Вечната Амбър във финансиИте

С периферния си слух дочувам един познат глас - този
на вечната Амбър във финансиИте;
на мита за професионализъм, ако под професионализъм се разбират рутината, безгръбначието, пълната липса на стратегическо мислене, напасването на някакви числа, вместо провеждането на дългозорки политики;
на онзи, който е съгласен да предаде и продаде всеки, стига да му предложат подходяща цена;
на човека, готов да стане всякакъв, стига да не е никакъв….
И този глас твърди:
- Ние напускаме заседанието на комисията, за да може комисията да работи нормално, полезно, конструктивно и да си свърши работата без проблеми!
Честно казано, отдавна не бях чувал по-голяма глупост!
Как изобщо може да се изтърси такова нещо, каква е тази кратуна, с извинение, която може да роди подобна, пак с извинение, мисъл!?
Значи ние напускаме комисията, защото сме пречката тя да работи нормално, полезно, конструктивно и да си свърши работата без проблеми!
Нелепо, абсурдно, глупаво, тъпо…
А като чух гласа на вечната Амбър на финансиИте, та се върнах доста години назад.
В администрацията на президента Първанов национална сигурност бе всичко онова, с което никой не искаше да се занимава. Останалото бе външна политика, отбрана, срещи на високо равнище и пътувания от Малдивските острови до пингвините на Антарктида…
Ето защо в тази администрация имаше трима секретари по външната политика, един по военната сигурност, един по националната отбрана и моя милост по националната сигурност, в чиито задължения влизаха и всички онези неща, с които никой не иска да се занимава.
Нямаше секретари по образованието и здравеопазването, никой не искаше да се занимава с тях, затова се занимавах аз.
В частност, в моя ресор, аз си го бях определил сам, влизаха и демографските проблеми, онкоболните и хората с увреждания.
С тях никой друг в администрацията на социалния президент не искаше да се занимава.
Та по онова време организирах среща на представители на хората с увреждания със заместник-министъра, който отговаряше за хората с увреждания! Той така присърце си бе взел задачата, че ... когато отидохме при него, хората с увреждания не можаха да влязат в кабинета му със своите колички - вратата на големия кабинет бе тясна! И срещата ни със заместник-министъра се проведе във ... фоайето...
А замистник-министърът бе все същата вечна Амбър на финансиИте…
Толкова му пукаше за хората с увреждания, за които отговаря, че те не можаха да влязат в кабинета му.
  
  11.09.2021 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  ____    ____    _     _____       _ 
/ ___| | _ \ | |_ |___ | | |
\___ \ | |_) | | __| / / _ | |
___) | | __/ | |_ / / | |_| |
|____/ |_| \__| /_/ \___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.