Борба за светлото минало

Властта заряза битката за по-добро бъдеще за България, очевидно проваляйки се днес в битката за по-добро настояще. И затова, като се възползва от споровете с Македония за Македония, изведнъж заряза претенциите си за регионален лидер, зачеркна всичко, което говореше по време на европредседателството и се захвана по пехливански да се бори за по-далечното светло минало – главно за онова от края на по-миналия и първата половина на миналия век.
Опозицията по принцип ако се бори за нещо след като изгуби борбата за светлото бъдеще, то е да се бори за светлото по-близко минало – социалистическото, от втората половина на миналия век.
Така власт и опозиция си поделиха миналото от миналия век и започнаха да се борят за своята си част от това минало, доказвайки колоко светло и родолюбиво, героично и българско е било то.
За настоящето – или добро, или нищо. То вече си е наша грижа – всеки да си го прави такова, каквото може и да си оцелява през него поединично.
Бъдещето ни остана безпризорно. Зарязано на произвола на съдбата. Никой не се замисля, че миналото е едно, настоящето е едно, но бъдещетата са много и днес може да се направи нещо, та от тези възможни много бъдещета да се състои някое от по-добрите, а защо не и най-доброто.
Но как да стане това в държава, в която и власт, и опозиция са си приватизирали по едно парче от миналото и единствената им грижа е да приказват колко светло е било то?
Тази борба за по-по-най-светлото минало по време на по-по-най-безизходно настояще, може да ни донесе едно по-по-най-нежелано и необратимо бъдеще.
Така се случва винаги, когато на повърхността на политиката избиват пяната и демагогията, комплексарщината и безидейността, провинциалщината и ориенталщината, фаталното отсъствие на идеи и катастрофичният дефицит от лидери.
Миналото е такова, каквото е било. То не може да бъде променено или отнето.
Настоящето е такова, каквото е. То – все още не е късно за това - може да бъде направено по-добро.
Бъдещето може да бъде различно. И такова, каквото ще направи България нормална и развита държава. И такова, каквото заслужаваме – с тази безхаберна власт и с тази безидейна опозиция.
В началото на Прехода ние зовяхме:
Утре започва от днес!
Сега с още по-голямо и по-силно основание, с по-драматично и по-тревожно право пак трябва да зовем към обществото си:
Утре започна от днес!
И не запретнем ли ръкави от днес да работим за това утре, утре може и за нас, българите, да няма. Или поне то да бъде такова, че да си кажем тогава: По-добре да не бе идвало!
  
  21.11.2020 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
   ___   __   __  ____     ___    __  __ 
/ _ \ \ \ / / | ___| ( _ ) | \/ |
| (_) | \ V / |___ \ / _ \ | |\/| |
\__, | | | ___) | | (_) | | | | |
/_/ |_| |____/ \___/ |_| |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.