България наистина има нужда от модерна Стратегия за национална сигурност (Опит за експертно мнение).

  Пред правителството на Бойко Борисов, както пред всяко поредно правителство, стои като много значим приоритет разработването и приемането (от Народното събрание) на нова Стратегия за национална сигурност.
  Правителствата на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев пропиляха своя исторически шанс да дадат на държавата, обществото и гражданите такъв изключително важен и нужен документ. Въпреки, че и при двете правителства имаше изготвена подобна Стратегия, а през 2005 съответният неин проект бе обсъден дори от най-висшия съвещателен орган в системата на държавното управление – КСНС, Консултативният съвет за национална сигурност при президента.

  Няма съмнение, че каквато и Стратегия за национална сигурност да разработи сегашното правителство, тя ще бъде разкритикувана много остро от опозицията (каквото и да означава „опозиция” днес) и ще бъде направена на пух и прах от експертната общност.
  Българският опозиционер смята, че трябва да критикува всичко, което прави управлението и то да го критикува не принципно, а по принцип.
  А българският експерт е категорично убеден, че всичко, в което той не е участвал лично като съавтор (или поне не е взел хонорар за разработването) е непрофесионално, негодно, непригодно и просто слабо.
  В същото време, аз, на базата на дългия си и засега горчив опит през последните има-няма 20 години, знам с достатъчна убеденост в правотата на изводите си, че колкото и много политици да бъдат привлечени за работа над една Стратегия за национална сигурност, те няма да произведат нищо, достойно за уважение, освен да възпроизведат някои политически коректни и северноатлантически правилни фрази и заклинания, част от установения и приет от елита ни за безпрекословен новоговор, в който обществото ни не разпознава насъщните си цели и интереси.
  И заедно с това съм категорично убеден, че колкото и малка група експерти да бъде привлечена за работа над една Стратегия за национална сигурност, тя, малката група експерти, ще произведе необходимо приемлив и достатъчно одобрим документ, бедите за който ще настъпят тогава, когато с него се захванат политиците. Защото те ще го „фризират” и „окастрят” без да са го чели или без да са вникнали в него, а после няма да го отстояват пред парламента и няма да намерят време поне да го прокарат там с вечната и неунищожима машинка за гласуване.

  В този смисъл не бих поставял под съмнение въпроса Дали правителството на Бойко Борисов ще организира разработването на нова Стратегия за национална сигурност? На това правителство, а още повече на неговия премиер не липсва амбицията нещата да се правят с воля, разпореждане, строяване в две редици, преброяване четен-нечетен, натискане на бутони, клавиши и педали. Не са рекли, не са го направили, а рекат ли, могат да го направят чрез избраните експерти отлично, даже много добре.
  ♦ За мен е по-важно да се състои професионален разговор сред експертната общност за новото в тенденциите, в средата, в рисковете и предизвикателствата, определящи рамката, в която се разполага държавата ни и нейната сигурност в днешно време и в близките години.
  ♦ И освен това за мен е важно дали политиците от „ГЕРБ” са готови да подкрепят Стратегия за национална сигурност, която е българска и по форма, и по съдържание, или ще решат да отбият номера, като направят компилативен текст от правилно, обтекаемо и абстрактно звучащи абзаци, параграфи, булети и точки, който ще бъде незабавно разпознат от чиновниците, клерковете и бюрократите в Брюксел и Вашингтон, но ако му махнеш названието, няма да стане ясно за коя държава всъщност става дума и иде реч.

   Доколкото за втората от горните две дилеми мога само да се досещам и с нищо не мога да помогна, ще се опитам тук да поразсъждавам над първата, така очертана току-що дилема.
  Т.е. – какво според мен е важно да се отчете при разработването на нова Стратегия за национална сигурност. Ето сравнително накратко някои мои тезиси, като ключове и репери при изготвянето на такава Стратегия, които ако бъдат отчетени, аз бих се подписал с две ръце под нея - че това е Стратегията за национална сигурност, която бих желал да има страната ми.

  ◄ Държавата (българската държава) не е вече само и единствено физическо пространство (територия), тя е и духовно пространство, което надхвърля нейните граници. Затова ние трябва да мислим не само за хората, живеещи вътре в тези граници, а за всички българи по света - само на Запад те са 1 милион (за жалост, въпреки включително и моите усилия, за 8 години Георги Първанов отказа да забележи този 1 милион и да се обърне с лице към него).

  ◄ Държавата ни вече е една отворена система, през границите на която се осъществяват непрекъснато в двете посоки – отвътре навън и отвън навътре - различни трансфери, трафици, преноси и потоци. Ето защо ние не можем да мислим в понятията и манталитета на обсадената крепост, не можем да издигаме високи стени, зидове, огради, с които да пречим на тази процеси, а трябва да имаме визия, стратегия и политики за тяхното управляване, или поне за минимизиране на щетите и за оптимизиране на ползите от тях.

  ◄ Сигурността трябва да се схваща не като състояние и статукво, а като процес и динамика. Това изисква, например, да говорим не през призмата на „защита” и „оцеляване”, а на „съхранение” и „развитие”.
  -- На нас, да кажем, ни е важно не само „оцеляването на българската нация” (колкото и важно да е то, все пак не мога да приема, че ни е нужно просто някакво, каквото и да е оцеляване), но и нейното развитие.
  -- За нас, също така не е единствената цел „преодоляване на негативните демографски тенденции” - не мога да отрека, че е хубаво да имаме след време позитивни демографски тенденции, които повишават раждаемостта и „пълнят” страната ни със здрави, сити, усмихнати хора – без значение от кой етнос, религия и култура са те, но все пак и въпреки всичко определено и категорично смятам, че има смисъл не от каквато и да е, а от такава и само такава демографска стратегия и политика, която се стреми да запази българският характер на българската държава в европейското пространство.
  -- Да добавим и това, че за нас не е водещо само постигането на членството в ЕС и крепенето ни при това членство - някак, донякъде, пряко сили - „над водата”. Ние трябва да се стремим и това е вече наш жизнено важен интерес – членството ни в ЕС да бъде максимално ефективно, пълноценно и пълноправно.

  ◄ Да, суверенитетът е ценност, за която трябва да се говори на всяка цена и едва ли някой би дръзнал да го „отпише”, виждайки колко малко суверенитет на практика ни е останал. Но може да се сложи акцентът на вярното място: да се говори за споделяне на суверенитета – като съзнателен избор на държавата. Обаче не бива да сложим точка дори тук. Защото о кей, съзнателно споделяме суверенитет (т.е. отдаваме от суверенитета си), ала това не е всичко – ние трябва да можем да управляваме рисковете, които възникват при споделянето на суверенитета, защото дори най-съзнателно и суверенно споделеният суверенитет, ако не управляваме тези рискове, може да донесе значителни вреди на страната ни. Т.е. и споделянето на суверенитет не е еднократен акт или множество от еднократни актове, а е непрекъснат процес, който трябва да се наблюдава и контролира.

  ◄ Винаги досега, отчасти по инерция от отминали години и минали схващания, говорим за ред – конституционен, обществен, вътрешен. Модерното разбиране обаче замества понятието „ред” със „сигурност”, напр. по известната формула Вътрешна сигурност = Вътрешен ред + Гражданска сигурност.

  ◄ В този ред на мисли: по-рано говорехме за „безопасност” (като я разбирахме с руски акцент и с мягкий знак „ь” накрая); постепенно преминахме към сигурност (с американски акцент, т.е. security); сега вече трябва да преминем към рискове – към рисковете и тяхната идентификация, анализ и оценка, противодействие, мониторинг. В частност, специалните служби трябва да еволюират като механизъм за ранно сигнализиране по целия спектър на рисковете (където риск е въздействието на несигурността върху целите на държавата, обществото и гражданите).

  ◄ Стратегията за национална сигурност трябва, извинете за играта на думи, трябва да бъде преди всичко стратегия. Тя трябва да има вградена в себе си мисъл, която не просто дели пицата на сигурността, жалвайки се, че била постна, а се стреми да прави пицата най-напред по-голяма, а после да полага усилия за нейното делене. В никакъв случай една нова Стратегия за национална сигурност не трябва да бъде производна на досегашното късогледо и лишено от дългосрочност мислене на управляващите, което акцентира на днешното статукво, на разпределението и преразпределението на ресурсите – тя трябва да бъде не дистрибутивна, а синергетична – т.е. визионерска, фокусирана върху създаването на добавена стойност и допълнителни ресурси, а едва след това обзета от обсесия за тяхното разпределение и преразпределение.

