2009 година: Моята политическата равносметка за нея (С цитат от „Кърджалийско време” на Вера Мутафчиева)

  В края на годината е време за равносметки.
  В личен план 2009-а не беше нито най-лошата за мен, нито най-добрата. Но ми се иска да си отиде най-сетне и колкото се може по-бързо – тя много добре знае защо. За жалост обаче, отивайки си, тя не забравя да напомни, че след нея ми остава с цяла една година по-малко нататък.

  А каква бе 2009 г. в политически план за България?
  Не бих казал, че равносметката е положителна.
  Вярно е, че Тройната коалиция вече не е на власт; че БСП – слава Богу - е в насипно състояние.
  Преходът свърши и би било добре партията, която в най-силна степен опорочи тези безумни 20 години на страната ни, да се свие, спихне и спаружи. Защото е повече от ясно, че каквото е зле за БСП е хубаво за България.
  И дори да ми опонират, че слуховете за смъртта на БСП са преувеличени, аз имам своите основания да се надявам, че БСП ще последва съдбата на СДС и ще се превърне постепенно в призрак, в дух, в полтъргайст, а с две думи – в заглъхващ спомен.
  След като политическото у нас постепенно бе убито, вече започва да няма нужда от партии, защото то, политическото се осъществява в обществения живот и в публичните практики именно чрез партиите. Логично е, че вече у нас няма нито една нормална партия – а ще има бизнес-дружинки, ловни дружинки, дружинки за корупция, дружинки по интереси, дружинки, скрепени от страха от закона и затвора.

  С големите промени на политическата ни сцена - дотук.
  Та нима неизбежната смърт на НДСВ е нещо важно, нещо решително променящо политическите процеси? И нима това тяхно падение може да трогне някой нормален човек - колкото и останалите в НДСВ шепа юпита и парвенюта, подръпнали доста от трапезата на властта, да не искат да се смирят със заслуженото си изчезване – то е най-малкото, което заслужават за начина, по който употребиха държавата и от богати станаха чрез нея богаташи.

  Иначе много неща са си почти по старому.
  Вижте само ДПС! По-точно върхушката на ДПС!! Тях, милионерите в зелено (и турци, и българи) никой не ги закача. Те безнаказано реинвестират огромните си корупционерски капитали, заиграват се с турската карта и все по-често открито, опасно и озлобено подменят етническата окраска на „Движението” си с религиозна, като апелират подличко към Всевишния. Да не говоря, че по министерства и агенции средният кадър на ДПС не е пипнат и не рядко именно той (или поне и той) провежда политиката на новата власт, която се прави на анти-ДПС, но много внимава да не сгази водата пред общите им с „Ахмед Доган и Со.” работодатели, благодетели, спонсори и спомоществователи.
  Сложих по-горе кавички на Движението, защото върхушката на ДПС не е символ на никакво движение, а на застой, на блато, на застопоряване на развитието на страната ни – чрез ориентализация, и на електората си – чрез капсулиране.
  А нарекох апелирането към Всевишния „подличко”, защото само това ни остава – след като не успяхме да се конфронтираме на етнически принцип, да пуснем в ход религиозното смразяване!
  Като съм подхванал ДПС, отново да си споделя мнението, че безумната глупост за референдума за новините на турски е без конкуренция като политическа бездарност, безпардонност и безотговорност - родена явно в глава, ударена от бумеранг на злото и подкрепена от глава, в която националната идея, националният интерес и националното чувство са в пълна каша от незнаене, несхващане, неосмисляне и неразбиране.
  Залагам силно, смело и здраво, че такъв идиотски референдум, който ще противопостави българи и турци, няма да се състои!
  Ако позная, ще ми стане драго – значи все някакъв здрав разум е останал у онези, там горе. Ако не позная, ще рухне един мит за този, който е Робин Худ, Кристофър Робин, Батман и Робин едновременно. А всеки рухнал подобен мит действа оздравяващо на обществото.
  Впрочем, дори да паднат толкова ниско и да наложат подобна политическа тъпотия, властимащите няма да успеят да развалят отношенията ми с моите приятели турци Илин и Ерол.

  Защо все пак - според мен - политическата равносметка за 2009 година не е позитивна?

  ♦ Най-напред, защото страната е управлявана без ясна идея, без минимум стратегическо мислене - по метода „проба-грешка”, с експерименти, чиято цена е висока.
  Това, което виждаме е алхимична смес от ултрадесни, антисоциални икономически решения и ултраляв, опакован в откровен ПиАр популизъм.
  Не, че в повечето западни държави не се действа чрез подобна смес, но у нас тази смес е свръхконцентрирана, тя е не само формата, а и съдържанието; не само средството, а и целта.

