържам финансовото си равновесие на бивш, сиреч паднал политик, а значи понякога без постоянни доходи и напълно забравен от онези, на които аз съм помагал, а те са се клели, че са ми приятели, пишех постоянно статии. Дето се казва – хранех си децата и със статии.
Имаше една агенция „Балкани“, на която аз носех своите материали, те ги предлагаха на повечето окръжни вестници и ако там моите материали излизаха, получавах някакъв хонорар. Колкото повече материали се публикуваха, толкова по-голям бе хонорарът ми.
Плюс това обикалях вестниците и им предлагах свои статии – „Труд“, „24 часа“, „Стандарт“, „Земя“ и т.н.
А с „Банкеръ“ имах нещо като постоянно сътрудничество. Там веднъж в месеца отпечатваха моя статия на цяла страница (таблоиден формат) и ми плащаха веднага 100 лева. Почти никой друг така не ми плащаше за статия, затова съм запомнил тази сума.
Така беше тогава – 1995-2001 г., в битието и съзнанието ми на бивш, сиреч паднал политик.
И ето, отнасям аз поредната си статия във вестник „Банкеръ“. В нея съм направил пространен анализ на международното положение и, естествено, на глобалната сигурност. В частност съм аргументирал тезата, че въпросът не е Дали? САЩ ще бъдат ударени жестоко с безпрецедентен терористичен акт, а Кога? ще бъдат ударени, при това прогнозирах, че терористичната атака може да бъде в близко бъдеще и да се осъществи по неконвенционален, нетрадиционен демек, начин. Тази прогноза, така, както я бах направил, сякаш предчувстваше доста точно като реализация едно страшно бедствие, което ще се случи най-скоро в САЩ.
Отговорният фактор в „Банкеръ“, един много интелигентен човек, влизащ ми винаги в положението и смятащ, че сътрудничеството ни е взаимно изгодно, прочете донесената статия и възкликна: Страхотен текст, поздравления! Този път си надминал дори себе си! Тази статия заслужава специално внимание, оформление и представяне на читателите. Ето защо, понеже предстоящият брой е малко на друга тема, ние ще я пуснем като централна в следващия брой!
Ок, помислих си леко разочарован. А бях леко разочарован, защото се надявах да се прибера вкъщи със 100 лева хонорар, който щеше да ми свърши добра работа преди първия учебен ден на тримата ми ученика.
Веднага след това се случи 11 септември.
А веднага след 11 септември излезе новият брой на „Банкеръ“ с моята статия. Към тази статия имаше забележка, която поясняваше на читателите, че статията е донесена от Николай Слатински в редакцията на вестника няколко дни ПРЕДИ 11 септември!
Да де, ама тази моя „епохална“ статия все пак излезе СЛЕД 11 септември, а това вече е нещо съвсем различно.

Представете си – случва се 11 септември и всички, даже световните информационни агенции изведнъж казват: Ами ето, нещата са предречени, описани са едно към едно ПРЕДИ трагичната дата! И го е направил човек, който явно не е случаен, бил е шеф на парламентарната комисия по национална сигурност и очевидно се е добрал до някаква чувствителна информация или е направил критичен анализ на уязвимостта на американската система за национална сигурност!
И щеше да се разнася славата ми дивна като някой ек…
Щях да стана знаменит, да започна да бъда канен на международни конференции, да ме печатат в престижни западни издания за международни отношения и антитероризъм.
И вече нямаше да обикалям редакциите у нас, предлагайки им срещу мижави хонорари своите статии.
Нямаше и да стана секретар по националната сигурност на президента Първанов, което да се окаже петно в моята биография и независимо, че публикувах безпрецедентно две книги (има ги на моя сайт, всеки може да ги види и да си ги изтегли) за онова, което съм и как съм го съветвал, каквото и да кажа оттогава, все някой ще ме нападне – да, ама беше при Гоце!
Така или иначе, добре, че по онова време редакциите плащаха хонорари за статии - те бяха в помощ на моя бюджет несъмнено.
Сега масово ме препечатват, 90% правят това без да ме питат. А 100% го вършат без да ми плащат и стотинка за авторството.
Но това е тема за друг разговор, не за нея ми беше думата тук.
  
  11.09.2021 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _  _      __                    _      _ 
| || | / /_ _ __ ___ / \ / |
| || |_ | '_ \ | '_ ` _ \ / _ \ | |
|__ _| | (_) | | | | | | | / ___ \ | |
|_| \___/ |_| |_| |_| /_/ \_\ |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.