  ◄ Продължавайки тези вектори на мисленето, Стратегията трябва да бъде целево („21 век”), а не ресурсно ( „20 век”) ориентирана. И като философия, и като технология.
  -- В частност, да не се бъркат жизненоважните със съществените интереси. Жизненоважните интереси са от ранг, мащаб и калибър на Цели – т.е. тези и такива интереси, които трябва да бъдат реализирани на всяка цена или поне с цената на максимални усилия, консолидация и сътрудничество в обществото. Защото бъдат ли „пробити”, в огромна степен се губи смисълът на целите тези политически усилия, на цялата тази революционна трансформация, на целия този радикален реинженеринг на държавата, наречен Преход. Докато съществените интереси са много повече Средства за реализирането на жизненоважните интереси.
  -- Това в някаква степен се отнася и за подхода ни в Стратегията за национална сигурност към ЕС и НАТО. Европейският съюз е преди всичко Цел, стратегическа цел за България, докато НАТО е най-вече Средство за страната ни. За Целта се полагат колосални усилия тя бъде реализирана (както казахме – да бъде реализирана максимално ефективно, пълноценно и пълноправно); докато Средството се оценява главно по това – дали работи: ако работи, ако произвежда повече сигурност – прекрасно, ако не се усеща от хората дали то е допринесло с нещо за сигурността, то за него тогава може да се мисли като за членство в един престижен и привлекателен клуб от държави със споделени принципи, приоритети и стандарти, към който е по-добре да принадлежиш, отколкото да си извън него.

  ◄ Разбира се, нито една Стратегия за национална сигурност не може да постави в трета глуха „меките” аспекти на сигурността (здравеопазване, образование, жизнен стандарт, околна среда), за сметка на „твърдите” (силовите) аспекти. Само ще допълня, че изказът, езикът, използваните понятия и категории трябва да бъдат съвременни, надрастващи сиромахомилството на социалистическото мислене – т.е. по-добре е да се говори напр. не за „повишаване на благосъстоянието”, а за качество на живота, за качество на човешкия потенциал, за устойчиво развитие и т.н.

  ◄ Винаги съм смятал, че държава, която в международните отношения се опитва да надскача сянката си, рискува да се превърне самата тя в сянка. Убеден съм, че една нова Стратегия за национална сигурност трябва да бъде много по-малко глобална в националните ни цели и амбиции (все пак България не граничи с Афганистан, Ирак и Иран едновременно) и много повече регионална, т.е. да провежда и произвежда разбирането, че нашата основна принадена стойност, нашето базисно значение като държава са пряко свързани с това – колко тежим ние в региона, в който сме разположени.

  ◄ Многократно съм писал и подчертавал в свои статии и публични изяви, че народът, обществото ни, целокупната общност от български граждани не може непрекъснато да бъде възприемана само като обект на външни процеси, като функция на външни въздействия. Разбира се, вярно е да се говори за защитата от бедствия, аварии и катастрофи (да напомня ли как новата ни еврокомисарка „забеляза” опасността на нашия континент от „цунами”-та, което е принос в теорията на съвременните рискове за гражданската сигурност в Европа и региона ни). Но заедно с всичкото това, ние трябва да се проникваме от мисленето и да преориентираме частично схващанията си в посока на осъзнаване, че заедно с това, че сме обект на външни процеси и функция на външни въздействия, ние като народ, общество и целокупна общност от български граждани сме субект на вътрешни процеси и функция на вътрешни въздействия, които са не само епизодични или периодични събития, но са постоянен процес, дълбоко ерозиращ нашата идентичност, нашата култура, нашата културност, образованост и интелигентност. Да, наводнението е бедствие или поне беда, но много повече от беда и дори от бедствие са опростачването и опримитивяването на съзнанието на отделните хора у нас и на общественото ни съзнание като цяло, свръхпроизводството на двукраки същества в страната ни, за които няма нищо ценно, които са с дефицит на мислене, с атрофиращо сиво вещество, които постепенно се сриват до приматното ниво, до битието и съзнанието на дегенерати. А това не е по-маловажен елемент от гражданската сигурност в нейното социетално измерение.

  ◄ И накрая, една нова Стратегия за национална сигурност ще бъде наистина нова, наистина стратегия, наистина национална и наистина за сигурност, ако е обърната преди всичко към младото поколение. Ако то разпознава в него грижата и волята България да бъде подредена, нормална, достойна за уважение и достойна за това – то, младото поколение да живее в нея, а не да се изнася от нея като се обръща с гняв назад и заявява категорично и за дълго: „Няма да ви живея в скапаната държава!”.

  Николай Слатински
  01.12.2009 г.

  P.S. Тук ще приведа три материала, подготвени от мен за президента Георги Първанов, които са посветени на разработената от правителството на Симеон Сакскобургготски Стратегия за сигурност, а така също и два материала, подготвени от мен за Румен Марков, заместил ме като секретар по националната сигурност на Георги Първанов.
  Да поясня, че Румен Марков (неволно изписах не Марков, а Мраков, макар че „грешката бе верна”) искаше да му готвя различни становища, защото като юрист трудно се ориентираше в националната сигурност и аз приятелски му помагах, но в един момент му казах, че „приказката свършва”, не мога 5 години да бъда „секретар в сянка”. За войната, която той впоследствие ми обяви съм писал много на този сайт.