  ♦ Освен това, с невъоръжено око се вижда, че властта си няма и най-слабата представа за това – каква външна политика трябва да води страната ни, къде да разполага националните усилия, как да балансира в регионалните и енергийни сфери и зони на геостратегическото и геоикономическото пространство.
  Всичко е било, но такава дезориентираност, такава стигаща до паника загуба на представа какво правим и защо го правим, такава удивителна податливост на въздействия отвсякъде и такава поразяваща (ме поне мен) непоследователност на заявяваните принципи и позиции – аз не помня, а сравнително отблизо следя външната ни политика от 15-20 години...

  ♦ Да добавя властното, диктуващо, командорещо и заповядващо, антииниституционално мислене и поведение при провеждането на политиката.
  Не, не преувеличавам. Демокрацията е все повече координация и децентрализация, системен подход и мрежово функциониране. А ние виждаме как решенията се вземат (а нерядко и се отменят скоро след това) еднолично, безпрекословно, от позиция на силно концентрираната власт.
  Министрите са като пешки, на които им е забранено да си помислят дори, че могат да станат царици. Институциите са сбор от неми същества, които могат само да изпълняват, без да знаят защо са, какво са, ще ги има ли или няма да ги има, без да могат да генерират идеи и алтернативи, без да им е позволено да отстояват своите виждания.
  А професионализмът в тях е изтикан на втори план – далеч зад партийната герберна принадлежност!
  Отново невинни създания, без практически управленски опит, понякога едва завършили семестриално, заемат ключови съветнически позиции. Да не говорим, че не съвсем невинни създания окупират ключови управленски позиции - с единствената разлика отпреди, че по-добре говорят български, а понякога (но само понякога) и по-добре го владеят писмено.

  ♦ Накрая, това, което лично мен много силно ме тревожи е отношението на новата власт към най-важните в хуманно и хуманитарно отношение измерения на политиката. Или ако се самоцитирам:
  „Сега си имаме най-сетне властово мислене, което презира инвестициите в качеството на живота, в качеството на човешкия потенциал, в качеството на жизнената среда, в качеството на целите и приоритетите. Сега си имаме власт, която гледа на тези инвестиции не като на инвестиции в по-доброто бъдеще на България, а като на досадни разходи, които трябва, на всяка цена да бъдат орязани. Защото всякакви ненужни разходи трябва - независимо от цената - да бъдат орязвани.”
  Стъпките са в строга, стройна, добре обмислена последователност.
  Да вземем образованието и науката Тук логиката е ясна, неподлежаща на обжалване: връхлитане върху БАН; унищожаване на ВАК; посягане на държавното висше образование; да се готви държавното средно образование.
  А в социалната област? Подрязване на жизненото равнище на най-беззащитните прослойки, плюс неправедливо делене на пицата, вместо усилия, стратегия, политика за нейното увеличаване – преди да бъде делена.
  Болката ми е, че освен упованието на европейските фондове няма представа, камо ли политика - как пицата да бъде направена и по-голяма, и по-сочна, и по-засищаща.

  Е, добре, би попитал някой – та нима картината е толкова негативна, песимистична и черногледа? Нима например операциите „Наглите” – 1, 2 и т.н. не заслужават добри думи?
  Заслужават!!!!
  Тези операции дойдоха тъкмо навреме, за да спасят годината за това правителство или поне да й придадат качествено различен аромат – на изключително висока самооценка, достигаща до самодоволство.
  За всяка подобна операция съм готов да стискам палци на провеждащите ги. Дори да ми е малко странно как властта се хвали с факта, че си върши работата, заради която съществува. Че за какво е друго държавата, ако не да произвежда сигурност за страната, обществото и обикновените граждани?
  Но нищо – нека има повече поводи за такива безгранични хвалби. И нека, също така, държавата реагира като ужилена, силово и агресивно не само срещу банди, които тормозят богатите и свръхбогатите (за законността на чиито доходи тя също трябва да прояви най-сетне не само нормално любопитство, а аналогична енергия).
  Нека държавата да се погрижи да разбие и бандичките, които с безпардонност, безскрупулност и безнаказаност преръщат в ад бита, апартаментите, здравето и живота на обикновените българи.
  Моят обран жестоко съсед не бива повече да е с хиляди пъти по-малко важен за държавата от нахаканото, разглезено, парадиращо с богатството си синче на сръчното в правенето и трупнето на милиони богато или свръхбогато татенце.

  Иска ми се да цитирам блестящата като писател и учен-историк Вера Мутафчиева. Ето какво пише тя в изследването си „Кърджалийско време”:
  ”Османската власт постепенно възприемала средствата на размирието (т.е. кърджалийството – Н.Сл.), за да го унищожи.”

