Най-същественото от една нова монография на РАНД Корпорейшън за Русия (Вместо коментар за Софийския енергиен форум)

  Идеята за провеждането на форум, подобен на Софийската енергийна среща е стара - поне от преди петилетка време.
  Но след мандат и половина на пропуснати възможности да направи нещо значимо; след като позволи на дребните ежби на политическото ни ежедневие да изцеждат творческите му усилия; и след очевидните прояви на слабост да устоù на засмукващите изкушения, съпътстващи властта, сега, с това „газово” мероприятие Георги Първанов дава воля на разбираемите си човешки и лидерски амбиции да постигне нещо по-сериозно, с което да остави някаква диря, та чрез нея да се осмислят неговите десет години на президентския пост.

  Аз обаче няма да се включа в многогласия и силно противоречив хор на коментаторите на Енергийния форум „Природен газ за Европа. Сигурност и партньорство”.
  Въпреки че имам какво да кажа:

  --- За силно падналото ниво на този форум, който позиционира президента на родната ни страна в позицията на надскачащ сянката си, недостатъчно мъдър и далновиден държавник.
  Лесно, между впрочем, могат да се систематизират поне 3 причини, които накараха Владимир Путин да се откаже от участие в предпоследния момент.

  --- За удивителния разнобой в подходите, похватите и посланията между президент, премиер и - особено - икономически министър (Господи, защо наказваш България с персони като него?!).
  Винаги ме е боляло, когато съм виждал как само ние в региона и то с фрапираща разлика от Турция, Гърция, Румъния, продължаваме да не можем да говорим в един глас винаги, когато става дума за национални интереси, национална сигурност и национално достойнство.

  --- За очевидните, направо очевадните нашенски усилия, дошли от най-високи в държавата и във властта места - да се намести „своят човек” там, където те (най-високите места) смятат, че се правят много пари и то без никакви особени усилия – просто, си седиш, а парàта сама те удря по джоба.
  Друг път наистина мога да поразсъждавам как олигархическият кръг, спечелил сражението за България и притежаващ я вече почти напълно, сега ще започне да отнема – с помощта на властта - от всеки по-сериозен предприемач неговия бизнес, за да го концентрира окончателно и безвъзвратно в олигархическите си ръце, банки, компании и медии.

  --- За засилващата се геостратегическа, геополитическа и геоикономическа дезориентация на Европейския съюз по проблеми, пряко свързани с утрешната роля на Европа в глобалната политика.
  А били ли могло да се очаква друго, щом като лидер на Обединена Европа е Жозе Мануел Барозу – политик от средна провинциална ръка, поне в сравнение с титани като Чърчил, Де Гол, Аденауер или поне в сравнение с колоси като Тачър, Митеран, Кол...

  И все пак, Енергийният форум е събитие от наистина значима величина за България. А това означава, че аз не мога да си позволя да го подмина, дори и да не съм експерт по проблемите на стратегическите суровини, в частност по производството, транспортирането и потреблението на природен газ.
  Ето защо реших да разкажа накратко за едно изключително интересно, супер-експертно изследване, имащо, според мен, пряка връзка със Софийската енергийна среща.

  Става дума за излязлата току-що монография на РАНД Корпорейшън „Руската външна политика – източници и изводи” (http://www.rand.org/pubs/monographs/MG768).

  Тази монография си заслужава вниманието:

  --- Първо, защото РАНД Корпорейшън (RAND Corporation) е един от най-сериозните мозъчни тръстове (think-thanks) в САЩ и нейните анализи и прогнози се следят с неизменно висок интерес.

  --- Второ, тъй като това изследване за Русия несъмнено ще бъде сред настолните книги за екипа на президента Барак Обама.

  --- Трето, заради изводите и препоръките, които са направени – някои от тях имат почти революционен характер.

