Станислав Кутев, „Quo Vadis, Populus или новият дневен ред на човечеството“

Винаги е радостен факт, когато мой колега напише много добра книга!
А книгата на Станислав Кутев е наистина много добра!

Аз неизменно съм се опитвал в своята преподавателска дейност да не гледам на главите на студентите като на кофи, в които се налива знание или нещо като знание. Всяка кофа има предел и в един момент тя се препълва и от нея започва да изтича съдържание и то на случаен принцип.

Целта на преподавателя е не да покаже на студентите колко много повече е прочел от тях. А той е прочел много повече от тях първо, защото е живял доста по-дълго от тях; и второ, защото той с това си вади хляба, а младите хора имат още множество различни грижи. Днес е особено трудно да си млад човек. А в България е още по-трудно.

Преподавателят, според моите разбирания, трябва да помага в главите на студентите да се структурира знанието. Да се изградят, образно казато, кутийки за важните проблеми и преподавателят да даде началното съдържание на тези кутийки, за да знаят студентите какво трябва да има във всяка кутийка. И тогава вече студентът не е обект в преподаването, а субект, другият участник в двупосочната връзка преподавател-студент; между няма вече противостоене преподавателят срещу (над) студента, а има съвместен процес и пораждане на силата „Ние“, We Power. И така студентът може, като чуе нещо, да види има ли основна кутийка за него и да го сложи (вложи) в нея, или е нещо, което засега в никаква базисна кутийка не влиза и затова няма смисъл да се колекционира самоцелно. При такова взаимодействие няма изтичане на случаен признак на разни неща от препълнената глава на студента, а той, студентът е съ-участник в селектирането на знанието – това Да, това Не. Засега Не. Към този момент Не.

Защо казвам това? Казвам го и защото не е главното в преподаването да се залее студентът с информация, а да се създадат условия той да може да използва тази информация. Да я прилага, да я анализира и да синтезира от нея знания. Да може да чертае сценарии за развитието на процеса, да прогнозира и ако всичко е направено максимално задълбочено и визионерски – да предвижда.
Масово се тъпче със знание студентската глава и колкото повече се тъпче, толкова по-малко остава от натъпканото в нея.
Сега е особено важно да може да се прогнозира и планира. Ето защо пробивам дисциплини там, където все още преподавам – Сигурност в рисковото общество, Стратегическо прогнозиране и сценарийно планиране. В тях се стремя да преподавам най-новото, най-съвременното, да опитвам да помогна на студентите в това да се научат да мислят и да използват знанието така, че да надзъртат в бъдещето. Който се надига на пръсти и се опитва да види бъдещето, той вече започва да работи за неговата промяна или поне за минимизиране на щетите, които то ни носи и да оптимизира ползите, които то ни предоставя. Има едно минало и едно настояще, но много бъдеще-та и ние бихме могли да бъдем дейснващи фактори в селектирането на едно от тях.

Това мое символ верую в преподаването и науката за сигурността ми помага в нещо много съществено – докато огромното мнозинство от колегите след пандемията си дават сметка, че трябва да пренапишат своите лекции и книги, аз с удовлетворение установявам, че една доста голяма част от моите лекции и книги не трябва да бъде пренаписана. Защото в тях съм се опитвал да надзърна в бъдещето.
Ето затова говоря на студентите, за сигурността в Рисковото общество, за ранното сигнализиране, за стратегическото прогнозиране, сценарийното планиране, системното проектиране, целевото програмиране, за future studies, за футуристика, за избор на бъдеще, за история на бъдещето и т.н.

Но очевидно тези, от които завися административно не споделят важността на лекциите ми, не се интересуват от тяхното качество, за отношението на слушателите и студентите към тях, затова когато няколко бездушни и анонимни душици решиха от името на целия колектив на висшето учебно заведение, че не съм му нужен, тези фактори не взеха отношение, демонстрираха пълно безразличие.
И какво – дали с това ще ми вземат книгите и авторитета? Абсурд…

Проблемът не е в това. Той е по-общо. Откакто доцент и професор от научни звания станаха длъжности от щатното разписание, университетите се препълниха от чиновници в науката, не малка част от които са влезли по втория начин в нея. Знаещите и можещите за тях са адски дразнител, защото са живо доказателство за тяхната посредственост. Но пък те са послушни, те са мънички грутници, които камък върху камък няма да оставят, ако бъдат насъскани срещу качествените и стойностни творци.

А днес науката за сигурността се нуждае именно от взиране напред, надигане на пръсти да се види какво има зад хоризонта. Аз познавам шепа такива научни труженици, някои от тях са ми дори приятели, чиито книги са част от моя научен фундамент.
Досега Станислав Кутев не бе сред тях. Знаехме се бегло и дори за малко да не се познаем, оказвайки се един след друг при ваксинирането! Но като чух неговото име, веднага му казах – точно днес дочетох книгата ти! Поздравления!

Станислав Кутев е изучил и осмислил значително количество монографии и други публикации, послетени на това – накъде върви светът. И заедно с това той дава своя поглед в търсене на отговор на този въпрос. Знае много, мисли нестандартно (понякога провокиращо читателя), пише научно, не робува на авторитети.

Веднага го припознах като един от малкото братство, което може да анализира и твори, разсъждава и прогнозира бъдещето. Е, и той е натрупал годинки, малко повече дори от мен, но в науката уморените коне по света, за разлика от у нас, не бързат да ги убиват.

Казах му – ще включа книгата ти в списъка с препоръчителна литература за моите студенти.
Казах му това, а после се досетих, че все още живея с преподаването, с обичта към студентите и слушателите, сред които има толкова свежи и светли глави. А всъщност ми остава да се срещам с тях до 16 юни, когато ставам на 65. С някои от тях, с които се срещам за последен път си вземам довиждане.

Всичко си има начало и край.
Тези дни бях в една банка и жената на гишето взе личната ми карта и известно време писа нещо на компютъра си – пише и поглежда картата, пише и поглежда. Пошегувах се – ако може, така и така сте влезли в моите данни, променете първата цифра на егенето ми на 7 или поне на 6! А тя ме погледна, усмихна си и ми каза – и така сте си добре, не бих казала, че първата ви цифра е 5!
Е, колко му трябва на един човек на 65, за да се почувства леко оптимистично. Една подобна дума.

Така че и Станислав Кутев да не спира. Задълбал е надълбоко и се е взрял напред, може и още по-надълбоко да задълбае и още по-напред да се взре. Има какво да каже още. Нищо, че са му дали 20 часа само за преподаване.

Могат да ти спрат часовете, но не могат да ти спрат мисленето. А такива като него и мен от всичко друго най-много обичаме да се замисляме и да мислим. Хубавото при нас е, че можем и да пишем. Книгата на Станислав Кутев е поредното доказателство за това.

  
  08-09.02.2021 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
          _                 _           
__ _ | |_ _ __ ___ | |_ _ __
/ _` | | __| | '_ ` _ \ | __| | '_ \
| (_| | | |_ | | | | | | | |_ | |_) |
\__, | \__| |_| |_| |_| \__| | .__/
|_| |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.