Вирусът: Ден 107

21 юни, Вирусът: Ден 107

Равносметката за Ден 107 на вируса:

3905 официално установени заразени, 199 починали.

Нарастването на официално установените заразени:

23.03.-29.03. 19 12 18 23 33 37 25 общо 167
30.03.-05.04. 18 25 33 37 28 21 24 общо 186
06.04.-12.04. 21 16 30 13 14 21 7 общо 122
13.04.-19.04 19 40 48 42 40 19 31 общо 239
20.04.-26.04. 51 49 66 90 63 56 58 общо 433
27.04.-03.05. 39 50 51 53 47 23 21 общо 284
04.05.-10.05. 57 69 53 54 46 44 26 общо 349
11.05.-17.05. 23 65 31 38 37 36 24 общо 254
18.05.-24.05. 24 33 39 41 36 19 6 общо 196
25.05.-31.05. 10 17 17 8 14 14 6 общо 86
01.06.-07.06. 19 22 32 35 41 43 16 общо 208
08.06.-14.06. 83 79 104 93 105 75 24 общо 563
15.06.-21.06. 51 112 89 132 81 117 33 общо 615

За отделните дни от седмицата:

Понеделниците: 383 + 51 = 434
Вторниците: 460 + 112 = 572
СрЕдите: 522 + 89 = 611
Четвъртъците: 527 + 132 = 659
Петъците: 504 + 81 = 585
Съботите: 418 + 117 = 535
Неделите: 258 + 33 = 291

Да повторя за 21 юни:
3905 официално установени заразени, 199 починали.

  
  
  
  
Моето решение бе след като изминат 100 дни от установяването на вируса у нас, да престана да се занимавам във Фейсбук и на сайта си с всякакви изчисления за него.
Но и след Ден 100 (вчера бе Ден 107) нещата не се успокоиха, а разпространението на вируса продължи с още по-високи темпове.
Друго мое решение бе от един момент нататък ако новите заразени са по-малко от 100, да не пиша нищо за съответния ден.
През миналия неделен ден броят на новите заразени е 33. Тогава защо пиша каквото и да било?
Пиша, защото единствената що-годе достоверна база за сравнение е по седмици.
Дълго време рекордьор беше седмицата 20 – 26 април. Тогава, на 23 април, бе достигнат пикът за един ден – 90, а общият брой новозаразени за цялата седмица беше 433.
После постепенно нещата затихваха, за да стигнем до седмицата 25 – 31 май, когато имахме минимума на заразени – 86 за цялата седмица.
И след това вирусът се завърна.
1 – 7 юни – 208.
8 – 14 юни – 563.
15 – 21 юни – 615.
С други думи, току-що отминалата седмица бе във всяко отношение рекордна.
През нея три пъти преминахме котата 100; тя държи абсолютния рекорд за новозаразени за един ден – 132 на 18 юни; тя е и седмицата с най-много заразени – 615 или средно по 88 на денонощие. Което е повече отколкото през цялата седмица от 25 до 31 май.
Какво означават тези нищожни 33 новозаразени през вчерашния ден?
Нищо.
Защото са направени мизерните 566 проби!
Хубава работа, ама българска…
Епидемията върлува, а ние правим 3-4 пъти по-малко проби през вчерашния ден дори по скромните български стандарти.
Ето защо тези 33 души не говорят нищо за вируса у нас.
Впрочем 33 позитивни проби от 566 означава, че на всеки 17 проби 1 е позитивна.
Да допуснем, че бяхме направили не 566, а 2000 проби, тогава щяхме да имаме не 33, а 118 заразени (пресмятаме по простото тройно правило).
Трябва да се каже, че в неделния ден винаги резултатите са ниски. Ето какви са данните за всеки ден от седмицата, откакто аз следя внимателно броя на заразените:
Понеделниците: 434
Вторниците: 572
СрЕдите: 611
Четвъртъците: 659
Петъците: 585
Съботите: 535
Неделите: 291
Вероятно започналата от днес седмица ще бъде много показателна за разпространението на пандемията.
Тя ще покаже по кой сценарий ще продължи нататък заразата:
Сценарий 1 - нещата започват да затихват, за да се каже, че ескалацията през последните две седмици е пряк резултат от шоковото премахване на ограниченията и сигналите, които даде властта, че всичко минава и заминава, че вирусът отслабва и маските не са задължителни на обществени места и в градския транспорт, като до тях ще прибягват само страхливците;
Сценарий 2 – разпространението с двата пика през последните две седмици (563 и 613) се запазва като умерен темп на нарастване (ако например през следващата седмица имаме общо 650-670 нови заразени);
Сценарий 3 – нарастването се ускорява, като след кота 100 ние ще започнем с лекота (през ден) да достигаме кота 150;
Сценарий 4 – нарастването бързо ескалира, ние достигаме през някои от дните по 200 нови заразени и клъстерното разпространение на вируса преминава постепенно и необратимо в дифузно, когато вече ще бъде невъзможно да се „хващат“ всичките контактни лица на новозаразените.
  
  
  
  
За 1 ден:
В град Задар - 1200 проби.
В цяла България - 600 проби.
Мачкай, Щабе!
  
