Книгата, която си струва да се прочете: “Безупречният безпорядък. Скритата полза от хаоса”

  Едно от намаляващите като количество и качество удоволствия, които може да си позволи един човек след като премине отвъд 50-ата си годишнина, е четенето на книги.
  А истински малък празник на душата настъпва, когато попадне на някоя стойностна и пълна с креативни идеи книга.
  Такава книга, която с удоволствие препоръчвам на моите студенти е:
  Ерик Ейбрахамсън и Дейвид Фридман, “Безупречният безпорядък. Скритата полза от хаоса”, С., „Изток-Запад”, 2009 г., превод Ина Димитрова.

  Малко лични биографични данни:
  До 1989 г. се занимавах с математика и механика. През 1986 г. в гр. Харков, Украйна (СССР) защитих „малка” докторска (тогава „кандидатска”) дисертация на тема „Някои вискознопластични течения на намагнитващи се среди" и станах кандидат на физико-математическите (у нас – на математическите) науки.
  По това време изключително силно ме привличаха дисипативните структури, комплексните системи, неравновесната термодинамика и статистическата механика на необратимите процеси, а сред великите имена в тази област мой любим автор беше белгийският учен от руски произход Иля Пригожин - носител на Нобелова награда по химия.
  И ето, че когато след много години започнах да се занимавам сериозно с проблемите на сигурността, в един момент изпитах силно вълнение – защото при навлизането в дълбоките води на тази наука, аз отново срещнах своя любим автор Иля Пригожин, с неговите блестящи анализи за хаоса и за порядъка, който може да се роди от хаоса! Иля Пригожин в най-пълна мяра покриваше със своите разработки съдържанието на научните ми опити, изразени най-кратко в мотото на този сайт „Синергия, Стратегия, Сигурност”.
  Благодарение може би най-вече на моя научен ръководител проф. Иван Тарапов и на колегите ми от катедрата по механика в Държавния университет в Харков, за мен хаосът, като научна категория винаги е бил не просто израз на пълен и необратим безпорядък, а и уникален шанс системата да се мобилизира и да мине на качествено различно ниво на ред, откриващо пред нея нови възможности за развитие, съзидателност и сигурност.

  Затова винаги, когато съм виждал целенасочени усилия към строг ред в една организация (администрация, фирма, университет), нещо в мен се е съпротивлявало. Прекомерният ред може да убие инициативността, творчеството и въображението.

  Ето част от едно мое разсъждение:
  ”Съвременните организации следват разбирането, че за максимално ефикасно (способност да се постигат целите) и ефективно (съотношение „резултати:разходи”) функциониране е нужно въвеждането на колкото се може по-добър ред, което преминава към свръх-организиране. Хората също смятат, че колкото си по-добре организиран, толкова повече ще успяваш.
  Винаги трябва да се помни, че в днешно време, при тази силна динамика на събитията, е нужна максимална креативност, която върви ръка за ръка с гъвкавостта, импровизацията, нестандартните подходи, а те пък са сиамски близнаци със свободата и освободеността.
  Затова най-вероятно успехът ще спохожда с по-голяма честота онези организации, които успеят от една страна да се мрежовизират, а от друга – да допускат известен безпорядък, някаква зравословна доза хаос, поне малко шум в системата, източници на повече ентропия – защото те стимулират и вдъхновяват, но и защото промяната, т.е. другият, по-добрият, по-перспективният, а не по-строгият ред като всеки ред се ражда от хаоса.
  Мъничкото неподреденост, мъничкото безпорядък, мъничкото хаос са „оплодителят”, от който се ражда новото.
  Многото организираност, многото строгост, многото ред неизбежно започват да се изживяват като стражи на статуквото, като защитници на не-промяната.
  Да не говорим, че самото поддържане на ред, особено на строг ред изисква време, усилия, ресурси, а понякога твърде много ресурси, които от даден момент нататък могат да не се изплащат, а да работят „на загуба”.
  Редът е средство за добро функциониране на организацията, той не трябва да се превръща в цел, а още повече – в самоцел.”

