А вие там си играйте на шестаци, простаци и кюфтаци! (В страната на всеобщото безхаберие, безсилие, безразличие и безверие) - 2

  Нападенията на бандата крадци срещу нашия блок не са спрели. Тази банда продължава да върлува с описаната вече от мен наглост, арогантност, безскрупулност и безнаказаност.
  Нощес са нахлули в един от офисите на партерния етаж. Очевидно след като разпердушиниха и опоскаха мазетата, сега тръгват по-нагоре – из офисите и магазините. Да се готвят апартаментите на хората живеещите в нашия блок, а и в съседния, чиито мазета бяха нападнати и ограбени като от саранча - пълчища, опустошаващи всичко по пътя си скакалци.

  Собственикът на обрания офис в 6.00 сутринта броеше унило претърпените щети – а той предлага и продава един вид никак не евтина техника и помещението е пълно с образци от нея.
  Иди после и бъди нормален и почтен бизнесмен, плащай си наемите и данъците, надявай се държавата да обезпечава обществения ред! Нанай!!!
  Държавата е неимоверно заета, а медиите заедно с нея се задъхват идиотски от факта, че някакъв си тип с морда на днешен депутатски Бай Ганьо напуснал политическата трупа, рожба на зловредни служби.
  Ах, какъв апетитен скандал! Ах, какво актуално и жизнено интересуващо хората събитие!! Ах, колко европейско, модерно, съвременно и демократично!!!
  Направо властови и медиен оргазъм.
  Оргазъм и то при тотална властова и медийна импотентност...

  Да се повторя ли от предния път?
  Битовата и уличната престъпност най-добре от всички разбира има ли власт в държавата, има ли по демократически твърда управленска ръка.
  И като усети, че по върховете на държавата си играят на шестаци, простаци и кюфтаци; като види, че и да има пилоти в кабината на самолета, те са се обърнали назад и са се взрели в пъпа си, тя надига глава.
  Беше се спотаила за 2-3 месеца – да види каква е аджеба генералната промяна.
  И изпълзя, разпаса се и се развихри.
  Предполагам, че не са само нашите два блока и не е само ЖК „Люлин” – 6, където битовата и уличната престъпност свирепства. Тя сто процента се е ориентирала отлично как да действа и дали нещо я застрашава, щом слуша, че МВР щяло да фалира, щото било потънало в дългове.
  Странно е това сегашно управление – в него има министри, които може и да не са много културни и òправни като мениджъри на държавата, но са по-богати от собствените си министерства или поне имат повече пари, недвижими и движими имоти, отколкото е бюджетът за 2010 г. на поверените им ведомства!
  ♦ Престъпността си го премества в другия джоб, смее се е и се кефи, казва си най-вероятно: „Е.ати държавата” - щом нейният тумор - Съдебната система се оригва в предчувствие за новогодишно преяждане с парични възнаграждения, докато в страната цари всеобщ и повсеместен отказ от правосъдие и правораздаване и докато пенсионерите и младите хора са обект на най-сериозните рестрикции от постната бюджетна пица за догодина!
  ♦ Престъпността ни показва среден пръст, защото се досеща, че щом всеки у нас, всяка власт и всяка институция може да показва среден пръст на обществото и гражданите, то тогава и тя може да си го позволи, както казваха децата някога „За кеф и разнообразие!”...
  ♦ Престъпността може да се гаври с хората и да ги ошушква системно и тотално, както е в нашите два блока вече близо 2 месеца, защото знае, че в България държавата е избягала, дезертирала е от основната си функция – да произвежда сигурност за обществото и гражданите.
  Даже нещо повече – държавата ни мисли за сигурността само по отношение на пламенното и изключително необходимо на същото това наше общество и на същите тези наши граждани, участие в Афганистан! Там се решават явно насъщните проблеми на националната ни сигурност. Може би аз не съм разбрал, че България граничи напоследък с Афганистан, Ирак и Иран едновременно...
  ♦ Престъпността в момента е най-добрата индикация за реалното състояние на страната ни – тя е синдром, симптом и диагноза. Тя е крещящ упрек срещу милиционерското мислене за сигурността, срещу зациклянето на политическия елит в някакви свои, празноглави и лицемерни вътрешни козни, ежби, дрязги и разпри; срещу пълната липса на каквото и да било стратегическо мислене; срещу абсурдния дефицит от каквито и да било приоритети в управлението.

  Не, тези редове не са свръхемоционални, макар че да живееш в пълна несигурност, да мислиш денем и нощем как да опазиш децата и близките си, как да защитиш честно спечелената с къртовски труд собственост, не е най-краткият път към хладнокръвен анализ.
  Тези редове са даже много слабо отражение на истинските тревоги, които обземат моите съседи, редовите българи, нормалните хора у нас.

  Да, никак не е приятно усещането, че няма държава, която да те защити, че сме се превърнали в тълпа от поединично или погрупово спасяващи се индивиди.
  Но още по-неприятно, далеч по-неприятно е осъзнаването, че оттук нататък няма да има вече и повече държава, която да мисли за обикновения гражданин.
  Държавата ни веднъж и завинаги е Държава на спечелилите от Прехода. Те ще прехвърлят всички трудности – финансови, морални, социални и свързани със сигурността върху атомизираната и фрагментизирана маса затънали в оцеляване човеци, а в същото време ще пренасочват всички ресурси, амбиции, интереси и усилия към собственото си благоденствие, към своя отлично защитен паралелен свят.
  Този свят е тяхната малка, спретна България, защитена с раздути банкови сметки, инвестирана в колосални имущества, подхранвана постоянно чрез паразитиране върху държавната хазна и умножавана чрез комисионерски контрол върху потоците, протичащи от страната ни навън и отвън към страната ни.
  Те, спечелилите от Прехода ще се радват на абсолютна сигурност и скоро може както в някои безнравствено богати квартали, както е на някои места по света, да си ходят на гости с вертолети.
  А за всички останали тук, у нас, ще важи простото тройно правило – спасявай се както можеш, оцелявай поне някак, влагай колкото имаш в собствената си сигурност.

  Какво друго може да си помисли човек, когато гледа сънливия, прозяващ се, гурелив, апатичен и очевидно демотивиран полицай, който изпитва досада, че някакви си хора му се жалват, щото, представете си, били обрани, и отказвайки да предприеме каквото и да е, през цялото време си бърка в ухото, вади ушна кал и я разтрива от колана си.
  Трогателна, по кафкиански абсурдна картина на отчуждилата се от хората си и с всеки изминал ден все по-намразваща ги държава.
  Държава, чийто елит там горе си играе самовлюбено, невъзпитано и безхаберно на шестаци, простаци и кюфтаци...

  Николай Слатински
  05.12.2009 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _____   _   _    __     _____   ___ 
|___ | | | | | / /_ | ____| |_ _|
/ / | |_| | | '_ \ | _| | |
/ / | _ | | (_) | | |___ | |
/_/ |_| |_| \___/ |_____| |___|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.