◙ Материал No. 1:
От: Николай Слатински, секретар по националната сигурност
Относно: Проект за Стратегия за сигурност на Република България - 1
Съдейки по трите последователни и постоянно подобрявани варианта на Стратегията за сигурност на Република България (ССРБ) от 10, 14 и 20 септември т.г., работата над този документ върви бързо и успешно.
Това ще бъде Стратегия, която, ако се приеме от този парламент, ще “работи” поне десетилетие. За жалост, така е разпоредена дейността ни в нашата администрация, че изготвянето на ССРБ става без нас и ние, съветниците на държавния глава и върховен главнокомандващ, не само пропускаме тотално шанса да дадем принос за изработването на много по-добър, ключов за националната ни сигурност документ, но и дори да участваме в подготовката му. Шанс, който се предоставя твърде рядко.
Това е така, защото инструкцията е в работните групи и срещи Симеон Николов да седи мълчаливо, като обикновено записващо устройство, а всички други сред нас да стоим встрани от този толкова важен процес.
Като че ли това е ССРБ на правителството, не и на държавата! А не малко в президентството са с капацитет за позитивна експертна помощ.
Очевидно има някаква висша, трудно разбираема за простосмъртните експерти логика, която диктува съображения от подобен род и произход.
Какво е днес положението със ССРБ? Силно напреднала фаза, която предрешава вече цялостните форма и съдържание на документа. Така че фактически не е никак леко внасянето на структурни и съдържателни промени. Най-вероятно оттук нататък поправките ще бъдат козметични.
В сравнение с предната Концепция за национална сигурност, която по заповед на Иван Костов и с услужливостта на Богомил Бонев всъщност бе изготвена в НСС, а после изстискана и ощавена от шепа съмнително компетентни кадри, групирани към Съвета по сигурността към МС, тази Стратегия е нормална, лишена от големи идеи и значимо съдържание, но напълно приемлива разработка. Тя е така написана - като правило от разумни и образовани хора, - че е и удобна за показване, без да ни се налага да се червим, и безобидна, обтекаема. Написана, за да я имаме.
От началото и до края си тя е монотонна, скучна и шаблонна, но пък и почти няма за какво да се хванеш като съществени пропуски и грешки.
Дефектите (или повечето сред тях) са поправими: точно както по-горе се каза - козметично, редакционно. Така ще бъда приет нужен документ, но решаващи последствия за сигурността ни от това няма да се случат.
Нека си направим, въпреки скуката, труда да минем по 15-те страници на последния от наличните засега у нас варианти: този от 20.09.2004 г.
Страница 1: “Във връзка с новите тенденции в международната среда и запазването на основната им роля в опазването на международния мир и сигурност е необходимо да се адаптират и реформират ООН, вкл. Съветът за сигурност, за да се повиши нейната ефективност.”
Не звучат близко едно до друго “запазването” и “опазването”. Обаче по-неясно е дали “запазването на основната им роля в опазването на международния мир” не се разбира повече за ”новите тенденции”, а не за ООН и Съвета за сигурност (СС). Говорим “да се адаптират и реформират” ООН и СС, а пише “да се повиши нейната ефективност.”
Страница 2: “Членството в НАТО осигурява безпрецедентни гаранции за суверенитета, териториалната цялост, политическата независимост и сигурността на България”. “Безпрецедентни” е прекалено силна дума.
Страница 3: “Важен фактор за средата за сигурност представлява и стабилността на Кавказкия регион, Средиземноморието, Близкия Изток и Централна Азия. Повечето от страните в тези региони тези региони са в непосредствена географска близост и се характеризират със засилени икономически, транспортни, исторически и хуманитарни връзки с РБ.”
Разбира се, че “тези региони” се повтарят по редакционна грешка, но е спорно дали “повечето от страните” в тези региони наистина са в “непосредствена географска близост” до нас. И за връзките, които са изредени е спорно: доколко важат за “повечето страни” от тия региони.
Страница 3: “Повишена е сигурността на гражданите и силно е ограничено негативното въздействие на организираната престъпност”
По принцип ССРБ е доста самохвална и говори много за успехи. А що се отнася до организираната престъпност твърдението е пресилено.
Страница 3: “Формирането на гражданско съзнание в условията на успешно функционираща демокрация създава нови условия за духовен напредък, развитие на културата, науката и образованието и постигане на нова сплотеност и единение на българското общество.”
Самата фраза е смътна, безсмислена, излишна и спорна. Но всичкото, за което четем, че са “създадени нови условия“ едва ли трябва да се базира единствено на “формирането на гражданско съзнание” – дори било то “в условията на успешно функционираща демокрация”.
Страница 3: [Тероризмът се базира на “гъвкава международна мрежа от групи”:] “Финансирането, обменът на информация, обезпечаването на материално-техническата база, планирането, подготовката и осъществяването на терористични актове се извършва без използване на директна връзка между отделните групи и вътре в групите.”
“Материално-техническата база” е остатък от друг тип терминология, но да се твърди, че терористичните актове се планират, обезпечават и осъществяват ”без да се използва директна връзка между отделните групи“ и - още повече – “вътре в тях”, е между неточно и пресилено.
Страница 4: “В международен план, достъпът до суровини, материали и технологии за производството на химическо, биологическо, радиологическо и ядрено оръжие, средствата за тяхното доставяне и възможността за привличане на учени и специалисти по принцип улеснява терористите и опитите им за придобиване, изготвяне и употреба на ОМУ [оръжия за масово унищожаване].”
“В международен план” е излишно. Подредбата на ОМУ “химическо, биологическо, радиологическо и ядрено” е хаотична и не отговаря на възприетата, нито на мащаба на заплахата от тия ОМУ. “Възможността за привличане на учени и специалисти” е свързана с разработването на ОМУ, но това не става ясно от текста. Въобще, в една Стратегия не е удачен израз “по принцип” - “по принцип улеснява терористите”.
Страница 4: “Огнищата на напрежение на Балканите с периодично повтарящи се етнически или религиозно мотивирани конфликти.”
Пак не съвсем удачен израз: “периодично повтарящи се” конфликти.
Страница 5: [Информационните рискове:] ”Недостатъчно ефективна защита срещу изтичане или влияние на електромагнитни излъчвания.”
В текста има подробно изреждане на рисковете за информационната сигурност и цитираното по-горе е вече едно прекалено детайлизиране.
Страница 6: “Съхраняването националната идентичност, ценности и традиции и културно развитие на страната.” и “Преодоляването на отрицателните демографски тенденции”. трябва да преминат от “Съществените” към “Жизненоважните” национални интереси. Твърде спорно е дали “Запазването на ролята на НАТО в международната система за сигурност.” трябва да бъде вписано сред “Съществените” национални интереси и изобщо сред националните ни интереси…
Страница 6: Пише се за Цели и Принципи на политиката и стратегията на сигурност, а е по-редно да се запише “стратегията и политиката”.
Страница 7: “Членството в НАТО и предстоящото присъединяване на Р България към ЕС определят нови отговорности”. А какви по-точно?
Страница 7: “За гарантирането на националната сигурност отговорност носят държавните институции, обществото и гражданите”. Вижда се, че кой знае защо са пропуснати органите на местната власт.
Страница 8: Упоменава се “провеждане на устойчива и предпазлива финансова политика”. Неудачен израз - особено за “предпазлива”.
Страница 8: “България е страна с изключително богато биологично разнообразие и уникални природни условия. Държавата ще продължи да провежда политика за гарантиране на екологичната сигурност при устойчиво развитие на страната”. Толкова за този аспект на сигурността!
Смущаващо е колко стеснено и крайно ограничено (и като отделено място) е разбирането за Екологичната сигурност. Да не говорим колко “щедро” място се отделя на ключовото понятие “Устойчиво развитие”!
А малко по-горе същият извод може да направим и за разбирането на авторите за Социалната сигурност! Дори не е за вярване, очевидно е, че авторите на ССРБ не са си направили труда да привлекат експерти в толкова съществени области. Хората с увреждания напълно отсъстват - явно те не се възприемат за приоритет на националната ни сигурност.
Страница 9: [За държавите от Черноморско-Кавказкия и Централно-азиатския региони:] “България … ще насърчава приобщаването на тези държави към евроатлантическите ценности.”
Може да се спори – ако си представим всичките тези държави - дали това е [осъществимо и] толкова важно за една Стратегия за сигурност.
Страница 10: “Република България е ангажирана в осъществяването на Целите на хилядолетието…”. Какви са тия Цели обществото не знае.
Страница 11: [В свръх лаконичните пасажи за кризите:] “Адаптирането на системата за управление при кризи към постоянно променящите се условия на стратегическата среда ще се осъществява чрез управлявана трансформация, която цели неговото усъвършенстване и развитие и не застрашава вътрешната му стабилност.”
Какво точно значи “управлявана трансформация”? А “неговото” и “му” са свързани с “адаптирането”, не с “управлението” и “системата”.
Страница 11: “Постигане на пълно съответствие с Маастрихтските критерии …”. Колко наши граждани знаят какви са точно тези критерии? И защо да бъдат споменавани те след реализация на членството в ЕС?
Страница 12: “България ще се стреми да установи контакти с цел ефективно включване в дейностите на Европейската агенция за отбрана.” България трябва да се стреми не към контакти за включване, а към включване в дейностите на Европейската агенция за отбрана.
Страница 13: “България ще се стреми да допринася за постигане на общи или координирани позиции между САЩ и ЕС по основните проблеми на глобалната политика и сигурност, както и на специфични въпроси, които пряко засягат интересите и целите на страната ни. Страната ни ще се придържа към съгласуваните общи позиции в рамките на ЕС…”. Много добре казано! Това е заявка за проевропейска политика за сигурност, за разлика от досегашната проамериканска.
Страница 13: “Целта е да се ограничи нивото на организираната престъпност и да се снижат рисковете и заплахите от нея.”.
Това влиза в противоречие с по-горния оптимизъм и внася реализъм.
Страница 14: “Максимално използване на предимствата на механизма “Берлин плюс…”. Отново – а какъв е този механизъм – колцина знаят?
[На няколко пъти посочвам, че има понятия, които не са добре познати на широката публика. А това е документ, който всеки трябва да може да прочете, осмисли и разбере, затова подобни енигми без обяснението им не са достатъчно удачни и ще отчуждават Стратегията от обществото.
Добре е, че за разлика от други документи напоследък, в тази ССРБ няма буквално преписани изрази-чуждици като “про-активна” политика.]
Страница 14: “Баланс между потребностите на сигурността и отбраната и възможностите на страната и тяхното ефикасно и ефективно използване.” Различават ли се “ефикасно” и “ефективно”?
Страница 14-15: “Да се гарантира достатъчен % от БВП за нуждите на сигурността на страната. Тези средства е целесъобразно да се насочват в изпълнение на конкретни програми и стратегии за сигурност.” Ала “Стратегия” е този документ - какви още стратегии за сигурност има?
- Какво друго за ССРБ? Тя е дебалансирана: в нея има много външна политика и отбрана и по-малко вътрешна сигурност и обществен ред.
- В ССРБ не усещаме много ясно пулсът на Балканския регион. Тя се е разпростряла нашироко, вълнува се от региони, които не са от водещ интерес за нас, а се плъзга по повърхността, стане ли реч за Балканите.
- Македония в тази ССРБ е спомената само толкова, колкото другите балкански страни. Все пак би било добре да има поне знак, да има поне намек, че тя за нас Македония не е просто страна като всички останали, а играе специална роля, заема специфично място за държавата ни.
- Независимо от упоменаването му, доста подценен е и тероризмът.
- Не става ясно трябва ли да градим нужния ни потенциал за действие на системата ни за сигурност в автономен режим – ако това се наложи.
- ССРБ не е малко архаична, не в духа на новите технологии на 21 в.
- В ССРБ освен бегло споменаване около НАТО, няма нищо за Русия.
26.09.2004 г. Николай Слатински, Секретар по националната сигурност

◙ Материал No. 2:
От: Николай Слатински, секретар по националната сигурност
Относно: Проект за Стратегия за сигурност на Република България-2

