Аз гласувах и президентът предопредели моя вот (Или за едно интервю, след което паднаха и последните маски)

  Току-що гласувах. Не както бях решил. Промених решението си в последния момент. Благодарение на президента.
  Взриви ме нечестният, бих казал с цялото съзнание за това, че употребявам тежки думи, подъл удар, който той, президентът нанесе под кръста на българската демокрация – със своето интервю във вестник „Труд”.
  Думите „нечестен” и „подъл” са мека, изключително мека характеристика, в сравнение с крайните и емоционални квалификации, които дават възмутени мои приятели. За тях внушението, което прави президентът, че както и да се гласува е все едно, защото следващото правителство ще бъде между „ГЕРБ” и БСП, е чиста проба „гадост”, „мръснишко покушение срещу изборите и избирателите (на „ГЕРБ”), „открито мероприятие в стил „агент Гоце”, „принос към доганизацията на страната”...
  Така е... Това безпрецедентно интервю има за цел да демотивира преди всичко избирателите на "ГЕРБ" и отчасти на "Синята коалиция". То е директно, лично, агентурно, корпоративно рамо за БСП и Ахмед Доган – при това направено с цялата тежест на институцията „държавен глава” и на фона на тоталното изкривяване и манипулиране на медийната и обществената среда, постигано от различни страни и чрез цялата мощ на сериозни и знакови кръгове от хора, произтичащи от ДС, ДАНС, олигарсите и турските специални служби - наистина абсурдна, шизофренична и патологична комбинация на психологическо въздействие и в полза на временно успоредени, а иначе (уж!) антагонистични интереси - нещо, което може да се случи само в разграждаща се, ориентализираща се и спихваща се държава (държава ли?) като нашата...
  След това интервю на президента и сериозни среднощни размисли, аз реших, вече в ранното утро на днешния изборен ден, че трябва да променя решението си за подкрепа на „зелените”.
  Някой би ми напомнил всичките мои досегашни разсъждения и аргументи – те са достъпни на този сайт и аз не се отказвам, камо ли пък да се срамувам от тях.
  Друг би ме упрекнал в постъпка, по-присъща за незряла единица от електората, която се люшка неопределено от една партия към друга.
  Но моят мотив е друг.
  Аз разглеждам интервюто на президента във вестник „Труд” като пряко посегателство срещу демокрацията, европеизацията и модернизацията на България. Това не е интервю на държавен глава - то много повече прилича на кадесарска "подстава" на дълго обучаван агент за влияние.
  Интервюто съвсем нормално и логично може да се разглежда през призмата на застрашената национална сигурност.
  А има ли заплаха за националната сигурност, значи мисленето трябва да се промени, да придобие измерения на акт, който трябва да бъде отговор на възможно тласкане на страната ни в кризисна, хаотична и дори турбулентна ситуация.
  Възникне ли риск от тавака ситуация, нормалната логика вече не работи, трябва да има друг тип поведение.
  Ето защо в последния момент аз промених решението си и гласувах така:
  ● Пропорционално подкрепих „Синята коалиция”, за да й дам шанс да събере достатъчно проценти, така че да стане невъзможен сценарият, който старателно се режисира от споменатите по-горе кръгове лица, чието лице волно или неволно става президентът.
  ● Мажоритарно подкрепих „ГЕРБ”, за да дам рамо на тази партия в понасянето на главната отговорност и по този начин да не се позволи сбъдването на поредната антидемократична мечта на президента да манипулира цялостния политически живот на страната.
  Като моя лична и личностна утеха, мога да се самоуспокоя, че подобен начин на гласуване все пак се вписва в логиката, която ме водеше при направения на този сайт опит да се оцени политическия риск (вж. предния материал).
  Накрая, ще отбележа един парадокс, засягащ само мен и участието ми в изборите като гласоподавател.
  Досега никога и по никакъв начин Георги Първанов не бе могъл да ми повлияе с думи, дела и поведение – за кого и как да гласувам. Нито лично, нито партийно – през всичките тези 20 години на демокрацията аз никога не съм гласувал за човек или коалиция, поне малко, поне прикрито, обвързана с БСП. Вотът ми, случвало се е да е бил и погрешен, винаги е насочван към дясното или към центъра.
  Този път, обаче, именно президентът предопредели моя вот и го промени буквално в последния миг.
  Така че аз искрено му благодаря за интервюто във вестник „Труд”.
  С това интервю паднаха и последните маски.

  Николай Слатински
  05.07.2009 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
          _____       _    ___    ____  
_ _ | ____| | | / _ \ | ___|
| | | | | _| _ | | | | | | |___ \
| |_| | | |___ | |_| | | |_| | ___) |
\__, | |_____| \___/ \__\_\ |____/
|___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.