За една билбордна политическа физиономия (Предизборно есе с елементи на разсъждение)

  Всяка сутрин минавам покрай висок стълб с огромно пано за рекламни билборди - предполагам, че така се казва това нахално изобретение на ошашавянето и опростачването на хората.
  Изобщо, билбордовете край нас, над нас, зад нас, пред нас ни заливат, натрапват ни се, навират ни се в очите и непрекъснато се сменят – кой от кой по крещящи и в същото време – кой от кой по-семпли. Имам чувството, че тези, които ги измислят здраво са излъгали и надули онези, които им плащат за подобна лишена от вкус и цвят, скучна и безидейна реклама .
  Направо ми се иска да призова младите ни програмистки таланти - момичета и момчета – да покажат как се прави и какво се прави с новите компютърни продукти и технологии, да нахлуят в този бизнес и да разкарат лишените от креативност и въображение всевъзможни пи-ар и рекламни гуру-та, спецове и изтърсаци, залагащи на лошо пространствено виждане, спъната мисъл и грозни сексуални „послания”.
  Но тук няма да стане дума за пи-ар и реклама, а за политика.
  Защото сме в предизборно време и защото ситуацията не е никак весела. Случват се у нас неща, текат процеси, които не могат да не навяват тъжни размисли за страната, обществото и народа ни.
  Колкото и да ме е научило дългогодишното ми присъствие във и около политиката, че тя е общо взето, най-често и като правило игра без правила, игра без норми, без ценности и без съвест, не преставам да се шокирам от нахалството, арогантността и бруталността на някои пишман-политици!
  Знам, знам, отлично знам, че политиката е наркотик. И че от политиката не се отказваш, а те отказват. И когато те откажат – боледуваш, въздишаш, тъгуваш и дълго време чувстваш остро, непоносимо нейната липса, по-скоро – своята липса в нея.
  Съгласен съм, че който е вкусил от политиката (слава, стандарт, пари, възможности, перспективи, вълнуващи почивки, емоционални забежки, културно обслужване, умилкващи се и подмазващи се хитреци и тарикати и т.н., и т.н.), той се стреми към нея, иска да остане в нея и страда, жестоко страда, ако изпадне от Виенското й колело.
  Един известен наш политик от първите години на демокрацията ми казваше: „Ти, какви ги вършиш? Така ще изхвърчиш от политиката и ще ти се наложи отново да се возиш в градския транспорт! Не – продължаваше той, - аз никога повече няма да се кача на автобуси 213 или 280 и ще направя всичкото онова, което трябва да направя, за да не ми се наложи отново да пътувам в тях и да ме блъскат простаците от простолюдието...”.
  Това е така. Често ми подхвърлят - с искрено съчувствие - близки, роднини и приятели, че не съм съумял „да си разиграя картите добре” и пак (т.е. като секретар на президента) както преди време, след парламента, съм изпаднал отвсякъде, пак не съм се уредил, пак не съм си оправил живота. Т.е. мнозина от тях ме възприемат с обич и съчувствие – като политически неудачник, наивник и неоправник...
  Или както казваше преди време един много скъп за мен човек: „Гошо Тъпото, ама е богаташ, а Ники Умното цял живот се бори да свърже двата края...”.
  Така че нямам илюзии, дал съм си сметка, че личното поведение в политиката е въпрос на личен избор – сам решаваш каква цена (морална и материална) си готов да платиш, какви компромиси си готов да направиш.
  И въпреки всичко, това, което видях и виждам на споменатото по-горе огромно пано за рекламни билбордове, минава, поне според мен, всякакви разбирания и схващания за елементарна порядъчност и си е чиста проба политическа наглост, политическо нахалство и политически цинизъм.
  Дни наред преди евроизборите, от паното ме гледаше билборд с една и съща (винаги била ми доста съмнителна и неприятна) физиономия, която приканваше хората да гласуват за нейния притежател и за партията БНД, на която този неуморен политик-мераклия още принадлежи с цялото си сърце, душа, съзнание, мисли, убеждения и принципи!
  Както се казва - не бяха успели да обявят резултатите от евроизборите и на мястото на дотогавашния билборд цъфна друг – с аналогичната поза, концепция и излъчване, само че този път все същата физиономия (която, както току що обясних - винаги ми е била доста съмнителна и неприятна), приканваше хората да гласуват за нейния притежател и за коалицията „Лидер”, на която този неуморен политик-мераклия вече принадлежи с цялото си сърце, душа, съзнание, мисли, убеждения и принципи!
  Ето такъв зашеметяващ политически пирует с елементи на шпагат, челна стойка и салто-мортале не бях виждал! В течение на денонощие да зарежеш една политическа организация и да се метнеш в друга... На това даже Божидар Димитров не е способен – той поне явно и открито цели две години ходеше разкрачен – с левия си крак присъстваше на сбирки на БСП, а с десния подтичваше след Бойко Борисов...
  Като написах „зашеметяващ” за пируета на физиономията от билборда, та се досетих как някога, като малък, когато искаше да наглася с дистанционното на телевизора нужната му детска програма, синът ми казваше: „Зашемети я!” (вместо „Запамети я!”).
  Така ми се иска за всяка подобна физиономия като тази от билборда да мога да кажа на нашия народ: „Зашемети я!” (вместо „Запамети я!”)...
  За да не се забравят подобни политически извратености, подобни политически перверзии, подобни политически промискуитети, които убиват целия смисъл на политическото и общественото ангажиране и превръщат политиката, българската политика в съкровена цел и върховна амбиция на сбирщина на всякакви хитреци, комбинатори, комплексари, сбърканяци, алчници за лесен живот, импотенти, чейнчаджии, дами със съмнително поведение и кавалери с тотално сбъркана ценностна резба.
  Но написвайки това, започвам да се чудя за смисъла на подобни като сегашните душевни мои терзания...
  Защото както става ясно на всеки от нас, а още повече и на Европа – след като съмнителните бизнесмени от всякакъв национален и регионален калибър определяха за депутати, налагаха за министри и избираха за кметове свои мъжки и женски държанки, свои момчета и момичета за поръчки и на повикване, сега самите те - тези съмнителни бизнесмени от национален и регионален калибър решиха да си издействат мандати и имунитети и се втурнаха в политиката.
  Така следващият парламент ще се превърне в наистина представителна извадка от нашето общество – представителна, в смисъл, че тази извадка представя по убедителен и недвусмислен начин нашето общество след края на Прехода и още повече – тя представя самия Преход.
  Преход, извършен по най-безскрупулния и най-безнравствен (сред всички държави, намирали се след 1989 г. в Преход) начин и завършил с изплуване на повърхността на цялата пяна, за която можеше да се предположи, че в нормални условия, в нормално общество и в нормална държава щеше да има съдбата на утайка.
  Наистина - следващият парламент може да се превърне в ужасно горчив (но заслужен!) подарък за всички нас, българските граждани - по случай 20-годишнината от деня, в който върхушките на БКП и на ДС съвсем осъзнато ни спуснаха демокрацията отгоре и съвсем съзнателно спуснаха България по нанадолнището...

  Николай Слатински
  19.06.2009 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
     _       ___                         
/ \ ( _ ) _ __ _ _ _ __
/ _ \ / _ \ | '__| | | | | | '_ \
/ ___ \ | (_) | | | | |_| | | |_) |
/_/ \_\ \___/ |_| \__, | | .__/
|___/ |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.