Както бе посочено в предишния анализ [от 26.09.2004 г.], посветен на предпоследния вариант на Стратегията за сигурност на Република България (ССРБ) [от 20.09.2004 г.], работата над този документ върви бързо и успешно и още тогава бе очевидно, че тя е близко до своя край.
Финалният вариант просто повтаря предпоследния с някои козметични корекции, тъй че много от тогавашния ми анализ остава напълно в сила.
Сега ССРБ е вече в парламентарните комисии и едва ли ще срещне съпротива както в Комисията за вътрешна сигурност и обществен ред, така и в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Така че пътят за приемането й от Народното събрание скоро ще бъде открит.
ССРБ ще замени досегашната Концепция за национална сигурност от 1998 г. И определено е по-добра, по-смислена и по-съвременна от нея.
ССРБ е изготвена с идеята да е актуална за десетилетие. За жалост, нашата администрация - поради инструкциите към нас - пропусна шанса да даде принос за изработването на по-добър, ключов за националната ни сигурност документ. Шанс, който се предоставя изключително рядко.
Прави впечатление названието на документа: Стратегия за сигурност. Би било много добре (разговарях в личен порядък с редица депутати) то да е Стратегия за национална сигурност. Така са наречени документите на голямото мнозинство наши спътнички по съдба – Литва (от 2002 г.), Латвия (2002), Естония (2004), Полша (2003), Унгария (2004), Словения (2001) и Румъния (2001) - т.е огромното мнозинство. Само Чехия (2001) и Словакия (2001) са използвали названието Стратегия за сигурност.
“Стратегия за национална сигурност” изтъква националния характер на документа и че иде реч за националите измерения на сигурността, не за някаква стерилна, безлична абстрактна общология на сигурността.
При сравняването на Стратегиите на горните 9 държави и на България се вижда, че общо-взето нашата не отстъпва с нещо на останалите.
Освен може би с по-тромавата мисъл и просто слабото й редактиране.
Веднага ще подчертая, че на английски език ССРБ сигурно би звучала далеч по-добре, защото нейните автори са индоктринирани от западни термини (което донякъде е естествено). Но все пак понятието “среда за сигурност” изглежда непривично, да не говорим за понятието “вътрешна среда за сигурност”. Като писалите ССРБ (а не приелите я, които едва ли са я чели) са ползвали старателно, до буквални заемки Стратегиите на другите страни. Напр. фразата: “Бъдещото разширяване на Алианса ще подобри значително средата за сигурност и ще увеличи потенциала му за въздействие върху тази среда”. Алиансът вече се разшири със 7 държави. А да се мисли, че приемането на Хърватско или Македония изпълва тази фраза с адекватно съдържание си е направо пресилено.
Вярно, че ред критици на Стратегията реагираха бурно и я направиха не пух и прах. Причината е, че те не са прочели Стратегиите на другите подобни на нашата страни и така са за завиждане, защото са съхранили девствеността на своите сетива. Те се “палят”, защото искат да видят Българска Стратегия. А четат версия на български език на един и същи документ щампован десетократно (поне с 80-90% еднакво съдържание).
Не бива да преувеличаваме значението на документ като Стратегията. Новите членки на НАТО до една имат такива документи, защото това е част от определена култура и “копиране” на САЩ, само че САЩ приемат Стратегии за национална сигурност ако не всяка година-две, то поне на няколко години. Обаче и стратегическата, и геополитическата тежест на тия Стратегии за национална сигурност на САЩ е коренно по-различна.
В страни като нашите Стратегията има доста ограничен кръг читатели - главно експерти, университетски преподаватели и студенти. И не само в България единици депутати ще прочетат ССРБ преди да я гласуват.
Нека не бъда разбран неправилно, разбира се, че Стратегията е нужен и задължителен документ! Точно затова ми се искаше да сме по-дейни при нейното изработване и затова ми се искаше тя да бъде по-силно пречупена през призмата на България и региона, в който се намираме.
В общ план ССРБ е стандартен документ. А във всеки такъв документ се определят националните интереси: жизненоважните и съществените; както и предизвикателствата, рисковете и заплахите за националната сигурност; а също така принципите, целите и задачите на политиката за национална сигурност за постигане на националните интереси и даване на адекватен отговор за тези предизвикателства, рискове и заплахи.
Логично е, че сред жизненоважните интереси навсякъде се изреждат: защитата на независимостта и суверенитета, териториалната цялост и конституционния ред; съхраняването на демокрацията; обезпечаването на сигурността на държавата, обществото и хората; гарантирането на върховенството на закона и на човешките права и свободи; опазването на националната идентичност, ценности и традиции, памет и култура.
Разбира се, че навсякъде се отделя централно място на тероризма и организираната престъпност, на корупцията и нелегалната миграция, на криминализацията на властта, икономиката и социалните отношения, на последствията от социална поляризация, на бедността и мизерията.
Глобализацията и ефектите от нея (а те не са само позитивни), много по-широкото схващане за сигурността и за нейната неделимост, НАТО и ЕС, стратегическото партньорство със САЩ и военното им присъствие в Европа, демографските тенденции, защита на правата и свободите и съхраняването и развитието на едноименните с държавата (напр. за Словения - словенците, за Унгария - унгарците) етнически общности зад граница, изграждането на капацитет за реагиране и за управление на кризисни ситуации (при бедствия и аварии от природен, техногенен и друг характер), киберсигурността, образованието, науката и културата - тези и редица други са сред просто абсолютно задължителните въпроси в Стратегиите. Има ги прилично написани и в новата наша Стратегия.
Затова ще се спра само на неща, които поне отчасти липсват, без да акцентирам на плачещите за редактиране пасажи, като: “Във връзка с новите тенденции в международната среда и запазването на основната им [на кого – на тенденциите ли?] роля в опазването на международния мир и сигурност е необходимо да се адаптират и реформират ООН, вкл. Съветът за сигурност, за да се повиши нейната [уж “реформират и адаптират”, а “нейната” ?] ефективност. Или че общоприетата подредба е “ядрено, химическо, биологическо и радиологическо”, а не “химическо, биологическо, радиологическо и ядрено” оръжия. Или пък “предпазлива финансова политика”. Или че се пише “стратегията и политиката”, а не “политиката и стратегията”. И накрая неточното “периодично повтарящи се [на Балканите] етнически или религиозно мотивирани конфликти.”…
ССРБ в предишните варианти бе далеч по-самохвална и избиваше на пропаганда. По-малко, но и в крайния вариант тя страда от този вирус.
В Стратегията не се усеща отчетливо пулсът на Балканите. Тя се е разпростряла нашироко, вълнува се от региони, които не са от значим интерес за нас, а се плъзга по повърхността, стане ли дума за нашия регион, където все още се намира България. Авторите имат виждане за географията, според което повечето от държавите от Кавказкия регион, Средиземноморието, дори от Близкия Изток, а даже от Централна Азия са в непосредствена географска близост и със засилени икономически, транспортни, исторически и хуманитарни връзки с България. В последно време пространството на отговорност и приоритети на нашата външна политика почесва систематично гръб о Китайската стена, политиците споменават Балканите 5 пъти по-рядко от Ирак и Афганистан, но засега по-близо до нас са Албания, Македония, Сърбия (Косово) и Черна гора.
А в ССРБ Македония изобщо е в общия кюп балкански страни. Макар че било добре да има поне малък знак, че за нас Македония не е просто държава като всички други, а заема специфично място, има специална роля за държавата ни (както румънската Стратегия отбелязва Молдова).
Що се касае до инак намерилите място в ССРБ демографски въпроси, “преодоляване на отрицателните демографски тенденции” трябва да премине от съществените към жизненоважните национални интереси: България е в преход от демографска криза в демографска катастрофа. И това не е свързано само с икономически проблеми: на застаряването, на натежаването на възрастовата структура към по-горните възрастови групи, на изтичането на потоци от млади, креативни българи в чужбина.
Важно е новата демографска политика да бъде насочена към всички граждани, независимо от техните етнос и раса, религия и пол. Но не по-маловажно е да се мисли и за подкрепата на процеси и практики, които да съхранят идентичността на България именно като българска. Няма нищо расистко в това, че българският етнос е с ключова отговорност за опазването на българският характер, същност и култура на България.
ССРБ в значителна степен е дебалансирана - в нея има много външна политика и отбрана, но по-малко вътрешна сигурност и обществен ред.
Да речем, говори се за организираната престъпност, но освен нея има и обикновена, която тормози в не по-малка, а даже в по-голяма степен редовите хора. А именно те са фокусът на политиката за обществен ред и сигурност и не бива да остават изоставени в периферията на ССРБ.
Всяка уважаваща себе си и загрижена държава задължително смята в Стратегията си детската и младежката престъпност за важен проблем. А също така и разпространението на наркотици, алкохолизъм и СПИН.
Говори се за “специализирани органи” и не се подразбира лесно, че това всъщност са специалните разузнавателни служби. Показателно е, че в ССРБ изтъква (най-сетне!) необходимостта “да се поддържа висок авторитет и да се повиши респектът към специализираните органи за защита на сигурността и техните служители”. Това си е стъпка напред.
Донякъде успешно през последните 4 години бяха решени не малко проблеми на деполитизацията и управляемостта на спецслужбите, но по отношение на структурирането и на координацията в системата от спецслужби това бяха поредните загубени 4 години. Идеите на БСП от последните дни се възползват от това. Но вина имаме и ние, защото не се опитахме да се намесим по-активно тогава, когато НДСВ бе по-слабо, БСП - по-сговорчива. Ако биех камбана на тревога за маргинализацията на секретаря по националната сигурност в нашата администрация, то на по-задно място бе уязвеното лично его (това е твърде личен въпрос и не си струва да се коментира обстойно). Далеч по-важна бе подредбата от приоритети, която допринасяше за липсата на адекватна чуваемост на всички ония идеи и предложения, които правех в анализ след анализ. Плюс връзването на ръцете, стигащо понякога до запушване на устата за отстояване на позиции и за съвместна работа с експерти в партиите, които мислят като нас или не гледат да орежат отвсякъде президента.
Изтласкването на секретаря по националната сигурност от тия хора, с които президентът работи най-близко, пречеше на създаването на кръг от професионалисти в националната сигурност, готови да работят за лансирането на нашите идеи в посока най-благоприятна за президента. За да се създават нагласи в дадено направление, трябва да се тестват те на конференции, в статии и в предавания, да се работи с медиите.
Във връзка и с това, но не само с това, ССРБ щеше само да спечели, ако бе казала, че е нужен устройствен Закон за националната сигурност.
За разлика от други Стратегии, в ССРБ няма воля да се засегне и въпросът за ролята и мястото на структура от типа на Националната гвардия при преливането на кризи от невоенен и военен характер. Макар въпросът за Гвардията да е сякаш все повече не Дали?, а Кога?
На елементарно равнище в ССРБ са темите за киберсигурността (в екипа явно не е имало човек, който поне горе-долу да знае що е това, а и що е критична инфраструктура) и за екологията (само повърхностно е упоменаването на парадигмата на 21 век - за Устойчивото развитие).
Изобщо ССРБ е малко архаична, не в духа на новите технологии на 21 в., служи си с понятия, които вече не са същите, осъвременили са се.
Изглежда хората с увреждания не са приоритет на Стратегията – на която по принцип куца тотално разбирането за Социалната сигурност.
Дори не е за вярване, че авторите на ССРБ не са си направили труда да привлекат експерти в толкова съществени области на сигурността.
Отчасти очевидно изхвърляне е тезата, че гаранциите за сигурността от членството в НАТО са безпрецедентни: Испания, Турция и самите САЩ са в НАТО, но това не ги предпази от жестоки терористични удари.
Едва ли има друга подобна Стратегия с толкова малко отделено място за Русия – даже Северна Африка е сякаш по-важна за България. Заедно с другите страни от ОНД, Русия също (според ССРБ) ще има честта ние да насърчаваме приобщаването й към евроатлантическите ценности.
Сред носещите отговорността за гарантирането на националната сигурност - държавните институции, обществото и гражданите, кой знае защо са пропуснати така важните органи на местното самоуправление.
Тероризмът е силно подценен: като разбиране и като място в подобен стратегически документ, и като акцент. В пасажите за него има понятие “материално-техническата база” – което е терминология от друго време.
По-важното е, че има неточна теза – че в “гъвкавата международна мрежа от групи”, на която се базира тероризмът, не се била използвала директна връзка между отделните групи и дори и вътре в самите групи.
Странно, но не пише нищо за участието ни в коалиции на желаещите.
Изобщо не е удачно, а не е и систематично вписването в Стратегията на звучащата съвсем като лозунг теза, че България “няма да променя своите позиции и политика под натиска на терористични заплахи и действия, включително при ситуации на вземане на заложници.”
Жалко, но от предпоследния вариант е изпаднала разумната заявка за водене от страната на проевропейска политика за сигурност: “България ще се придържа към съгласуваните общи позиции в рамките на ЕС”.
Не се разбира изобщо и трябва ли да градим потенциал за действие на системата за сигурност в автономен режим – ако това се наложи. У нас в концептуалните документи систематично се налага тезата, че на всички заплахи към сигурността, системата за национална сигурност ще дава отговор само в контекста на системата за колективна сигурност.
Предишната Концепция за национална сигурност създаде Съвета по сигурността към Министерския съвет (ССМС). Сега, след като ССРБ ще отмени Концепцията какво става със ССМС? Има известна неяснота.
В ССРБ често използва понятия (Маастрихтските критерии, Цели на Хилядолетието, Механизмът “Берлин плюс”), които не са познати добре на широката ни общественост. Би било хубаво, ако някой прояви интерес към Стратегията, да може да я прочете, разбере и осмисли.
Безспорно изключително положително е отново да се запише, че “през първото тримесечие на всяка календарна година МС ще предоставя пред Народното събрание доклад относно сигурността на страната през предходната година”. Но каква ще е санкцията ако и следващото правителство продължи традицията да не внася подобен доклад?
И така, ССРБ е пред приемане, стига политическата конюнктура да го позволи. Очевидно вече е почти невъзможно внасянето и най-дребните промени по същество (макар някои депутати да схващат някои неща).
Тази Стратегия, за разлика от предната Концепция е съвсем прилична и приемлива разработка. Тя е така написана, че е обтекаема и удобна за показване, без да се червим. Става за слагане в сайт - на английски.
В рамките на казаното дотук президентът може да си състави мнение за Стратегията. Мисля, че извън критичните забележки в този дух той няма за какво да се “хване” като критика. И може пътьом да отбележи при даден повод, че приветства приемането на този важен документ.
04.02.2005 г. Николай Слатински, Секретар по националната сигурност

