Потресаващият парадокс

Помислих си днес – а ще кажат ли множеството медии и сайтове за печалната статистика на международни и то престижни организации и институции как България се проваля оглушително, отчайващо в противодействието на пандемията?
Да, повечето казаха. Дори при пълния медиен властови контрол това не може да се премълчи. То е толкова печално, че не може да се скрие.
Ох, представям си когато тази власт падне някой ден, как бързо редица медии ще променят рязко политиката си и ще започнат да я громят.
Някога един наш СДС-симпатизант, чичо Гришата, за когото често припомням тук, когато му се оплаквах, че платените пернишки медии ме нападат и громят (само че по мой адрес всичко бе клевети и лъжи), ми казваше – радвай се, че те громят! В политиката е така – едни ги громят, други ги гърмят. Та и тази власт да се осъзнае, да помни, че за всичко има равносметка. И да се надяваме (аз поне го правя искрено и лично), че когато дойдат дните за равносметка, нея ще я громят.
А що се отнася до оповестените международни статистики, в които България е другото име на провала, аз само едно не разбирам докрай в писанията на мои приятели и познати. А то е, че те са изненадани. Та нима не свикнахме вече, че по де що има позитивен показател в Европа, ние все сме на опашката и на дъното, а по де що има негативен показател в Европа, ние сме в челото и на върха!?
Ние сме нарицателно за лоши резултати от управлението на практически всички процеси.
Парадоксът какъв е, какъв е този потресаващ парадокс?
Ами парадоксът е, че макар ние да сме нарицателно за провали при резултатите от управлението, самото управление се кани за четвърти пореден мандат!
Да се взрем в печалните международни, смайващи и смазващи ковид-статистики.
Да, те се следствие и от по-трайни, по-дългосрочни процеси в резултат на перверзните недъзи, в които след криво-ляво успешния Преход, затъна постпреходното статукво.
Тук се отразяват и системната катастрофа на българското здравеопазване, и рязко сниженият здравен статус на народа ни, и разпокъсващата се култура на солидарност и сплотеност в обществото, и общият дефицит на качествено подготвени кадри, в резултат на превръщането на голяма част от висшето образование в алъш-вериш и потъването му в корупция и печатане на кухи дипломи, на изтласкването на кадърните преподаватели от връзкари, на снижените критерии за оценка на образователния процес и качеството на образованието, което той произвежда, на неизменните репресии над университетските преподаватели от страна на властта, която и сега, в тези часове планира тежки, гибелни поражения върху тази професия с планове, както достига до мен, да принуди преподавателите в държавните висши учебни заведения да работят на половин щат, сиреч на половин заплата.
Мога да упомена и приведа още редица тежки, хронични процеси, които непрекъснато изпиват съпротивителните сили на държавата ни от много време и я разграждат и разкостват – корупция, некомпетентност, партизанщина, скъсване на връзката между вземането на решения и носенето на отговорност за лошите последици от тези решения...
Но заедно с всичките тези подробности от гнилия управленски пейзаж, които влачим от години, истината, голата истина за печалните и провални международни ковид-статистики по отношение на България е очевидно-очевадна.
Тя се изразява в това, че ние погубихме и профукахме цяло десетилетие инсталирайки на власт един човек, който може да има огромна харизма (като обобщение на онази странна магия, която примамва и прилапва избори след избори значителни избирателни гласове), но като образование, като управленски способности, като възпитание, като култура, като интелект, като език, като стратег, като визионер тотално не отговаря на изискванията към един премиер в началото на Третото десетилетие на 21 век – век на високите информационни и комуникациини технологии, на индустрия 4.0 (и дори 5.0), на изкуствения интелект и генните намеси на човека в самата светая светих на онова, което се смяташе за зона, област, сфера, периметър на Бог и на никой друг.
Пораженията от това загубено наше десетилетие са огромни. Просто ковид като пандемия, като чумата на 21 век, извади с такава откровена и отровна яснота цялата сбърканост на нашия (на нашия като народ, не моя) избор на лидер, че вече всеки би трябвало да види това и на всеки това би трябвало да му стане безпощадно ясно.
Ние се прецакахме като народ и общество, ние се отнесохме безкрайно безотговорно към Главното – кого да сложим да държи кормилото на държавата. Дадохме държавното кормило, поверихме го и го доверихме на човек, чийто таван като модерен, съвременен държавник е да държи кормилото на джипката. До кормилото на джипката, водачо! Това бе нужно да Му кажем като народ, като общество.
Ето, че вече дойде времето да плащаме за тази наша потресаващо непростима грешка. Хайде – година, две, три – как да е. Но 10 години – това е ритуално харакири. И сега ще плащаме за националната си безотговорност при избора на лидер. Даже не "ще плащаме" - ние вече я плащаме. Със здравето и живота си.
Всяка грешка се наказва. Грешката в избора на лидер се наказва най-сурово. И затова трябва да погледнем в огледалото и образът, който виждаме в него ще бъде отговорът на въпроса защо ни се случва това, което ни се случва. То ни се случва заради нас. Заради нас самите! Какъвто лидер си избирахме цяло десетилетие, такива беди ще ни се случват.
Попарата на сбъркания избор си я надробихме ние. И ние ще я сърбаме.
Нищо по-различно не очаква народ като нашия, щом целите сме се изгорили от парене, но така и не пожелахме да се научим да духаме.
  
  24.03.2021 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _____   _____   _____   ___     ___  
|___ / | ___| |__ / / _ \ ( _ )
|_ \ | |_ / / | (_) | / _ \
___) | | _| / /_ \__, | | (_) |
|____/ |_| /____| /_/ \___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.