Опит за оценка на политическия риск (Лично мнение в навечерието на парламентарните избори)

  Далеч съм от почти истеричната мисъл, че предстоящите парламентарни избори са съдбоносни, едва ли не преломни, най-малкото – жизненоважни за страната ни.
  За да се опазя от подобни крайни тези ми помага както нормалното количество здрав разум, така и дори най-беглият поглед към листите на „ГЕРБ” и, за жалост, на Синята коалиция.
  Не зная как Бойко Борисов е оглеждал и подбирал кандидатите си и какъв му е бил аршинът, но знам със сигурност, че ни чакат крайно неприятни изненади. И че той ще пропищи от една част от тези „превъртели” се през различни партии лица, които са толкова близо до осъществяването на заветната си мечта – депутатството. Или пък от едни такива бизнесмени (с кавички или без), които може да не са вече с дебели вратове, но имат яка захапка.
  Така че Бойко Борисов трябваше отдавна да поръси политическото тяло на партията си с „Фронтлайн”.
  Той има кучета и знае какво точно означава „Фронтлайн”...
  А как Иван Костов е оглеждал и подбирал кандидатите си, се досещам. Симпатиите ми към Мартин Димитров не достигат, за да гласувам за Иван Костов.
  Вярно е, моите лични симпатии и антипатии са си мой личен проблем.
  Но въпреки тях, а може би и напук на тях, на мен ми се налага да разсъждавам над въпроса за кого да се гласува – защото и близките ми хора се допитват до мен, и с приятели спорим, и доста студенти често ме питат, достатъчно объркани от постната супа, която им предлагат различните депутатски листи.
  Затова реших да използвам подход от управлението на рисковете, с който да оценя основните политически сили по два критерия:
  (1) Вероятност да управляват след изборите.
  (2) Ущърб, който би причинило на България тяхното участие в управлението след изборите.
  На базата на съчетанието от тези два критерия, подредих за себе си партиите по степента на риска, който гласуването за тях на 5 юли би донесло за България.
  Разбира се, преценките не претендират за научност, те са помощно средство за формулиране на позиция на изборите – ако някой, който уважава моето мнение се нуждае от съветите ми.
  И така, политическите сили по-долу са подредени по степен на опасност (от „най-опасно” до „най-малко опасно”) на гласуването за тях.
  1. Най-висок риск за страната ни носи гласуването за БСП.
  С други думи, най-вредното нещо, което може се направи на 5 юли е да се гласува за БСП.
  Част от обясненията: Гласуването за БСП повишава до тревожни величини една от двете вероятности:
  ● Запазване във властта на свръзката БСП-ДПС („Всеки глас за БСП е глас за Ахмед Доган).
  ● Ситуация, която ще даде повод на нашите олигарси, на част от обществото, а също и на определени среди на Запад, да натиснат много силно за широка коалиция „ГЕРБ”-БСП (ала Германия след Шрьодер).
  2. Следва по риск гласуването за ДПС.
  ● От една страна, това би могло да съхрани на власт коалицията БСП-ДПС.
  ● От друга страна, крайно дискредитиращо в очите на огромна част от нашето общество би било Доган и шайката висши турско-български корупционери отново да получат възможност да пият кръвчицата на нашия народ и да ориентализират страната ни.
  Трябва да си го кажем направо - ДПС се изроди в организация с домодерна, порочна, анормална, йерархична структура, наподобяваща като отношения, регламент, закритост, потоци информация, процедури на вземане на решения и т.н. архитектурата на мафията. Начело с главния Бос - от типа "Лидерът е Бог". Електоратът на ДПС е етнически монолитен (съставен най-вече от нормални, трудолюбиви и почтени български граждани), партийният състав също е етнически монолитен, като само за "цвят" има шепа българи, които като правило са нечистоплътни същества, избрали това позорно положение на безгласни подлоги на Ахмед Доган съвсем съзнателно - от корист, от подлост, от аморалност, от глупост и от кариеризъм и без принципи, без идеология, без кредо, без възвишени чувства и без мисъл за кауза - чисто и просто измекярство. Всичките българи там, които аз познавам лично са все такива, които ме карат да се срамувам от тях...
  3. На трето място като риск е гласуването за НДСВ.
  ● Едната причина тук е същата – вкарването на НДСВ в парламента почти гарантирано ги „изстрелва” отново във властта – или пак наляво, чрез запазване на управлението на симбиозата на върхушките на БСП и ДПС, или чрез прехвърлянето на тези „жълти” ловки играчи и перфектни сметкаджии, а понякога и сребролюбиви хитреци или най-обикновени тарикати - надясно.
  ● Другата причина е в пълната липса на логика и морал едни и същи хора като манталитет, като липса на политически принципи и съзнателно демонстрирани идеологическа безличност и всеядност, за трети мандат поред да са в управлението на страната! Това не го е постигала през последните 20 години нито една нормална българска партия (ДПС не е нормална партия - вж. по-горе).
  4. РЗС.
  ● Най-напред защото зад партията стоят шепа крайно съмнителни личности от вече бивши, но все още настоящи служби, действащи на тъмно, захранващи я с информация по начин, който да им позволи (на тях, на тези подземно-надземни личности) да посочват кой е добрият и кой - лошият у нас. Начин на поведение и на правене на политика, който няма нищо общо с европеизирането, модернизирането и демократизирането на България.
  ● А освен това – защото партията стана пристан на петдесетина невъобразими политически безгръбначия, трупове, прехвърчалковци, плужеци и откровени нискочелия – вечен пример за тези, които са убедени, че политиката у нас е мръсна работа
  Опасна е партия, която събира подобна пяна и утайка. От пяната и утайката не могат да се строят дори пясъчни замъци и въздушни кули – от тях се получават само пукащи се мехурчета и балончета.
  5. „Лидер” с „Новото време”.
  ● Отчасти, защото това е политическа корпорация, водена не от национални, а от корпоративни интереси и можеща да си купи всичко с парите – мандати, депутати, гласове. Адски тъжно и смешно, направо гротескно ми звучи принудата на наемните работници на лидера на „Лидер” – да ходят под строй по предизборни митинги на собствената на този лидер партия.
  ● Отчасти заради политическите брокери от „Новото време”, които, ако лидерът на „Лидер” прави от парите политика, на свой ред правят от политиката – пари.
  6. „Атака”.
  Толкова ниското (т.е. в някакъв смисъл – почетно) място на тази партия в моята своеобразна класация се определя от съчетанието (умножаването) на двата фактора:
  ● Ниската вероятност да участват в следващото правителство.
  ● Високата вероятност едно такова участие да породи крайно негативни отклици и оценки в държавите от Европейския съюз.
  7. „ГЕРБ” (вж. по-горе).
  8. Синята коалиция (вж. по-горе).
  Николай Слатински
  30.06.2009 г.
P.S. Отново ще подчертая изрично, за да не бъда упрекван в пристрастия, че към днешна дата моето решение да гласувам (а мисля, че ще се накарам да гласувам) не е свързано с нито една от тези политически сили.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
          _   _   _    ____    ___  
__ _ (_) | | | | / ___| / _ \
/ _` | | | | | | | | | _ | | | |
| (_| | | | | |_| | | |_| | | |_| |
\__,_| |_| \___/ \____| \__\_\
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.