◙ Материал No. 3:
От: Николай Слатински, секретар по националната сигурност
Относно: Проект за Стратегия за сигурност на Република България-3
На 24.03.2005 г. в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност без особена дискусия по същество и без особено ниво (най-меко казано) на разбиране на проблемите, беше одобрена Стратегията за сигурност.
Това е новият вариант на тази Стратегия, в който според на работната група, водена от заместник-министрите Илко Димитров, Николай Милков и Бойко Коцев, били отчетени практически всички препоръки на КСНС.
При внимателен прочит на Стратегията обаче, би могло лесно да се установи, че претенциите за пълнота на отразяването на препоръките на КСНС са пресилени, за да не се каже дори, че те са несъстоятелни.
В общи линии направените поправки са козметични и незначително подобряват (ако изобщо подобряват) съдържанието на Стратегията.
● Важно допълнение е за неблагоприятните демографски тенденции и за необходимостта от всеобхватна политика за преодоляването им.
● Добавен е пасаж за българския етнически (така е записано) модел и то в трактовка, която е най-близка до истината – напоследък бе прието главната заслуга за този модел да се отдава на ДПС, което изобщо не е така, защото главната заслуга е на мнозинството, на българския етнос.
● Направен е в общи сполучлив линии опит да се коригира слабостта в разбирането на същността и значението на социалната сигурност.
● Усилена е частично тезата за ролята на образованието и науката за осъществяването на нашите стратегически интереси в сигурността.
● Спомената е потребността от ефективно функционираща съдебна система за защита на правата, свободите и сигурността на гражданите.
● Включен е твърде дълъг нов пасаж за енергийната независимост на страната; в него някои формулировки не са според мен твърде точни.
Факт е обаче, че след успешното провеждане на КСНС президентът не може да предприеме нищо повече, без да рискува да преиграе и да се окаже в ролята на критикуващ Стратегията не принципно, а по принцип.
Това би означавало той да слезе на експертно ниво, да води спорове и дебати, по-подходящи за по-раншни етапи на работа над Стратегията.
Още повече, че има друга страна на въпроса, която е в негова полза.
Президентът може да си припише съвсем заслужено съществен плюс, защото в една или друга степен работата над тази Стратегия премина по процедура, която е близка до класическата. КСНС постигна съгласие по известни допълнения и изменения в Стратегията, те бяха отчетени, тя отново бе поставена на вниманието на парламентарните комисии и после - има всички основания да се очаква - и гласувана от парламента.
Като подход в изграждането на нова култура на отношение и работа над такъв тип документи, целият процес на изработване и приемане на Стратегията заслужава висока оценка. Президентът е с принос за това.
Не по-малко важен факт е и, че след преработването на Стратегията (което при всички случаи е разумен жест от страна на правителството, в т.ч. към президента), пътят за приемането й е открит. А по този начин страната ни ще се сдобие с нова и съвременна Стратегия за сигурност.
25.03.2005 г. Николай Слатински, Секретар по националната сигурност

