Оцеляващите

Чета панегирици или отчаяни вопли как тези били оцелели!
Да оставим настрана самата същност на „оцеляването“…
Оцеляването е присъщо на биологическото (животинското) ниво – там то е и необходимото и достатъчното условие за съществуването на съществата.
На социалното (общественото) ниво то е само необходимото условие; достатъчното е вече на едно ниво на сложност, на организиране, целеполагане и целепостигане по-високо – това е развитието.
Животинските същества оцеляват, социалните – оцеляват и се развиват.
Но другото е по-важно. А то е, че – милионите години на еволюцията го показват и доказват – най-лесно оцеляват гризачите, паразитите, вирусите, бактериите. Защото имат висока степен на вариативност и висока скорост на мутация.
Първо, те живеят край, във, за сметка, съвместно с организма-гостоприемник – било то отделният индивид, било то определената общност от индивиди, било то обществото. При това живеят за негова сметка и като го отслабват, като „изпиват“ съпротивителните му сили, като не му позволяват да се мобилизира, като намаляват шансовете му да ги отхвърли.
Динозаври, бозайници, други животински видове, неандерталци, племена, държави измират в хода на биологическата, човешката и социумната еволюция, а най-приспособимите, най-пригодимите, най-безскрупулните, най-големите експлоататори на чуждите слабости и използвачи на чуждата алтруистичност остават, оцеляват, размножават се и се възпроизвеждат.
Те се разпознават едни други – намирисват се, разбират се и без думи – и започват да си помагат, да се поддържат взаимно, да обединяват енергиите си и да действат с общи усилия в името на своето оцеляване…
И второ, те лесно се променят, мутират, „сърфират“ от щам в щам, от орда в орда, от стадо в стадо, от глутница в глутница. Напипват не само конкретните слабости на биологическите, индивидните или социумните организми, но и действат на цялостното, на системното ниво. Така превръщат цялостта, системата в своя хранителна среда, непозволявайки ѝ тя да се самоорганизира за да им даде отпор. И така влияят пряко на нейния център за управление, нарушават връзките му с отделните нейни звена и те не само не могат да си взаимодействат, но и започват да водят вътрешносистемни битки едни с други, с което още повече отслабват системата и я правят подневолна на оцеляващите, които са се впили в нея и я държат в свое подчинение.
Така че не е странно, че такива същества оцеляват. Целият техен живот, самият смисъл на съществуването им е да оцеляват – и те се мъчат да го правят с цената на всичко и на всяка цена.
А тази цена се плаща от системата и нейните елементи. В случая с България – от обществото и всеки един от нас….
  
  31.12.2020 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
         _  _     _____   _  __  _    
_ __ | || | |_ _| | |/ / | | __
| '__| | || |_ | | | ' / | |/ /
| | |__ _| | | | . \ | <
|_| |_| |_| |_|\_\ |_|\_\
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.