Живейте така, че да имате неща, които никой да не може да ви отнеме

Млад човек от хората, които обучаваме, ми написа писмо с огорчение, че смята своето представяне на защитата на дипломната работа като оценено несправедливо по-ниско, отколкото то е заслужавало. И като самооценка за постигнатото в разработката, и на фона на другите оценки.

Ние, преподавателите (и аз също) участваме в една ескалираща девалвация на оценките.
Някога – не е жалба за младост – беше много по-сурово.
Например по Математически анализ, първи курс, в София, при уникалния професор Тагамлицки-Таги аз отидох с оценка от петте или шестте контролни през семестъра 5.07 (най-високата в групата). Паднаха ми се 1 и 50 въпрос. Аз започнах да ги развивам в една тетрадка, пишейки напряко през двете странички като в един обърнат по дългата си страна формат А4.
Таги дойде при мен, сбърчи устна под носа си в неподражаемия негов начин, погледна ме с присвитите си оченца над очилата и каза – Колеееега, аз няяяякога започнах така да пииииша в тетрааааадката и учиииителката ми писа двойка!
Превъртя ме после през двата въпроса надлъж и нашир, зададе ми – устно - още два сложни въпроса, даде ми бая ми ти коварна задача – реших всичко. Но понеже бях с доста дълга коса ли, не знам защо, асистентът Недевски му измърмори на ухо нещо по мой адрес. И Таги ми заби един интеграл – ум да ти зайде! Но аз бях все пак и все още добър математик, та го пресметнах. Недевски пак му измърмори нещо на ухо по мой адрес. Но Таги каза – ами каквооо да напраааавя другаааарю Недевски, като той не заслужааааава по-маааалко от отлииичен! И ми писа 6.
А за дипломната си работа вече в Харков да не говоря – 1 академик, 5 професори, 3 доцента, половин час те пекат на шиш и излизаш без грам сила и без милиграм дъх.

Днес с девалвацията на оценките студентите губят реална представа какво заслужават и вината за това е наша или поне основно наша – на преподавателите.
Потокът от изпити и защити така ни въвлича и увлича, че самите ние не знаем на кой свят сме. А студентите сравняват отговорите си с колегите, търсят мотивите ни за оценките и няма ли в тях двойни стандарти или лично отношение.

Ето и днешният млад човек болезнено изживява несправедливата (както младият човек смята) оценка при защитата на дипломната работа.
Мога ли да му кажа, че аз през живота си съм държал 100 изпита и всичките до един съм взел с отличен, но да ме е попитал някой колко съм получил по Диференциални уравнения във втори курс?
Никой никога. Изпитите – изпити, защитите – защити, оценките – оценки. И дотук – сетне е знаенето и моженето. Е, и малко шанс освен много труд.
Така че написах на младия човек нещо от рода на:

Знам, че ви е обидно, много обидно. Но каквото е станало - станало. То не може да се поправи. Слава Богу, случилото се не е от тези непоправими неща, които пораждат горест и печал.
Аз, като научен ръководител и преподавател, мога да кажа, че знанията са ви на ниво, че вашият потенциал е по-висок от получената оценка.
Повярвайте ми, животът продължава, пътят пред вас е дълъг, тази оценка няма да повлияе на това, към което се стремите. Даже се съмнявам, че някой някога ще ви попита за нея.
Човек по своя жизнен път пада, понякога (при мен е било) пропада, после става и продължава – напред и нагоре. Животът е едно непрекъснато стискане на зъби, гълтане на жаби, понасяне на удари, задъхване от обиди, а между тях са успехите и щастливите моменти, които са главното в живота.
Защо точно на вас са написали такава оценка? Това може да не е заради вас, а по някакво стечение на обстоятелствата независимо от вас. Главното е да не унивате, да не се изживявате като жертва. Поемете въздух и продължете нататък. Махнете с ръка - както казва "колегата" Ницше - всичко, което не ме убива ме прави по-силен.
Не си позволявайте слабост. Вярвайте в себе си.
Аз така съм преодолявал загубите и несправедливостите. Те ме съпътстват неизменно, дори в мига, в който ви пиша. Винаги посредствеността и количеството побеждават кадърността и качеството. Но името и книгите никой не може да ми отнеме. Живейте така, че да имате неща, които никой да не може да ви отнеме.
И понеже сме в окото на пандемията – пазете се!

  
  19.01.2021 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  ____    _____    ___   __   __        
| _ \ | ____| ( _ ) \ \ / / _ _
| |_) | | _| / _ \ \ V / | | | |
| _ < | |___ | (_) | | | | |_| |
|_| \_\ |_____| \___/ |_| \__,_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.