◙ Материал No. 4:
За: г-н Румен Марков, секретар по националната сигурност на президента, ректор на Академията на МВР
От: Николай Слатински, доцент, факултет “Сигурност” - АМВР
Относно: Проект за Стратегия за сигурност на Република България - 1
Представеният за обсъждане Проект за Стратегия за сигурност на Република България поражда много въпроси, а също и разочарование.
И като секретар на президента, и после – в началото на работата над тази Стратегия, а на няколко пъти и в печата, винаги съм се опитвал да очертая вижданията си за подобен документ. За жалост това неизменно се е оказвало поредното мое участие поредните безполезни дискусии.
Общото впечатление от този Проект е, че това е един слаб документ. Аз не бих желал точно такава Стратегия да има Република България.
Ето част от принципните слабости, грешки и пропуски на Стратегията:
1. В Стратегията липсва “българското”, специфичното, характерното, стратегически важното за страната ни. Ако заменим “България” напр. с “Хиксландия”, много трудно бихме познали за коя държава става дума.
Можело е в началото да се изнесе това, което България трябва да прави като член на НАТО и ЕС, както и като държава с ангажименти към международната общност и после да се отдели място на реалните ни проблеми и потребности от сигурност, на стратегическите приоритети.
2. Стратегията в този си вид фактически не съдържа нищо, което да оправдава нейното приемане, тя е банална, скучна и безполезна. Освен ако целта не е да може да се каже, че и ние сме приели нова Стратегия.
3. Като изключим някои съвременни, но или недообяснени или грешно разбирани понятия (напр. “мрежа от мрежи”, “гражданска сигурност”), то се вижда, че езикът и стилът на документа са архаични, изостанали във времето. Езикът в сигурността е отишъл вече много и много напред.
4. Формулировките на редица понятия (“глобален свят”, “гражданска сигурност”, “среда за сигурност” и др.) са непълни, едностранни, някои от тях направо будят недоумение и могат да ни компрометират. Крайно погрешно е в такъв род документи авторите да преразказват своите схващания или пък догадки - какво те подразбират под подобни понятия.
5. Документът просто плаче за прередактиране: правописно, стилово, научно, дори бюрократско (чиновническо). Остава се с впечатлението, че той е писан от много тесен кръг автори и не е погледнат “отстрани”. Много често четящият, особено ако познава хората от екипа, може да се досети какво те са искали да кажат, но изказът наистина е неясен и лош.
6. Всеки опит да си представим как този документ би звучал преведен на английски, поражда много въпроси, а на места е просто непреводим, в смисъл, че като идеи, понятия и становища е неразбираем и алогичен.
7. Непрекъснато личи, че авторите на документа имат не съвсем ясни представи за конкретиката на дейностите, инициативите и проектите на НАТО и ЕС в сферата на сигурността, отбраната и външната политика.
8. Прави се опит да бъде наложено понятието “национална система за сигурност”, за сметка на “система за национална сигурност” (което е употребено веднъж). В същото време се говори винаги за политика за национална сигурност. Мисля, че тук може да се дискутира и не става дума само за “разместване местата на събираемите”. Впрочем, дори и президентът бе накрая убеден и се изказа публично, че този документ трябва да се нарича “Стратегия за национална сигурност”, а не както сега “Стратегия за сигурност”. Текстът продължава тенденцията да се дезагрегира базисният (смислов, категориален и философски) комплекс “национална сигурност”, като се доизпразни от неговата “националност”.
9. Макар и похвално като достойнство на документа да е обръщането към сигурността на отделния гражданин, не може да не се долови, че авторите мислят, че “гражданска сигурност” означава само “сигурност на гражданите”, в смисъл на тяхната физическа сигурност или да не пострадат от някакви бедствия и аварии. Но в европейското разбиране “гражданска” или “социетална” сигурност има качество на човешкия потенциал, качество на живота, опазване на идентичността и др.
10. Дори обръщайки се с лице към сигурността на гражданите, текстът на документа фактически игнорира крайно негативното въздействие върху тази сигурност на форми на престъпността, които са различни от организираната престъпност, а именно битовата, уличната, социалната форми на престъпност, които превръщат живота на обикновените хора в истинско изпитание и ги карат да си мислят, че у нас липсва Държавата.
11. Може да се спори както по определенията за предизвикателства, рискове и заплахи, така и по направената за тях класификация. Отново ще посоча, че в науката се приема, че всеки един въпрос, който касае сигурността може да бъде проблем на политиката на страната (т.е. да бъде “политизиран”), но той става проблем на политиката за сигурност, като се “секюритизира”, т.е. ако в резултат от него възникват качествени промени и обществото не може да го преодолее без системни усилия и мобилизация, без спешни мерки и без структурни трансформации. Или казано по-ясно, в Проекта няма ясна система, по която да се определи кой проблем е сериозен, но може да бъде решаван с “нормални” мерки и кой вече се е секюритизирал и се нуждае от “извънредни” мерки.
12. В Документа се прави известен завой от прекомерния акцент върху силовите (“твърдите”) аспекти и мерки в сферата на сигурността, но все пак този завой е непълен, само набелязан, повърхностен. Разходите за тежки въоръжения и за платформи “изяждат” (по твърде непрозрачен) начин огромни ресурси за сигурност, докато най-успешните европейски примери – Ирландия, Словения, Финландия – доказват, че страна като нашата би трябвало да преориентира разбирането си за политиката за сигурност към не-силовите, „меките” аспекти на сигурността – което ще рече преди всичко инвестиции в качеството на човешкия потенциал и качеството на живот: здравеопазването, образованието, науката, новите технологии, социалната политика, екологията, устойчивото развитие.
13. Силно е подценено регионалното направление в политиката ни за сигурност, а именно в региона на Балканите и Черноморието страната ни може да играе по-съществена и по-забележима роля. В Стратегията на Румъния Молдова заема специално място, докато в този документ Македония изобщо не е спомената (Косово между впрочем – също).
14. В Стратегията е тотално изпуснат КСНС - Консултативният съвет за национална сигурност при президента. Или авторите са го забравили, или им е препоръчано да го забравят. А това все пак е висшият форум за национално отговорни консултации по проблемите на сигурността. И подобна Стратегия трябва да го “забележи” и да му намери мястото.
15. Удивително е също така и неглижирането на неправителствения сектор, което показва неразбиране на ролята на NGO в сигурността, в разработването на базисните документи, в разясняването на политиката за сигурност и отбрана, на външната политика. Неправителствените организации са неизменно част от т.нар. пространство на сигурността.
15. Накрая, аз смятам, че Стратегията трябва да дава стратегически приоритети пред страната ни, след като тя е реализирала своята главна стратегическа цел и е част от най-успешния интеграционен проект - ЕС.
След реализирането на тази стратегическа цел, ние трябва да водим външна политика, политика за сигурност и отбрана, базирани на няколко ясни стратегически приоритета, към реализирането на които трябва да пристъпим веднага. Сред тези приоритети най-значими са следните:
● Качеството на живота - което ще означава, че социалната политика, екологията и устойчивото развитие трябва да бъдат първите точки в дневния ред на управлението - на национално, областно и общинско ниво.
● Качеството на човешкия потенциал - което се постига най-вече с дългосрочна стратегия на инвестиции в човешкия капитал и преди всичко в здравеопазването, образованието и науката, във високите технологии.
● Пълноценното интегриране на България в ЕС – това засяга всички сфери на социалния, икономическия и културен живот, в т.ч. бизнес, транспорт, селско стопанство и гражданско общество.
● Младото поколение - за реализацията на младите в ЕС, за насилието сред тях и за ценностите, които се възпитават у тях - за морала, дълга и патриотизма, за отговорността към България.
● Съхрани Българското - опазване на българския характер на нашата държава и на нейната идентичност, съхраняване на паметниците ни, на нашето историческо и културно наследство.
● Българите в чужбина – тези и на Запад, и на Изток, и на Север, и на Юг. България трябва да ги приобщава и реинтегрира - ако не тях лично, то техния талант, опит и умения, контакти, капитали и позиции.
● Реформите в системата за национална сигурност - за да бъде тя адекватна към новите предизвикателства и да даваме нашия национален принос за сигурността на ЕС и в региона.
● Енергийната сигурност – включва всички аспекти на нашия енергиен баланс (нефт, газ, АЕЦ, ток и енергия от възобновяеми източници), постигането поне на частичен енергиен суверенитет.
● Издигането на ролята на България в региона - именно тук, на Балканите и в Черноморския басейн е реалното значение на България като значим фактор в международните отношения.
● Достойното участие на България на световната сцена – то трябва да бъде поведение на европейска държава: съизмеримо с нашите възможности и отговарящо на националните ни интереси.
Този списък от приоритети не претендира да е пълен. Той показва, че ако до влизането ни в ЕС нашият стратегически хоризонт бе близък и се измерваше с 2007 год., сега трябва да гледаме с 10-15 години напред.

