Природните бедствия и националната сигурност

Изказване пред Национална кръгла маса "Намаляване замърсяването, въздействието и последиците от наводненията в басейна на река Искър (основен приток на река Дунав) и подобряване на медийната информираност на обществото",
Организирана в рамките на Европейския екологичен фестивал “Зелена вълна – 21 век”от Фондация “Европейски екологичен фестивал”и община Долна баня
(Долна баня, 09.05.2006 г.)

Всички разсъждения, предположения и изводи в този доклад са само мои и единствено мои. Те с нищо и по никакъв начин не ангажират президента, вицепрезидента, нито когото и да било друг в нашата администрация.

Окончателен вариант: 09.05.2006 г.

  Позволете ми пред тази престижна аудитория да поговоря за 11 тезиса, касаещи природните бедствия и националната сигурност.
  Първо, за природните бедствия бяхме свикнали да мислим като за изключения, за случващи се, но много рядко, критични ситуации.
  21 в. постепенно ще ни учи да започнем да мислим за природните бедствия като за правило, за често възникващи критични ситуации.
  А това изисква различен подход в координацията, финансирането, структурата и приоритетите на системата за национална сигурност.
  Въпросът е по-сложен – промените в климата, разпространението на пандемични болести, нарастващата по разрушителен потенциал роля на природните бедствия, на аварии, катастрофи и болести все по-често и често ще създават мащабни стресови ситуации и ще изискват огромни средства и голяма мобилизация за борбата с тях.
  Второ, във връзка с тази тенденция (тенденция на все по-голяма динамика и непредсказуемост на процесите в глобализиращия се свят), ни се налага да се замислим за новата роля на Държавата, която след 1989 г. като че бе отписана или поне бе подложена на рестрикции, остракиране и изтегляне от икономиката и други сфери на обществения живот, вкл. от социалната сфера. Принудени сме, за да съхраним управляемостта на глобалните и националните процеси, да инвестираме повече в Държавността. Само Държавата може да отстоява най-ефективно общите, националните интереси, поставяйки ги над корпоративните, частните, местните и личните. Държавата е тази, която във всяка екстремална ситуация може да адресира усилията, помощта, съдействието към всички граждани, а не само към тези, които могат да си платят. Разбира се, и частната Пожарна може да гаси пожарите не по-зле от държавната, но няма гаранция, че тя ще предпочете - ако е поставена пред избор - да гаси изолираната къща на Богатия, пред къщата на Бедния, която е разположена на гъсто населена улица и не се ли овладее пожара в нея, огънят много бързо може да се пренесе към съседните къщи.
  Трето, зачестяването на природните бедствия поставя изисквания за ново качество на управлението - защото тук некомпетентността и неспособността имат особена цена, а последствията могат да са потресаващи. Трябва ли да си доказваме – колко висока цена има упражнението “обикновен водопроводчик управлява язовир” – това се разбира и изстрадва най-добре от жителите на селата, живеещи под язовира. Както не можем по партийните си симпатии да връчим скалпела на своя човек, така и при бедствия и аварии не можем да предоставим управлението на лаик без опит, но с нашата партийна книжка. Защото в екстремални, кризисни ситуации се изисква бърза реакция, трябва компетентност, нужно е лидерство. Видя се у нас и през лятото, и наскоро - блажени са населените места, които имат кмет на място (напр. Ихтиман). За да си нямам проблеми, няма да цитирам населени места, чийто кметове са повече от бедствия.
  Четвърто, трябва да констатираме, че у нас инфраструктурата и особено тази, която е свързана с природните бедствия и аварии е изхабена, износена, занемарена, на ръба на издръжливостта: диги, бентове, язовирни стени, шахти, канали, подпори, тръбопроводи; не се прави профилактика, не се чистят дъната на реки и язовири. С бедствията наяве излезе уродливата истина, че през последните 15 години държавата е абдикирала от някои неотменими функции.
  Пето, досега преимуществено главните усилия в сигурността бяха насочени към противодействие на причинителите на и последиците от определени действия. Сега трябва да се премести акцента към Превенцията - Превенцията е новата Парадигма в сигурността.
  Това означава коренно различно мислене, атакуване на коренните причини. Това означава и развитие на прогностиката, на ранното сигнализиране, на модерния апарат на оценките на уязвимостта и риска. И при терористичните атаки, и при земетресенията, и при пандемиите убедително се вижда, че превенцията и подготовката могат да намалят щетите с десетки пъти. И ние не се убеждаваме при всяко поредно наводнение, че всеки лев, даден за превенция е с голяма възвращаемост. Спестените хиляди левове за превенция после се обръщат в милиони левове за компенсиране на щетите.