  Ето в синтезиран вид най-важните моменти от тази монография.
  ► Руският народ оценява много високо двата президентски мандата на Владимир Путин и най-вече завръщането на Русия като независима сила и повишаването на жизнения стандарт.
  ► Несъмнен успех на Владимир Путин е укрепването на „вертикала на властта”. Много от неговите решения обаче водят към централизация и „дефедерализация” на Русия и контрол над водещите медии.
  ► Най-голям принос за бързия икономическия ръст на Русия имат не стратегическите суровини (нефтът и газът), а телекомуникациите, услугите, търговията и туризмът.
  ► Забавянето на ръста на Брутния вътрешен продукт (БВП) на Русия започна още преди световната икономическа криза. И все пак, до 2025 г. Русия ще се нареди сред четирите най-развити европейски икономики.
  ► Главната вътрешна опасност за сигурността на Русия е растящото насилие в главно мюсюлманския Северен Кавказ.
  ► Променят се приоритетите на финансирането на руските силови институции - разходите за вътрешна сигурност (специални разузнавателни и контраразузнавателни служби, полиция, войски на МВР) надвишават разходите за отбрана.
  ► Не е съвсем правилно да се говори, че в Русия има "ренационализация” по отношение на собствеността на ключовите корпорации, защото най-важните сред тях вече не са 100% държавна собственост. И все пак съществуват много силни връзки между управляващите екипи на тези компании и изпълнителната власт (президентство и правителство). Става дума за реализирано под контрола на Владимир Путин преразпределяне на стратегическите активи - най-често на корпорации, които са смятани за нелоялни към държавата.
  ► В близко бъдеще т.нар. „ди-архия” Владимир Путин-Дмитрий Медведев ще бъде стабилна (прави се интересен аналог с Михаил, първият цар от Романови, който е разделял властта си със своя баща - патриархът Филарет). Отбелязва се обаче, че в дългосрочен план между двамата руски лидери и държавници могат да се очакват конфликти - поради стремежа на Дмитрий Медведев да получи повече власт от тази, която Владимир Путин иска да сподели с него. Това означава, съответно, разногласия и противопоставяния във властта, които могат да отслабят руския управленски връх.
  ► Политиката през първия мандат на Дмитрий Медведев е наречена 4 „И”: т.е. Институции, Инфраструктура, Иновации, Инвестиции.
  ► В отношенията Русия-ЕС много важна роля играе природният газ. При това не Русия е монополен доставчик, а ЕС е „монопсонистичен” купувач (което означава „много доставчици, но един купувач”). Изводът, който се прави: „газовата” зависимост между ЕС и Русия е двупосочна.
  ► Отношенията Русия-САЩ минаха през труден етап. Русия смята, че САЩ уязвяват нейния престиж и поощряват процеси с антируска насоченост в държавите от „близката чужбина” („цветните” революции в Украйна и Грузия, позицията на САЩ на страната на Грузия при конфликта й с Русия през 2008 г.).
  ► САЩ имат малко лостове да влияят върху Русия. Но те, САЩ могат да понесат много загуби, ако Русия изгради близки отношения с държави, които са враждебни към САЩ. Лошите отношения на САЩ с Русия ще затруднят реализацията на американските интереси.
  ► САЩ не трябва да очакват еволюция на Русия към повече демокрация по западните стандарти. Русия ще води политика, с която често ще се противопоставя на САЩ, ще ги критикува на международни форуми, ще работи с Китай, с Иран, с някои европейски страни за намаляване на американското влияние; вероятно ще използва енергийното си оръжие, вкл. „завъртане на кранчето”; ще оказва натиск върху държави от региона. Но руската политика не е преднамерено враждебна спрямо САЩ; тя се стреми към отстояване на руските интереси. Русия не е и не бива да се разглежда като заплаха за сигурността на САЩ.
  ► САЩ трябва да координират с ЕС отношенията си с Русия и да сътрудничат с Русия преди всичко в европейски контекст.
  ► Препоръчва се водеща цел на политиката на САЩ да бъде подобряването на отношенията с Русия. Това означава да се признае, че интересите на Русия в нейния регион са по-силни от тези на САЩ и, че регионът е с по-голям приоритет за Русия, отколкото за САЩ. САЩ трябва да поощряват държавите от този регион към по-добри връзки с Русия, а не да подхранват враждебност към нея. САЩ не бива да се „съревновават” с Русия за предаността на страните, граничещи с или близо до нея. Когато такива страни се опитват да водят политика „и-и”, а не „или-или” към Русия и САЩ, те трябва да бъдат подкрепяни – Армения, Азербайджан, Казахстан, Таджикистан и Киргизия.
  ► Един от най-важните инструменти за по-добри отношения с Русия е САЩ да спрат да настояват за тръбопроводи, които са в ущърб на Русия, като фокусът се насочи към трасета, които са икономически жизнени и преминават „през Русия или близо до нея”. След като износът на газ и нефт е толкова важен за Русия, многогодишната политика на САЩ за тръбопроводи от Централна Азия, заобикалящи и игнориращи Русия е спорна и дори заядлива. Русия оценява като враждебни и усилията на САЩ да насърчават европейските страни да диверсифицират доставките на природен газ чрез алтернативни тръбопроводи.
  ► Тази агресивна политика се нуждае от корекции. САЩ само ще спечелят, ако не оказват натиск (или поне да не изглежда, че оказват натиск) на международни компании, на европейски и централно-азиатски страни да разработват проекти, които те без този натиск не биха разработвали. Умереността на САЩ по тръбопроводите би могла да накара руското правителство да анализира своята тактика и евентуално да я промени в по-умерена посока. По-добре е енергийните компании и съседите на Русия да избират трасетата най-вече поради трудностите в договарянето с Русия, а не защото САЩ им оказват натиск или пък Русия смята, че им се оказва натиск. Енергийният лост за принуда, използван от Русия не й донесе досега много полза и няма смисъл САЩ да преувеличават важността на този лост.

   * * *
  Дотук с тази превъзходна и пораждаща много поуки монография на РАНД Корпорейшън за Русия.
  Мога само да добавя искреното си съжаление, че в България не само липсват подобни изследвания, но и че политическият и управленски климат не предразполага към тяхното разработване.
  Нивото на дебатите и дискусиите у нас по проблеми от стратегическа важност като правило е толкова ниско, толкова наситено със стремежи на т.нар. експерти да се харесат и „подложат” на властта, че създава основно шум в системата и се превръща във фабрика за словесни отпадъци, които оглушават и дори опростачват с „правилните” си, нагаждачески тези не само политическия елит, но и онази, все още опитваща се да мисли и разсъждава, постоянно намаляваща част от българското общество.

  Николай Слатински
  25.04.2009 год.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  ____    _       _                   _     
| _ \ | | | |__ _ __ ___ | |__
| |_) | | | | '_ \ | '_ ` _ \ | '_ \
| _ < | |___ | | | | | | | | | | | | | |
|_| \_\ |_____| |_| |_| |_| |_| |_| |_| |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.