Блажено неведение

Гледам по телевизията – показват лекар, който ежедневно се среща с вируса. Всеки ден е на първа линия, постоянно е изложен на риск, непрекъснато е на ръба на пропастта. Въпрос на време е да пипне вируса в критични количества...
Нещо като че ли го пита журналистката, но и да не му задава тя въпрос, той има готов отговор – ще продължава да лекува и да помага на хората, защото и това някой трябва да го прави.
Ето тук е главният отговор дали имаме общество или нямаме – имаме го, когато много повече хора правят това, което някой трябва да го прави.
Престанат ли да съществуват хора, които правят това, което някой трябва да го прави, спукана ни е работата, няма да сме общество, а спасяващи се поеудинично индивиди в джунгла, където не по-силните, а по-наглите и по-безскрупулните изяждат не по-слабите, а по-порядъчните и по-почтените.
Но си признавам – симпатизирайки на този лекар и съчувствайки му, на мен ми иде (то просто напира отвътре) да го попитам:
- Защо, братко, се жертваш и заради кого се жертваш? Нима не виждаш, как игнорираме вируса, как щракаме с пръсти и пет пари не даваме за него, как нито сме подготвени за изпитанията, който той ни носи в ранната есене, нито знаем какво е реалното състояние на епидемията у нас?!
Държавата се е оттеглила от контрола на вируса, тя лъже с данните и ги манипулира, като освен това внимава да не открие нови заразени, правейки тестове само в краен случай. Ние отдавна сме Швеция на Балканите спрямо вируса, но като всичко друго, побългарихме и шведския модел за отношение към вируса.
Та защо ти, лекарю, влизаш в огъня за държава, общество, хора, като всичките те гледат през пръсти на каквито и да било мерки и превенция?
Една колежка ми казва – вирусът е само въпрос на вяра, едни вярват в него, т.е. че го има, а аз не вярвам в него, т.е. не вярвам, че го има. А щом не вярвам, че го има, значи него го няма. И точка!
Цяло лято, а дори и повече, защото вирусът в България е вече 202 дни, ние не направихме нищо, за да сме подготвени за новото му развилняване. Смятаме, например, че то е едно и също да преподаваш в клас или в аудитория и да преподаваш онлайн. А това са две коренно различни преподавания, между тях, както казват в Одеса, има две големи разлики.
Онзиден търся колега от един университет и влизам в аудиторията, в която би трябвало да е той. Но не е той, а вместо него приключва лекцията преподавателка, цялата вир вода. Защото едновременно изнася лекция и на десетина студенти в аудиторията, и на десетина студенти онлайн. Тя ми казва – съгласна съм да прочета лекцията два пъти - отделно на двете групи, защото така е истинска мъка и нито едните, нито другите получават онова, което искам да им дам – всичко е едно огромно притеснение и симулация на учебен процес! Отбиване на номера, да отметнем, че има учебен процес, да раздадем дипломи, да рапортуваме, че учебната година минава нормално и всичко в образованието ни цъфти и връзва…
А пък директорка пак по телевизията казва – няма страшно, ние карантинирахме класа, в който е влизал заразеният преподавател! Но аз си мисля – ами тези деца през въпросните 3 дни не са ли били заедно с децата от другите паралелки в училището, не са ли се гонили с тях по коридорите, не са ли се блъскали с тях на лавката, не са ли си тръгвали с тях след часовете!?
Даже никой не ни информира какво е положението, живеем си в неведение, работим си на сляпо, играем си на руска рулетка с вируса, от нас се крие какво е дереджето. От пети и шести и то от външен човек научавам, че в катедра, с която понякога общувам има заразен, както и че съм влизал с лекция в група, един от които е бил заразен с вируса и той ни е кихал и кашлял на воля. А когато се движа с маска из учебното заведение, поне няколко души на ден бързат да ми кажат – махни я тази маска, професоре, не се връзвай на лъжите, стига с тази паника, дишай дълбоко, вирусът е пълна измама!
Та иде ми да му кажа на този лекар-светец – братко, ние не заслужаваме твоята саможертва, не слагай главата си на дръвника заради нас! Защото ние сме му отпуснали края, правим си сметки без кръчмар, не ни са важни никакви статистики и се отнасяме към вируса като към въпрос на вяра – не вярваме в него и предпочитаме да държим очите си широко затворени, а главата си заравяме дълбоко в пясъка на безхаберието, неведението, свещената простота и непукизма…
  
  25.09.2020 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
              ____      _          _     
_ __ ___ |___ \ (_) _ __ | |__
| '_ ` _ \ __) | | | | '__| | '_ \
| | | | | | / __/ | | | | | |_) |
|_| |_| |_| |_____| _/ | |_| |_.__/
|__/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.