  Очевидно е пресилено да се сравнява бумът на престъпността през последните 20 години и особено през последните 20 седмици с Кърджалийското време (впрочем, започнало по нашите земи тогава, когато във Франция избухнала Великата Френска революция)...
  Но с висока степен на условност могат да се намерят елементи на прилика:
  -- своеволие на банди, които тормозят както обикновените хора, така и най-заможните (а някои богаташи и свръхбогаташи тогава са в пряка връзка с кърджалиите);
  -- пълновластие или поне своеволие на „организираната престъпност” в отделни части на страната;
  - безсилие на централната власт да овладее положението и сложи ред из цялата територия;
  -- заиграване на властта с някои престъпни групи срещу други и т.н.
  Постепенно обаче Центърът успява да се наложи. За целта той отвръща на вилнеещата престъпност с нейните средства, като отговаря на внимателно обмисляните удари с внимателно обмисляни удари; на силата - със сила; на насилието - с насилие; на жестокостта - с жестокост; на екзекуциите – с екзекуции; на децентрализацията – с децентрализация; на мрежовостта - с мрежовост; на внезапността - с внезапност; на подкупите - с подкупи, на предателствата - с предателства.

  През тези дни правителството постигна не малко чрез сериала „Наглите”. Congratulations!

  Вече писах:
  „Не престъпността ни е силна, а държавата ни е слаба”.
  И още писах обаче:
  „Нека не се съмняваме - дори сегашната ни деморализирана, „източена” и отслабена държава е по-силна от бандитите”.

  МВР, а по-скоро малка част от него (вкл. момчетата от Специализирания отряд за борба с тероризма), водени от премиера и вътрешния министър действаха през изминалите дни организирано, внезапно, бързо, рязко, където трябваше – и жестоко.
  Един премиер, направил си име като охранител знае как да действа в такива ситуации: на групата противопоставяш група; на грубата сила – груба сила; на удара – удар; на изненадата – изненада; на огнестрелните оръжия – огнестрелни оръжия.
  И когато ти си Държавата, всяка банда гадняри, мръсници, брутални типове може само да се подмокри от страх и да бъде направена на пух и прах.

  Пак ще се самоцитирам:
  ”Не малка част от престъпността у нас се състои от нагли типове, лекета, мошеници и побойници, от bastards – усетили, че срещу им няма държава, няма елит, няма власт, няма репресивна силова машина, няма правосъдие. Но ако те бъдат мачкани, преследвани, притискани, арестувани, държани „на топло”, осъждани и вкарвани в затвора, ще почувстват коленете си омекнали и ще се изпокриват в миши дупки. Пусни им на нашите престъпници само момчетата от Специализирания отряд за борба с тероризма във Враня и са дотук – и мургавите кланови обирджии, и апашите от крайните квартали, и мутациите на трибуквените групировки, и вся остальная сволочь.”

  Както се казва – дотук добре.
  Но Държавата затова е Държава - за да прибягва много рядко, само в изключителни случаи до подобни наказателни, силови и с насилие акции, проведени в стил на добре организиран, суров и ако се налага брутален юмрук.
  Несъмнено, Държавата трябва да прибягва до подобни акции, но само когато се налага – и като крайно средство.
  Далеч по-важно е да се действа превантивно, изпреварващо, със система за ранно сигнализиране. Да се действа методично, постоянно, професионално. Да се действа ежедневно, отговорно, неуморно.
  Борбата с престъпността е основна грижа на Държавата и тази борба трябва да се води упорито, на всички фронтове, но преди всичко с лице към обикновения гражданин – този, който нито може да си плати за изключителни мерки за сигурност, нито после може да си плати откупа.

  Държавата е нещо много по-значително, по-истинско и по-нормално от извънредните действия от типа Група срещу Група, Сила срещу Сила, Три букви (МВР) срещу Три букви (ВИС, СИК и т.н.).
  Държавата е нещо много по-демократично, по-трудно и по-отговорно за управляване дори от най-добрата охранителна фирма „Ипон”.
  Всяка успешна акция в стил „Ипон” заслужава овации, аплаузи, викове „Бис”! Но управлението и неговата роля в борбата с престъпността не могат да останат на нивото дори на най-успешната акция в стил „Ипон”.
  Ето това ми се иска да бъде разбрано изцяло и в пълна сила от Бойко Борисов.
  Защото той отдавна не е само собственик на охранителната фирма „Ипон”.
  Той е премиер на Република България, на държавата, която е сложен механизъм за производство на сигурност.
  И затова трябва да се управлява по качествено различен в сравнение с 2009 година начин.

  Николай Слатински
  28.12.2009 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  ____    _____   _____   _____ __        __
| ___| | ___| | ___| |__ / \ \ / /
|___ \ | |_ | |_ / / \ \ /\ / /
___) | | _| | _| / /_ \ V V /
|____/ |_| |_| /____| \_/\_/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.