Следват някои будещи възражения пасажи от Стратегията:
● “Развитие на стратегическите партньорства”...
С кого, за какви партньорства става дума?
● Политиката на национална сигурност на Република България... следва да:
--- “Да позволява ефикасно и гарантирано разходване на средствата за трансформиране на сигурността”.
Какво означава “гарантирано разходване” и за какво “трансформиране на сигурността” става дума?
--- “Да приближава максимално помощта до гражданите по подобие на помощта в страните от евро-атлантическото пространство”.
За каква “помощ” се говори тук?
--- “Да осигурява контролирано и все по-успешно преминаване от едно състояние на сигурността в друго по време на кризи”.
От какво “едно състояние” в какво “друго” ще се осигурява това контролирано (?) и все по-успешно (?) преминаване?
● “Като държава - членка на Организацията на северноатлантическия договор и на ЕС, Република България е изправена пред предизвикателството да гарантира собствената си сигурност”...
А не е ли всяка държава, а не само членките на НАТО и ЕС, изправена пред това предизвикателство?
● “Ниската реактивна способност на управлението,... изоставането от процеса на регионализация, с който се отличават страните от ЕС”.
Каква е тази “реактивна способност” и от какъв процес на регионализация в ЕС изоставаме?
● “Години наред страната ни не намира най-добрия отговор на предизвикателството за повишаване конкурентоспособността на отбранителната индустрия на страната като форма на индустриална подкрепа на сигурността”.
Проблемите на българската отбранителна индустрия са много по-дълбоки...
● “Съдбоносно предизвикателство пред ефикасното действие на системата за национална сигурност на Република България е степента на социално равновесие и от тук на социална сплотеност на гражданите. Проблемите, свързани със социалната несигурност, с хроничната бедност, с проблемите в здравеопазването, и рязко изразената социална диференциация крият съществен конфликтен потенциал и тяхното навременно решаване е елемент от поддържането на националната сигурност. Устойчивото икономическо развитие е пътят, по който може да се намали и премахне крайната бедност като явление, да се постигне социален баланс и да се разшири средната класа”.
Удивителен социален термин – “социално равновесие”, плюс в един абзац колко много социалност!
● “Усилията на международната общност за овладяване на локалните конфликти се съпътстват от опити за поддържане на напрежението”.
Международната общност прави опити да поддържа напрежението в локалните конфликти...
● “Обвързването ни с европейското пространство на благополучие и сигурност.”
Малко по-различно обикновено звучи когато говорим за европейското пространство на... [на свобода, сигурност и правосъдие].
● “Активен принос към политиката на синергетика в зоната на Черно море и река Дунав в контекста на европейските цели.”
Това не го разбрах достатъчно...
● “Държавните и националните институции по силата на конституционните си и произтичащите от законите задължения гарантират сигурността на държавата на международно, национално, обектово и групово равнище, като осъществяват организационни, методологически, ресурсни и контролни функции. Тази сигурност се създава и поддържа основно чрез централизирани източници на финансиране. Държавата задава рамките на сигурността на гражданите.”
Какво е това “обектово” равнище”. Не е ясно какво означава държавата да “задава рамките на сигурността на гражданите”.
● “Държавата гарантира нормално ежедневие на гражданите... “.
Какво означава “нормално ежедневие на гражданите?
● “Общото ръководство на системата за управление при кризи се осъществява от изпълнителната власт и е основано на единна комуникационно-информационна среда, базирана върху интегрирана информационна система с нужната периферия от индикатори, както и способности за предлагане на систематизирана информация и на управленски решения.”
Абсолютна фраза! Струва си авторите й да бъдат накарани да я научат наизуст! - единна комуникационно-информационна среда,... интегрирана информационна система, ... нужната периферия от индикатори, ... систематизирана информация...
● “Националната система за сигурност осъществява политиката за
национална сигурност в тясно сътрудничество с НАТО, ЕС, ООН, ОССЕ и други международни институции”...
Интересно е тясното сътрудничество с ОССЕ и ООН, и с кои други международни институции по-точно (може би АСЕАН, ОАЕ или ОИК?)?
● “Като предприема необходимите мерки в периоди на извънредни ситуации и кризи, така че загубите, причинени от тях, да бъдат сведени до минимум”.
Причинени от кого – от кризите или от мерките...
● “Националната система за сигурност на Република България следи в реален мащаб на времето състоянието на средата на сигурност”...
Отдавна вече никой не говори за и не знае какво е това “реален мащаб на времето”...
● “Преките институционални компоненти на системата за сигурност включват Президента на Република България, Народното събрание, правителството с неговия Съвет за сигурност и централната администрация...”...
Неясен и подвеждащ израз “преките институционални компоненти”...
● “Открита пазарна икономика със стабилни макроикономически параметри, която се намира в стадий на оживление, изразяващ се в устойчив икономически растеж.”
И в оживление, и в устойчив икономически растеж...
● “Гражданска сигурност се гарантира чрез:
--- “Изравняване с евро-атлантическите практики в сроковете за реагиране и оказване помощ на лица, изпаднали в състояние, което застрашава живота им”.
--- “Разумна и контролирана децентрализация на дейностите по създаване и поддържане на гражданската сигурност”.
Интересно колко и каква “разумна”, каква и колко “контролирана”...
● “Публично-частно начало в пораждането и поддържането на
гражданската сигурност”.
Та какво означаваше това “публично-частно начало”?
● “Първостепенна задача в това отношение е изграждането на независими експертни комисии на пряко подчинение на министър-председателя за контрол върху дейността на отбраната, обществения ред, специалните служби и по управлението при кризи”.
Любопитна независимост на експертни комисии на пряко подчинение на министър-председателя...
● “Република България следва да осигурява икономическата си сигурност и чрез укрепване на глобалната икономическа стабилност, като води политика на включване в положителното икономическо развитие”.
България несъмнено може “да укрепва глобалната икономическа стабилност”! Но пък е добре да води политика на включване към “положителното икономическо развитие”, каквото и да означава това!
● “Определяне като фундаментална ролята на образователната
система и ангажирането на медийната среда при формиране културата на сигурността на гражданите и обществото.”
В един абзац умело са вплетени образователната система и медиите!
● “Подобряване на сътрудничеството между полицейските структури за противодействие срещу незаконния трафик, за повишаване сигурността на транспорта и на свободното движение на гражданите”...
Ама няма ли експерти, та любители пишат по този начин?!
● “Превантивни мерки за защита на лицата от етническите групи”...
А превантивни мерки за защита на българския етнос от някоя и друга етническа група?
● “Обособено финансиране на гражданската сигурност чрез
републиканския бюджет в комбинация с доверителни фондове, насочено и към структурите на местното самоуправление.”
Вестниците поне дават по 200 лева когато се решава подобен ребус...
● “Конфигуриране пространството на сигурността като мрежа от
мрежи”...
На читателя веднага му става ясно какво са искали да кажат.
● “Възприемане на регулиращи критерии, съвместими с възприетите в страните от евро-атлантическото пространство, за адекватна реакция на институциите”...
Може ли малко да се поясни за тези регулиращи критерии?
● “Подготовка на органите за управление при кризи и населението на необходимото равнище за действия при кризи от всякакъв характер”...
От абсолютно “всякакъв характер” ли?
● “Контрол от страна на Министерския съвет, министър-председателя и другите независими власти с гарантирана висока степен на експертност”...
Човек при определено усилие може да се досети какво точно е казано.
● “Динамичната среда на сигурност на Република България налага периодично, веднъж на две години или ако е възникнала необходимост, правителството да преразглежда състоянието за националната сигурност в специален доклад и, ако е необходимо, да актуализира стратегията.”
Засега има изискване такъв доклад да се изготвя ежегодно. А защо сега на 2, а не напр. на три години?
● “Глобален свят. Характеризира се с тенденцията към устойчиво намаляване цената на комуникациите и повишаване цената на горивата. Отличителни черти са новите информационни технологии и промените в ролята на военната сила.”.
Принос към теорията на глобализацията.
● ”Национална система за сигурност на Република България. Интегрирана съвкупност от инструменти за разработване и осъществяване на политиката на Република България в областта на сигурността.”
Само от инструменти ли... А “главата”, която ги управлява и “ръката”, която ги използва?
● “Прието е за сигурността като цяло да се говори като за национална сигурност, но, строго погледнато, изработването на политиката на национална сигурност изисква разграничаване в рамките на националната сигурност на сигурност на държавата, на гражданска сигурност и на способността за управление при кризи. “
Прието (от кого?)... Разграничаваме сигурност на държавата (т.е. един вид сигурност), гражданска сигурност (т.е. друг вид сигурност) и способност за управление при кризи (което е вече капацитет)...
● “Риск за сигурността. По подобие на предизвикателството рискът е в известна степен отдалечен във времето, а по подобие на заплахата предхожда кризата. Но дори когато рискът е съзрян като предизвикателство, той за разлика от заплахата не може да бъде напълно неутрализиран, но могат да бъдат взети мерки за максимално намаляване на жертвите и загубите при настъпването му.”.
Не е ясно защо се пишат книги, в които умни автори казват какво е риск. Да не говорим, дали точно това трябва да се обяснява и на такова ниво в подобен документ.
● “Сигурност на Република България. Състояние на задоволителен контрол над вредните въздействия върху гражданите, обществото и държавата.”
Несъмнено интересно определение...
● “Среда на сигурност на Република България. Съвкупността от вредните въздействия върху страната, които оказват влияние върху стабилността и живота на гражданите, обществото и държавата.”.
Това определение несъмнено е черешката на тортата.

