Стената на плача

Някога, 1990-1994 г., когато бях народен представител във Великото и 36-о Обикновено народни събрания, моят апартамент се бе превърнал в Стената на плача. Хора от целия Пернишки окръг, а като станах малко по-известен и не само от окръга, идваха и си изплакваха мъките. Беше тежко, натоварващо, аз се юрках да помагам като същинска милозлива Мария. Кому пари да се съберат за трансплантация, кому да се намерят животоспасяващи лекарства, кому да се възмезди неправда от соца, кому за защита от мутренски рекет…
Тогава мой приятел ме спря и рече – ти какво правиш? Ти не си там да помагаш на отделните хора. На колко отделни хора можеш да помогнеш? Ти си там да промениш България, та съдбата на отделния човек да не зависи от това дали депутатът му е милозлив!
И ето, след толкова години, имам същото чувство – това, което се нарича „лични“ във Фейсбук се е превърнало отново в Стената на плача покрай Ковид-пандемията.
Задръстено е от разкази, изповеди, зовове за помощ, проклятия по адрес на властта, отчаяния, трагедии, споделяния за случващото се. Но този път аз нямам никаква, дори елементарна власт, никкави позиции да съм полезен.
То повечето хора го знаят и затова пишат, че се обръщат към мен защото съм имал глас, защото съм бил с авторитет, защото ми стиска, защото знам как да го кажа.
Бях решил за друго да ви разкажа сега, но преди малко ме потресе написаното от един ФБ-познат (казвам познат, защото не ми е приятел, не редовно ме следи и ми пише понякога на лични).
Той е лекар. Днес ми написа, че две отделения в тяхната болница са затворени, защото масово са заразени лекарите и медицинските сестри. В един и същи ден 8 лекари са се оказали позитивни. Трима негови колеги от предните дни вече са позитивни. Той е правил снимки днес (само днес!) на 58 болни от вируса. "Чудо е, че още не съм се заразил! Няма места нито в болницата като цяло, нито в интензивното. Пред болницата 23 коли чакат с хора, болни от вируса. Чакат и няма кой да ги приеме, няма кой да ги прегледа. Седят и чакат. Хвърлени на произвола и обречени... Ние сме безпомощни. В същото време премиерът отново говори абсурди неща (този човек си е болен, то вече му личи, психологически болен!) – как сме имали всичко. Как сме най-добре, едва ли не, в Европа! Нелепици! Луда работа! Той елементарно и бездарно смята, че всичко се оправя с пари. На него му дай да хвърля пари на вятъра и на едро! Отчасти това е опит за гадна сделка с лекарите – на колко оценяват живота си, колко са готови да получат срещу смъртта си. Много неща трябваше да бъдат направени от март досега. Тази организирана некадърна група, наречена правителство, не направи нищо. Абсолютно нищо! Къде са им полевите болници, които ни ги демонстрираха лицемерно през март? Сега премиерът говори за хотелите! Ами защо скъпите хотели, защо на тях ще се наливат пари? По страната има все още безброй почивни домове и санаториуми, в които пръст имат държавата и общините. Само край нашия град има три такива! Защо да не се мобилизират те? И още – всички видове власт отдолу догоре са с коли, държавни и общински, с шофьори, с екстри. Защо властта не мобилизира тези коли, дето возят телесата на висшите политици и висшите администратори? Защо не ги прикачи към болниците и другите структури от системата за здравеопазване? В държавата има десетки хиляди хора от първа категория труд, които не влизат в рудници и не се потят и топят пред металургичните пещи. Тези все още хора млади-зелени получават пенсия и към нея и заплата. Защо държавата не ги мобилизира в тази извънредна ситуация? Нали те затова имат тези заслужени екстри, защото могат да потрябват на държавата в час на беда?! И още идеи могат да се дадат. Те изискват стратегия, организация, мислене навреме, е не от дъжд на вятър и след дъжд качулка! Не може в държавата да има толкова много синекури, администрация, отговаряща за 6% държавна собственост, която е два пъти по-голяма от администрацията, когато 99% от собствеността беше държавна! Тези хора трябва да бъдат накарани да работят за държавата в час на беда.
Но тази власт е скопена, тя си няма хал хабер какво да прави. Тя проспа месеците, тя стана причина да се разпадне здравната система, тя не заради складовете със стратегически запаси, тя не се подготви да управлява кризите и да осъществява ефективно управление при кризи.
И ето – нашата болница вече не може да си върши работата, няма лекари, няма легла, няма лекарства, няма елементарни медицински запаси от най-необходимото. А те искат още от нас, спускат ни абсурдни указания, издават нелепи заповеди, избърсват си задните части с нашия живот и здраве!
А то цялата ни българска работа с възможностите на болниците е като с агнетата по бай Тошово време. Рапортува му на бай Тошо всяко ТКЗС, че има 200 агнета, а всъщност има 100. Бай Тошо казва – всяко ТКЗС да даде по 100 от тези агнета за износ в арабския свят. А другите 100 агнета да отидат за благото и трапезата на българския народ!"
  
  04.11.2020 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
                    __   __  _   _    ___  
_ __ ___ __ __ \ \ / / | \ | | / _ \
| '_ ` _ \ \ \/ / \ V / | \| | | | | |
| | | | | | > < | | | |\ | | |_| |
|_| |_| |_| /_/\_\ |_| |_| \_| \__\_\
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.