  
  
  
Ама как така?
Само преди 2-3 дни Той ни каза, че няма нищо страшно, вирусът си отива и е неусетен почти, всичко е ок, нещата са от добре, по-добре; няма да правим задължително носенето на маски, щото на българина като му кажеш не пипай тока, той задължително ще го пипне.
Сега, 2-3 дни след това, здравният министър говори точно обратното. Задължителни маски, удължаване на извънредната епидемична обстановка...
Може ли една уважаваща себе си власт да взима решенията в зависимост от това с кой крак е станал някой след сладко спинкане...
През тези 2-3 дни не се е случило нищо ново, рекордът за новозаразени за един ден (132) не е подобрен.
Ах, да, Гришо се зарази. Гришо е интелигентно момче, но и той участва в едно рисково перчене пред вируса.
Вирусът не подбира. Само гледа някой да го подцени и му се натриса.
Обидното е, че достолепни професори, видни лекари, започнаха един през друг да говорят не това, което мислят, а това, което Той иска да чуе. А още по-обидното е, че като говорят това, което Той иска да чуе, те започват да вярват в това, което говорят.
В подобно поведение няма нищо чудно. Ние, професорите се размножаваме вече чрез просто делене и без да променяме качеството на това, което правим, умножаваме количеството си.
Освен това съм се нагледал как титлата, опитът, знанията, експертизата нямат нищо общо с морала, етиката, честта и достойнството.
И вече определено тези професори, които ни обясняват безпомощността и безвредността на вируса носят определена вина за ескалацията на заразата. Защото служат за политически дезинфектант на Човека първо лице, единствено число в държавата - той с тях си измива ръцете.
Защото Той е за добрите новини, министърът за здраве-не-опазването е за лошите новини.
През последния месец и нещо (след 14 май) политиката спрямо вируса, налагана от Човека първо лице, единствено число в държавата е на Трите "Д":
Дезангажиране - на властта по отношение на противодействието на епидемията.
Демобилизиране - на обществото по отношение на бдителността спрямо заразата.
Демотивиране - на отделния човек по отношение на спазването на разумните мерки за намаляване на риска от вируса.
  
  
  
  
Два пъти ми се наложи тези дни – вчера и днес – да отида до кварталния супермаркет.
По едно и също време, привечер.
Вчера всеки четвърти бе без маска, всеки трети носеше маската формално.
А една дама на попрището жизнено в средата и без маска търсеше из табелките на електронния кантар корена от джинджифил.
Търпеливо я изчаквах на дистанция, по-голяма от комсомолската. Тя не се справяше. Казах ѝ – като го няма сред зеленчуците, вижте да не е сред плодовете.
Тя ме погледна силно раздразнена, потутка се още малко, но все пак го потърси сред плодовете. И еврика! Намери го.
Вместо нищо да не каже или да ми поблагодари, тя се обърна към мен злобно (аз бях с маска) и изсъска - Маска сложил и си мисли, че е по-умен от другите!
Днес около стелажите за хляб, друга подобна дама, но с маска от очите до шията, правеше своя информиран избор. Аз бях отново на по-голяма от комсомолската дистанция. Нали малко недовиждам, наведох се да прочета какъв хляб е този пред мен. Тя реши, че съм я доближил твърде много (а не беше така) и също изсъска: Стойте по-далеч от мен, бе, не съм длъжна да ви дишам вируса!
Извиних се без вина виновен.
Ето това сме ние, българите. Вчера пет пари не даваме за вируса. Днес след брифинга сме истерични до паника. А вирусът не само не си е отивал, напротив – вече трета седмица расте ли расте.
От едната крайност – в другата.
А аз от три седмици говоря, че властта взе необосновани решения, дезангажира се (първото Д) от задачите си в противодействието на вируса; демобилизира (второто Д) обществото в бдителността му спрямо вируса; демотивира (третото Д) хората да съблюдават разумните мерки по отношение на вируса.
Но категорично не приемам тезите на обърналите палачинката Кантарджиев и Кунчев и припяващите им други професори и доценти, лекари, че виновни за ескалацията на вируса са единствено лекомислените и несъзнателни български граждани!
Да, българските граждани имат вина, защото всеки носи глава на раменете и не може като зайче в аквариума с питона да гледа хипнотизирано премиера и да му вярва на всяка дума – на брифинг и на всяка лъжа – на запис.
Ала главната вина за сегашната ситуация с експлозията на вируса е на властта и (вече) на покорните и покорени от нея професори и доценти, лекари.
Така че Трите К (Кантарджиев, Кунчев и Ко.) да престанат да хулят само и основно българските граждани. Главният виновник не са българските граждани. Главният виновник е Той.
Нека обърнем логиката на властта.
Властта казва – за успехите при първата вълна на вируса отговаряме Ние, а за провалите при втората вълна на вируса отговарят Те (Трите К).
Напротив, успехите при първата вълна на вируса са на Щаба, който възползвайки се от некомпетентността и страхливостта на властта ѝ внуши безбожно рестриктивни мерки, така щото ограничавайки всичко, да се ограничи и онова, което безусловно трябваше да се забрани.
А за провалите при втората вълна на вируса отговаря Той (Двете Б), защото без да се базира на данните и без да има ясна стратегия за последователно и пестеливо премахване на ограниченията, Той премахна всички ограничения със замах и от раз, като така премахна и онези ограничения, които безусловно трябваше да бъдат премахнати.
  
  22.06.2020 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
          ___            _             
___ ( _ ) _ _ | | _ __
/ _ \ / _ \ | | | | | | | '_ \
| __/ | (_) | | |_| | | |___ | |_) |
\___| \___/ \__,_| |_____| | .__/
|_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.