За съжаление, все по-убедено започвам да си мисля, че ние наистина сме безнадежден случай. Такава аморфност, такава апатия, такава аполитичност - и всичките те богато напоени с безразличие към ставащото, с примирение и послушност.
Една от причините да не се занимавам повече с политика е, че не вярвам на народа си. Чувствам се уморен да го наблюдавам в робското му покорство. Народът има нужда от водачи, от лидери, но това, че такива няма не е опрадвание за него, за народа. Може би водачи и лидери няма, защото с поведението си нашият народ ни доказва ежедневно, че и да ги има - каква би била ползата - той ще си кротува, ще си мълчи, ще си трае, ще се спотайва. Последните 20 години показват - няма по-страхлив и по-присбособяващ с народ от нашия.
Звучи сурово, но всеки ден се сблъсквам с факти, които ме карат да се опасявам, че тези мои изречени на глас притеснения не са далеч от истината.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
         ____    _       _   _   _  _   
__ __ |___ \ | | | | | | | || |
\ \/ / __) | | | | |_| | | || |_
> < / __/ | |___ | _ | |__ _|
/_/\_\ |_____| |_____| |_| |_| |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.