Интервю с Анна Кълцева, публикувано на сайта „Всеки ден”, 13 август 2009 год. (http://www.vsekiden.com/?p=56360)

  - Г-н Слатински, стискате ли палци на новото правителство?
  - Да, като всеки нормален българин в първите дни на правителството аз съм заинтересован то да тръгне добре и да успее. Има и втора причина – че то поема властта след едно изключително вредно за националната сигурност и за европеизацията, и за модернизацията на България правителство.

  - Колко време трябва, за да се разбере в правилна посока ли върви правителството?
  - По принцип се дават стандартно 100 дни. Но в условията на световна криза и на тежка ситуация в страната, опасявам се, че правителството няма 100 дни, през които да покаже какво смята да прави. То засега сравнително успешно се справя с изключително важната задача да анализира наследството. Но аз се надявам, че скоро ще стане ясно и какви са и неговите по-дългосрочни намерения. Това е стара слабост в програмата на ГЕРБ и, опасявам се, в стратегическото мислене на лидерите на ГЕРБ и на правителството. Прекрасни са в отиграването на всяка ситуация, показват бърз рефлекс. Но ние вече няколко години чакаме да видим каква е тяхната стратегия, какъв е техният хоризонт. Но това е разговор за след месец-два.

  - Да разбирам ли, че се опасявате от липсата на достатъчно експертен потенциал и от това, че е възможно плъзгане по плоскостта на бързите изводи, без максимално използване на експертно мнение?
  - Първо искам да направя уговорката, че аз нямам никакви амбиции да стана част от властта. Затова като позитивно мислещ гражданин и анализатор на процесите да кажа – да, правителството закъснява с привличането на компетентни личности. Правителството и най-вече премиерът проявяват склонност да се спират на хора, на които той лично е повярвал. А винаги, когато идва нова звезда на политическия небосклон, тълпи кариеристи със съмнителни качества и гола политическа амбиция се “лепят”, изкусно могат да омайват и така държавата се превръща в залог на лична оценка, на лично приятелство, на лични контакти. В тази посока са моите притеснения, най-вече за някои назначения на зам.-министри, областни управители…

  - Кои например?
  - Не искам да конкретизирам, най-вече защото много бих искал да видя повече европейски мислещи хора, които съзнават отговорността, която са поели и които да ни мотивират да им дадем шанс. Много правилно е разследването на делата на предишните управляващи, където е бездна от корупционни практики и от краткосрочни амбиции да се обслужат олигархически кръгове.

  - Според вас, заплашени ли сме от нови приятелски кръгове около новия премиер, които да започнат да изграждат своите корупционни практики чрез властта?
  - По принцип в държава, в която участието в политиката се е превърнало в основен стимул да се търси лична изгода, да се отстояват частни и корпоративни интереси и още повече в държава, покварена от тесния олигархически кръг, който доскоро дърпаше конците и беше превърнал министър-председателя и още няколко министри от предишното правителство в момчета за политическа поръчка, винаги има опасност този рефлекс да се възроди.
  Признавам, че колкото и да разбирам, че задачата е трудна, нещо в мен започва да се поражда като съмнение - съмнение в способностите на новите управляващи да извършат промяната на това положение, на тази употреба на властта. Но никой друг на този етап, освен спечелилите изборите от ГЕРБ, не е носител на възможността за промяна. Политическият живот е толкова корумпиран и изпростял с даването на шансове във властта на всички нива - на хора с посредствени възможности, хора, които да се упражняват в управлението дори и на 20-тата година от демокрацията в страната, че започвам да се тревожа за способността на това правителство да промени тази ситуация коренно и радикално.
  Така че – да, има я тази опасност, за която ме питате. Аз бих искал да се изгради институционална, системна, структурна защита срещу тази опасност, а не всичко да бъде оставено на волята, на личната сила, на личните слабости и пристрастия на премиера. Това ми липсва. И това е главната задача на премиера, неговата мисия – да не направи държавата и по-нататъшния преход зависими от неговите лични качества, а да вгради институционална, законова, структурна защита срещу цялото това покваряване, което 20 години не дава на България да стане нито европейска, нито модерна, нито напълно демократична държава.