  Шесто, заделянето на все повече средства и за превенция, и за ликвидиране на последствията от природните бедствия, поставя нови изисквания към прозрачността - при вземането на решения и разпределението на ресурсите. Отсъствието на прозрачност не минава безнаказано за което и да е управление, защото при такива бедствия чувствителността на обществото е силно повишена. По отношение на природните бедствия изискването за прозрачност на управлението не е едно от условията дейността на управлението да се оцени позитивно - то може да се окаже сред водещите при оценка за стореното от управляващите, за качеството и морала на управлението. Корупционните практики в тази сфера са бумеранг, който може да се стовари върху управляващите с особена сила.
  Седмо, управлението на кризи е ключов елемент от национална сигурност и трябва да се ползва с водещ приоритет при неговото финансиране и при закупуването на техника, съоръжения, пожарни коли и др. От действията и професионализма на ония, които първи реагират (т.нар. “first responders”) много зависи какви ще са щетите (материални и човешки) от кризата. А засега тяхното оборудване и средства за защита и комуникация са много под всякаква критика.
  Осмо, фундаменталният проблем за децентрализацията В духа на европейските тенденции трябва да се продължи стратегически верният курс на децентрализация, (вкл. и чрез нужната финансова подкрепа). Засега децентрализацията у нас не е проведена докрай организационно, като мислене и нова култура. Децентрализацията не означава и държавата да остави кметовете да се оправят сами. Тя трябва да им помага в изграждането на нужния капацитет за реагиране в кризисни ситуации, особено в първите дни на кризата и им се дадат нужните правомощия да организират превенцията, противодействието на бедствията и ликвидиране на щетите. В населеното място ред институции имат подразделения, но те чакат заповед от Центъра. Модерното виждане днес е: Централизация на координацията - Децентрализация на изпълнението. Това значи, че потенциалът трябва да се изгражда предимно вертикално – със съвместните усилията на държавата (с водеща роля) и общините, а да се управлява главно хоризонтално, от кметовете и областните управители, чиято е отговорността за своевременно реагиране.
  Девето, управлението в новата ситуация не може да е ефективно без помощта на науката. Науката се превръща в съществена част на управлението. Инвестициите в науката са критерий за качество и оценка на управлението. Това е поука за политическия елит – да се разчита само на интуицията, на рутината и опита на експертите във ведомствата е малко; нужно е участието на българската наука.
  Десето, зачестяването на кризисните ситуации поставят сериозни задачи пред медиите. Далеч съм от мисълта да поучавам медиите какво да осмислят, как да се адаптират към новата действителност. Но ролята им става по-различна. В кризисна ситуация, когато най-слабото въздействие може да има колосално последствие, да се абсолютизира информацията и нейното незабавно и безконтролно разпространяване носи риск от конфликти с другите обществени интереси! Видяхме (напр. при карикатурите на Пророка), че и най-ценната свобода не може да се възприема като абсолютно благо – нейното пространство винаги е ограничено от другите подобни й свободи, от обществените интереси. Медиите информират, но не без връзка с информираните, с потребителите на информацията. Затова при криза, при драматична ситуация, медиите също си имат свое домашно за написване, свой път за извървяване, компромиси, които и те трябва да правят в името на обществените интереси.
  Единадесето, въпросът за ценностите! Хората трябва да правят повече добро и да слагат всеобщото - над личното, общото - над частното, вечното - над тленното. Политиката трябва да се издига над ежедневното в името на по-високи цели, да залага на значими и обединяващи задачи и на позитивни ценности. Още повече при зачестяването на природните бедствия са ни нужни нови или поне по-добри нрави – с много повече солидарност, с общи ценности и с чувство за общност. Сигурността става и ще става наистина все по-обща и неделима – болести, земетресения, наводнения, цунами, авария в АЕЦ – това са все катастрофи, които не се съобразяват с жизнения стандарт и образованието, с позицията в обществото, религиозните вярвани и идеологическите убеждения – ако се случи нещо, не дай Боже можем да пострадаме или да погинем всички.
  Предизвикателствата пред нас не са преходни и обичайни. На тях може да дадем адекватен отговор преди всичко в рамките на нова, глобална култура на солидарност, съпричастност и взаимопомощ. За изработването на такава култура могат да дадат принос не само политици от големите държави, т.нар. велики сили, но и политици от страни като нашата, стига да са личности, лидери и държавници.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
                 _  __        __       
___ __ __ | | \ \ / / ___
/ __| \ \ / / | | \ \ /\ / / / _ \
| (__ \ V / | | \ V V / | __/
\___| \_/ |_| \_/\_/ \___|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.