В заключение няколко общи съображения:
Стратегията за сигурност трябва да даде визията за нашата национална сигурност, да дефинира националните интереси, цели, ценности и идеали, да определи заплахите и рисковете пред сигурността на държавата, обществото и гражданите, да очертае приоритетите на политиката за сигурност и ресурсите, необходими за нейното възможно най-ефективно провеждане.
Работата над тази Стратегия не започва на празно място. Ние имаме вече натрупан не малък опит и затова сме длъжни да отчетем както положителните негови страни, така и всичко онова, което бе определяно като главна слабост в досегашната Концепция за национална сигурност от 1998 г. – преди всичко фактът, че тя вървеше след събитията на Балканите, в Европа и света; че образно казано “проспа” ескалацията на конфликта в Косово; че беше изненадана от стремителното излизане на преден план на тероризма като глобално предизвикателство.
Стратегията трябва да бъде писана така, че на всеки, който я чете да става ясно на чия държава тя принадлежи. Тя трябва да бъде национална по дух и европейска по съдържание. Ние нямаме нужда от Стратегия написана само защото е прието да съществува такава, а от Стратегия, в която обществото ни ще дири отговори на екзистенциални въпроси на своята сигурност.
Аз виждам бъдещата Стратегия за сигурност като документ, който е изцяло вписан в динамиката на процесите през 21 век, който живее с актуалните въпроси и идеи на информационното общество, на глобализацията, на устойчивото развитие.
Времето, в което живеем изисква пределна мобилизация на силите и ресурсите за преодоляване както на традиционните, така и на новите рискове пред националната сигурност. Това е време, в което се променя самата парадигма на сигурността. Сигурността става все повече сложна, комплексна категория, чието обезпечаване и управление не са по силите на нито една отделно взета държава, още повече в регион като Балканите.
Основна задача на държавното управление е гарантирането на националната сигурност. Нито за момент не би трябвало да забравяме това. Смисълът на всичко, което правим е нашите граждани да са защитени, да създаваме у тях усещането, че България се превръща в по-сигурно и надеждно място за живот и бизнес. Изключително важно е да разбираме, че сигурността днес има различни измерения и че нито едно от тях не бива да се подценява. Но особено важни са борбата с организираната престъпност и тероризма, акцентът на демографската криза и социалните проблеми, опазването на околната среда.
В разработването на Стратегията е необходимо да бъдат привлечени водещите ни специалисти в различните области на националната сигурност. България разполага със значителен потенциал от експерти и обръщането към тях би направило Стратегията по-качествена.
Сега, когато се претендира Стратегията да е готова, експертите не биха могли да допринесат post-factum с нещо съществено и конкретно, освен или да напишат нещо критично или нещо за отбиване на номера.

15.01.2008 год. доц. Николай Слатински, факултет “Сигурност”-АМВР

◙ Материал No. 5:
За: г-н Румен Марков, секретар по националната сигурност на президента, ректор на Академията на МВР
От: Николай Слатински, доцент, факултет “Сигурност” - АМВР
Относно: Проект за Стратегия за национална сигурност на Република България - 2
Представеният за обсъждане Проект за Стратегия национална за сигурност на Република България представлява сериозно развитие на предишни варианти на този документ. При това има важна промяна в названието на документа - то не е както преди Стратегия за сигурност, а е вече Стратегия за национална сигурност, както е много по-правилно.
Поради напредналата фаза на разработване на този Проект, както и поради ограниченото време за анализ и за изработване на становище, могат да бъдат направени само няколко по-общи изводи и забележки.
1. Проектът за Стратегия може в общи линии да бъде подкрепен и да се препоръча, след отчитане на направените предложения за промени, да бъде приет от правителството и внесен за обсъждане в парламента.
2. Да се прецизират и дори преработят дадените в края на Документа дефиниции за някои от използваните в него ключови понятия и термини.
3. В някои параграфи от Стратегията има не съвсем точна употреба на понятия, които са вече общоприети или са уточнени в Закони и други нормативни документи - напр. пункт 2.4. се говори за “средства с двойна употреба”, вместо за “изделия и технологии с двойна употреба”, както и пак там е написано за ”трафици на жени и деца”, вместо по-точното и естественото “трафици на хора за социална и сексуална експлоатация”.
4. Трябва да се внимава при употребата на понятия, които са повече обект на научни дискусии – напр. в пункт 2.6. четем “Съвременният свят изживява втора глобализационна вълна”. Според някои автори това е поредната такава вълна – пета, четвърта, трета, а за други – втора, за трети автори това е истинската по мащаб и скорост първа такава вълна.
В този пункт се говори и за “глобално разстройство” на системата за международни отношения: думата “разстройство” е и с други асоциации.
5. Може да се прояви разбиране какво са искали да кажат авторите на Проекта, когато са разделяли общите рискове и заплахи на преки и на непреки. Но в глобален мащаб климатичните промени се превръщат за всяка една страна в източник за едни от най-преките рискове и заплахи, и на този фон е малко странно те за нас да се обявяват като непреки, докато оръжията за масово унищожение – като преки рискове и заплахи.
6. Самите климатични промени и свързаните с тях рискове и заплахи са описани малко дилетантски, с разминаване с приетата терминология, а да не говорим пък за упоменаването на “разположението на Луната”.
7. Достойнство на Проекта е обръщането към сигурността на отделния гражданин, но се доловя, че авторите мислят, че “гражданска сигурност” означава преди всичко “сигурност на гражданите” - в смисъл на тяхната физическа сигурност или да не пострадат от някакви бедствия и аварии. Обаче в европейското разбиране на “гражданската” или “социеталната” сигурност, тя е свързана основно с качеството на човешкия потенциал, с качеството на живота, с качеството на околната среда, с опазването на идентичността и др., т.е. с “меките аспекти” на сигурността което ще рече инвестиции в здравеопазването, образованието, науката, новите технологии, социалната политика, екологията, устойчивото развитие. Но е важно, че най-сетне Стратегията забелязва Гражданската сигурност.
8. Силно е подценено регионалното направление в политиката ни за сигурност, а именно в региона на Балканите и Черноморието – където страната може да играе по-съществена и ключова роля. В Стратегията на Румъния Молдова заема специално място, докато в този документ Македония изобщо не е спомената, а е отделено много място за Косово.
9. В Стратегията е тотално изпуснат КСНС - Консултативният съвет за национална сигурност при президента А това все пак е висшият форум за национално отговорни консултации по проблемите на сигурността. И подобна Стратегия трябва да го “забележи” и да му намери мястото.
10. В Проекта в известна степен е неглижиран неправителственият сектор, а неговата роля в сигурността, в разработването на базисните документи, в разясняването на политиката за сигурност и отбрана, на външната политика е много съществена. NGO, т.е. Неправителствените организации са неизменно част от т.нар. пространство на сигурността.
11. Стратегията може да отдели повече място на проблемите на ВПК, т.е. на българската отбранителна индустрия, които са много по-дълбоки.
12. Може да се препоръча повече внамение на социалната сигурност.
13. Не е ясно какви са тези независими експертни комисии в основните области на сигурността, които ще бъдат на разположение на премиера.
14. Качествено ново за един Документ от този род е извеждането на земетресението като критичен фактор за сигурността на страната. Тук възникват въпроси – доколко това няма да създава паника и в без това наплашения народ, дали има прогнозни данни, че ни очаква скоро силно земетресение - ако такива няма, тогава със същия успех бихме могли да включим и опасността да ни удари жестоко метеорит или някакво друго внезапно бедствие, което не можем да предотвратим или управляваме.
В заключение - Проектът за Стратегия за национална сигурност има много достойнства, работи със съвременни виждания – разбирането за необходимостта в системата за национална сигурност да се премине от главно вертикален, командно-административен принцип на организация към децентрализация, координация и изграждане на “мрежа от мрежи”, разглеждането като приоритет на гражданската сигурност и някои други.
В Проекта за Стратегия се слага важен акцент върху необходимостта от системен подход в националната сигурност, говори са за търсене на синергетичен ефект, за политика на сигурност на страната ни, която да е съвместима с нейните интереси и способности, капацитет и ресурси.
Този Проект е най-доброто от този тип, което досега е подготвяно от подобен екип от експерти. Върху него може да се работи още, но това едва ли ще доведе до значителни подобрения. Именно затова би могло да се препоръча след известно прецизиране и подходяща намеса като научна редакция, работата над Проекта да се финализира и Документът да тръгне по процедурите и институциите за неговото приемане, така че и България да има съвременна Стратегия за национална сигурност.

30.07.2008 год. доц. Николай Слатински, факултет “Сигурност”-АМВР

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _____                         ____    _   _ 
|___ | __ __ __ __ | ___| | | | |
/ / \ \ /\ / / \ \ /\ / / |___ \ | | | |
/ / \ V V / \ V V / ___) | | |_| |
/_/ \_/\_/ \_/\_/ |____/ \___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.