  - Вече предупредихте за едно преиграване на новите управляващи по отношение на Държавната агенция “Национална сигурност”(ДАНС) и МВР. Защо?
  - Тук всичко е много тънко и деликатно и аз съзнавам, че всяка дума може да бъде разтълкувана и по друг, превратен начин. Аз бях сред тези, които предупреждаваха това момче, което беше по случайност премиер на страната, да не прави такива, бих казал дори калпазански изпълнения, да не се чувства като че си е както в детството, когато е бил синче на номенклатурата, когато е тропал с крак – искам това и това! - и всичко му се е давало, угаждало и позволявало.
  Защото това е система за национална сигурност, това са специални разузнавателни и контраразузнавателни служби, оголени нерви на държавата и държавността.
  И аз предупреждавах Станишев - да не се прави ДАНС на инат, да не се правят импровизации. Бях уверен, че начинът, по който бе направена ДАНС, ще се превърне в една от най-грубите грешки на предишния премиер.
  Да, аз смятам, че в ДАНС промени трябва да има. Някои от тези промени са в правилна посока. Но моето единствено послание към премиера и към вътрешния министър, към които се отнасям към момента с огромно уважение, е следното. Националната сигурност е повече от мисленето със стандартите, принципите, похватите на МВР. Не бива този начин на мислене да се проектира изцяло върху системата за национална сигурност. Не, не става дума за налагане сега на полицейщина, а бих казал – на меверейско решаване на проблемите. А меверейското в подхода е само част от цялостния подход към националната сигурност. Службите за национална сигурност имат много по-сложна структура и много по-сложно, системно, дългосрочно, перспективно мислене.

  - И предупреждавате, че ще е пагубно, ако това системно и стратегическо мислене се пропусне и подмине от новото управление?
  - Да. Притеснявам се от инстинктивното опиране на премиера и на вътрешния министър върху хора само от МВР, само от полицията. Не бива да си стесняват погледа, не бива да се лишават от стратегически анализ, от сценарийно планиране, от риск-мениджмънт. Нужно е прогнозиращо мислене, а с него човек не се ражда, то се възпитава, формира се след сложен образователен и научен процес.
  От тази гледна точка апелирам към правителството - да се замисли и да върне обратно нещо, което бе престъпление от страна на предишния министър на вътрешните работи и на ректора на полицейската академия, който сега е и съветник на президента. Става дума за закриването на факултет “Сигурност” в Академията на МВР – стратегическият инструмент за подготовка на високо образовани кадри за вътрешната сигурност. Кой сега ще обучава такива кадри, къде ще се възпитават тези кадри?
  Убеден съм, че не може цялата система на МВР, плюс митници, плюс „Гражданска защита” да бъде поверявана за управление от хора с мислене на полицаи. Които иначе много уважавам заради конкретната им работа и решителността.

  - Но имате усещането, че в момента и Борисов, и Цветанов се опират точно на този МеВеРейски подход?
  - Точно така. Те стесняват избора, фокусират се върху крайно ограничен кръг от личности. Търсят не толкова чрез държавнически подход - да вземат необходимите за управлението хора, а чисто човешки се опират на тези, с които, образно казано, са изяли килограм сол. Но шерпът, дори изкачил се на Еверест, си остава шерп. За да си истински покорител на високи върхове се изисква много повече.
  Нужно е да се разбират нещата в цялата им дълбочина – системата за национална сигурност е много сложна, динамична система. В това отношение приветствам подхода на министъра на отбраната, който се опира и на хора със стратегическо и системно мислене. Казвам това с цялото ми огромно уважение към полицаите и техния къртовски труд. Но този труд, необходимостта да реагират днес, в конкретната ситуация – това не им позволява да се надигат на пръсти и да гледат по-надалеч и зад хоризонта. Те са днес и сега, потопени в актуалната действителност – такова е естеството на работата им, от тях се изисква да реагират незабавно. А в България по целия спектър от пробеми на националната сигурност някой трябва да вижда и да мисли в по-дългосрочна перспектива - за утрешния ден и за деня след него. Ето това ме смущава.

