Смисъл, същност и съдържание на властта.

Отново свлачище, нито ден без свлачище или срутище…

Някога, през зимата на 1992-1993 г. бях начело на малка българска делегация на заседание на Парламентарната асамблея на НАТО в Банф, Канада, Скалистите планини.
На заключителната вечеря се оказах на една маса със симпатичен доста възрастен (в моите очи) човек, американец. Започнахме разговор. Очевидно му бях интересен – представител на демократичните сили в България.
По едно време ме попита какво правим ние, СДС, как са нещата. Отговорих уверено – променяме законите, заменяме институциите, сменяме хората (такова беше времето! ). Той бащински ми каза – променяйте законите, не може със старите закони да изградите ново общество; заменяйте институциите с демократични – не може с тоталитарните институции да постигнете същинска и дълбока промяна; но хората – тук много внимавайте, вие нямате други професионалисти, професионалистът се изгражда с години; той е много особено същество – кажи му кои са днес националните интереси на страната и ще видите как ще даде мило и драго да ги отстоява по най-добрия начин!
Признавам си, погледнах го скептично – от САЩ е лесно да се дават такива съвети. Да дойде да види как в Перник само някой да каже, че е от СДС или от "Подкрепа" и независимо дали е професионалист или не, комунистите веднага го уволняват. В приемната ми на народен представител и домашния хол, превърнали се в стени на плача, е пълно с уволнени безпардонно наши симпатизанти…
Така че обясних с думи прости на възрастния човек как стоят нещата у нас и как сме тласкани да действаме зъб за зъб, око за око.
Накрая той написа на картончето на масата с името си своя телефон, каза ми – като дойдете във Вашингтон, обадете ми се да обядваме заедно!
Да бе, да, помислих си – за нас, перничаните, Вашингтон е направо Нашингтон, ние през месец прескачаме от Перник дотам, все едно е Радомир…
Тогава нямаше Гугъл, но като се върнах в нашия парламент, погледнах справочника "Кой кой е" и що да видя!! Данте Фасел, 12 мандата в Конгреса и в момента председател на Комисията по външна политика в Камарата на представителите!
Понеже още не знаех колко години е един мандат в Камарата на представителите, си помислих – 48 години депутат! Той от училищната скамейка ли е станал такъв!? Бързо направих справка – мандатът там е 2 години (в Сената – 6).
И аз на този виден американски политик съм му обяснявал каноните и законите на демократичния преход с моя 2-3 годишен политически стаж, превърнал ме от програмист в ИТМ-Радомир в председател на Комисията по национална сигурност!
Но ето, че отново се оказах в САЩ и можах да се запозная с работата на Съвета по национална сигурност и свързаните със сигурността комисии в Камарата на представителите и Сената. И понеже бях във Вашингтон, реших все пак да звънна на Данте Фасел. Той ми отговори с радостен глас, сякаш не е можел да се успокои, че не ме е виждал няколко месеца. Обядвахме в респектиращ ресторант, като бях учтиво предупреден, че той ще плати сметката (не, че аз можех дори кафето накрая да платя)…
Много си поговорихме, отново аз му разказвах за България, той на мен – за Конгреса. Каза, че е поуморен вече, но пак ще се кандидатира за конгресмен. Тогава аз удивено го попитах (бях се подготвил за срещата!) – защо му е 13-ти мандат, това е вече рутина, не е ли по-добре да се кандидатира за губернатор на Флорида, доколкото знам ще бъде избран без проблеми, защото е обичан и уважаван от местните хора.
Данте Фасел дори не се замисли какво да ми отговори, а с лека тъга рече:
- Не, от мен губернатор не става) Да си губернатор означава 24 часа на ден, 7 дни в седмицата, 4 седмици в месеца, 12 месеца в годината да си ангажиран постоянно с проблемите на хората, да вземаш сложни решения, да управляваш тежки процеси, да носиш огромна отговорност, да знаеш, че от всяко твое усилие зависят човешки съдби – на хора с различен цвят на кожата, на самотни майки с деца, на родители със син в затвора или с дъщеря обект на насилие, на семейства с наркомани или жертви на огнестрелни оръжия! Вече не съм на години, когато сърцето може да ме боли 365 дни в годината за обикновените хора! Ето защо предпочитам още един мандат в Конгреса, където всичко ми е познато, където има рутина и спокойствие.
...
Всъщност именно заради тези негови думи написах всичкото дотук.
Ето така трябва да се разбират политиката и управлението – постоянно да си онлайн, постоянно да се грижиш нещата в твоята зона на отговорност да са под контрол, а хората, над които имаш власт да са първият и главният твой приоритет!
Следвайки неговите съвети, аз се опитвах да бъда такъв народен представител на перничани – ден и нощ да тичам за техните проблеми. Такъв се опитвах да бъда и като председател на Комисията по национална сигурност – да работя за националните интереси, вярвайки, че това ще ми се зачете.
Ще се зачете ли? Глупости на търкалета! Кинжалите на „Раковски“ и в пернишкия КС на СДС ми пречупиха крилете и ме изхвърлиха с гадости и лъжи от политиката завинаги. Това после доведе до доста трудна битка за оцеляване и някои мои заблуди и грешни стъпки (макар и да не направих нито един компромис с националната сигурност и националните интереси).

Казаното от Данте Фасел съдържа истинското значение да заемаш някой висш управленски пост! То ни показва и доказва смисъла, същността и съдържанието на властта.
У нас не е така.
Да вземем срутищата и свлачищата. Вече колко пъти, а напоследък все по-често, буквално през ден, пиша едно и също нещо за постоянните срутища и свлачища. Да вземем неотдавнашия текст „По минно поле“ (http://nslatinski.org/?q=bg/node/2371). Всичко си е все същото – глас в пустиня.
...
Да не би да имам обсесия от властта, от тази власт? Да не би да съм мазохист, че си отварям фронтове с тази отмъстителна власт и нейните зелени човечета?
Не, не и не. Опитвам се да предупредя обществото, че всички ние ходим по минно поле. Опитвам се да накарам властта да е власт, да управлява съвременно и качествено, да си върши работата, да е отговорна.
Да, с природата шега не бива, винаги тя може да ни изненада неприятно. Но в нашата държава са занемарени жизнено важни дейности, цели процеси никой не ги следи, игнориран е контролът на критичната ни инфраструктура, а управлението на риска, ранното сигнализиране, диагностика на уязвимостите, устойчивостта на сложните и динамични системи, превенцията не влизат в понятийното поле на властта и неизменно и неизбежно се реагира постфактум, тича се след събитията и се обяснява какво се е случило, но не и защо се е случило. Срутища и свлачища – това е нашето ежедневие.
Нека всички се замислим:;
Един път е случайност.
Два пъти е тенденция.
Три пъти е закономерност.
Четири пъти е закон.
Вече въпросът не е Дали ще има поредно срутище или свлачище, а Кога ще бъде то.
И то ще бъде не някога, а много скоро. И е неизбежно малките дяволи да отстъпят мястото на Големия дявол.
А когато той излезе на сцената, след това се обявява национален траур.
  
  31.01.2021 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _   _  __   __  _                  _    
| | | | \ \ / / | | _ _ / \
| |_| | \ V / | | | | | | / _ \
| _ | | | | |___ | |_| | / ___ \
|_| |_| |_| |_____| \__, | /_/ \_\
|___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.