  - Да разбирам ли, че в момента съзирате разнопосочни сигнали за това какво ще стане с ДАНС?
  - Най-добронамерено към сегашното правителство искам да кажа, че съм изненадан от липсата на каквато и да било вече изработена визия за ДАНС!
  При условие, че беше безпощадно ясно, че миналото правителство извърши огромно безобразие към националната сигурност, създавайки ДАНС именно по този начин, забивайки такъв жесток клин между ДАНС и МВР - с привилегии, с отношение, принуждавайки ДАНС да тича по политически поръчки и смешни проверки на спортни клубове, извършвайки демонстративни и кухи акции!
  След като новото правителство знае, че трябва да има промени в ДАНС, изненадан съм как не можаха да формулират досега пред обществото концепция, стратегия - какво те смятат да правят с ДАНС. Защо е тази неподготвеност или неумение да обяснят? Просто няма ясни, отчетливи, артикулирани сигнали какво ще се прави с ДАНС, за да коментирам дали те са противоречиви.
  И моля днешните управляващи да не правят като Станишев! Да не действат по отношение на ДАНС почесвайки се с мисълта “Дайте да направим нещо!”. А да се опрат на експертния потенциал и вътре в ДАНС, и вътре в МВР и в неправителствения сектор. Много е важно да се намери правилното решение. Не могат всички представители на ГЕРБ, които са се произнасяли по ДАНС – било то премиер, било то министър на вътрешните работи, било то председател на вътрешната комисия, да говорят разнопосочни неща. Да си уеднаквят мисленето, тогава ще си уеднаквят и говоренето.

  - Според вас, в каква посока трябва да бъдат промените в ДАНС?
  - Аз имам какво да кажа, но избягвам да правя експертни предложения в момента по три причини. Първо, защото не разполагам с информация за намеренията на правителство. Второ, защото не искам да участвам в наддаването и надцакването на експертите с идеи - кой от нас какво мисли. 100 експерти, 100 мнения, надприказване, а полза - никаква. И трето, защото ми се струва, че най-напред трябва да се организира дискусия с експертите, а не те да общуват чрез медиите. Една дискусия между премиера, вътрешния министър, председателя на ДАНС и експертната общност. Такава изключително полезна дискусия имаше, когато се създаваше министерството на извънредните ситуации. Експертите изработиха единно послание към тогавашната министърка Емел Етем, но то беше в разрез с нейните желания и тя унищожи резултатите от тази дискусия, защото искаше нейното министерство да бъде не ангажирано с извънредните ситуации, а да служи за хранилка на ДПС и на обръчите от фирми, паразитиращи върху средствата, отпускани за превенция на бедствия, аварии и катастрофи и за ликвидиране на последствията от тях.

  - Няма ли опасност да стане същото сега?
  - Опасявам се, разбира се. Но не трябва да се мине без подобна дискусия. Вярвам, че тези хора са по-диалогични. Убеден съм, че Борисов и Цветанов искат да превърнат ДАНС в работещ инструмент. Защото смятам, че път обратен за ДАНС към МВР няма. След като е създаден, този инструмент, трябва да бъде превърнат в работен. Разговорът как това да стане, е твърде професионален, а не за на мегдана. Ето защо според мен не трябва експертите да се изхвърлят самоцелно в медиите с екстравагантни идеи по този изключително ключов проблем на националната сигурност.
  13 август 2009 год.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _      __             __   ____  
| |_ / /_ __ __ / _| | ___|
| __| | '_ \ \ \/ / | |_ |___ \
| |_ | (_) | > < | _| ___) |
\__| \___/ /_/\_\ |_| |____/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.