  Сега вече става ясно защо посрещнах с толкова близки до възторг емоции и защо ентусиазирано препоръчвам на моите студенти (а и на моите приятели и колеги) книгата на Ерик Ейбрахамсън и Дейвид Фридман, “Безупречният безпорядък. Скритата полза от хаоса”.
  Това е книга, която не само пасва на менталния ми настрой, но и със креативните си идеи провокира въображението, възбужда мисленето, стимулира творческите усилия.
  Тази книга ни успокоява, ако ни тревожи неуспехът да сме напълно организирани, ако ни безпокои постоянното несправяне с желанието да подредим плановете и задачите си в максимално удобен за изпълнение вид, ако ни смущава неумението да се концентрираме върху някоя свръхважна задача.
  Прочитайки книгата, можем донякъде да си отдъхнем, да си кажем, че винаги е добре да допуснем малко хаос, малко безпорядък, малко несистемност и несистематичност – те най-често се отплащат двойно и тройно.
  Ако не друго, аз разбрах - на този свят има поне двама души, Ерик Ейбрахамсън и Дейвид Фридман, които биха ме подкрепили, че няма нищо лошо и нищо ненормално, а е напротив – зареждащо с идеи и тонизиращо мозъка - да се четат едновременно няколко и то много различни книги.
  Както винаги съм правил и както правя това в момента, четейки по малко Сьорен Киркегор, Талкот Парсънс, Албер Камю, Робърт Каплан + Дейвид Нортън, Джон Стайнбек и Скот Лаш...

  Николай Слатински
  21.03.2009 год.

  ► А сега, да преминем към цитати от книгата:
  Ерик Ейбрахамсън и Дейвид Фридман, “Безупречният безпорядък. Скритата полза от хаоса”, С., „Изток-Запад”, 2009 г., превод Ина Димитрова.

  ● Схематично казано, една система е в безпорядък, ако елементите й са разпръснати, разместени или варират според определен критерий за произволност или ако за всички практически цели изглежда произволна от нечия гледна точка.
  ● Теориите на хаоса и комплексността търсят скрития ред в системи, които изглеждат непредвидими или в определен смисъл ръководени от случайни зависимости; или демонстрират как системи, които изглеждат напълно детерминирани могат да се развият до напълно хаотично състояние... Теоретиците на хаоса и комплексността се опитват да покажат как видимият безпорядък всъщност се основава на дълбоко скрит ред или как една подредена система може да се характеризира с дълбоко скрит хаос.
  ● Ние се интересуваме от безпорядъка единствено в обикновения му, традиционен смисъл, както и от значението му за хората и организациите. (Също така разглеждаме науките за безпорядъка, в които той е дефиниран повече или по-малко елементарно като "случайност", което ги разграничава от теориите на хаоса и комплексността, където на чистата случайност като цяло не се гледа с добро око.)
  ● Накрая няколко думи за ентропията. Това е фундаментално понятие във физиката, приблизително обозначаващо степента на безпорядък в системата. Когато хората говорят за ентропия, те обикновено имат предвид закона, който, казано съвсем схематично, твърди, че всяка система, оставена сама на себе си, вероятно след време ще стане по-скоро хаотична, отколкото подредена. Или с други думи, изисква се допълнително усилие тя да бъде приведена в порядък, т.е. системите по принцип не се подреждат сами.
  ● Според Бил Старбък тези погрешни представи се коренят в самата структура на организациите. Тъй като оценки от този тип трябва да се предават "нагоре и надолу по йерархията, а положението на мениджърите се подобрява благодарение на позитивните оценки и може да се влоши заради негативните, целият процес се опростява твърде много, благоприятствайки именно първите. Мениджърите, които си позволяват да изтъкват такива изкривявания в оценките, се страхуват, че ще бъдат обявени за песимисти, които само създават проблеми. Още повече, че те се стремят да реализират визиите, които шефовете им имат, кои¬то от своя страна са твърде далеч от предните линии, откъдето най-добре се вижда какво всъщност се случва в собствените им организации. В същото време, за да се информират за света около тях, те разчитат единствено на сведенията от подчинените им. По този начин се оказва, че чуват само "ехото на собствените си гласове", както казва Старбък. Тази деформация придобива още по-негативни следствия по отношение на стратегическото планиране, където нуждата да се разработват и обосновават специфични планове кара мениджърите да способстват дадени данни да паснат на определена схема, а след това наблюденията по подобен начин биват съобщени, така че изглежда сякаш замислените стратегии са проработили. Резултатът е порочен кръг от неточни представи, пораждащи неефективни планове, които отново водят до погрешни представи и т.н.
  ● Същественото в нея е по-скоро прозрението на Айнщайн, че напълно произволната дейност от страна на множество миниатюрни елементи може да е причина за неочаквано поведение на по-големите, при това със значими последици. Както се оказва такъв тип поведение - резултат от любопитни случайности - се появява във всяка област. Математическата техника, която Айнщайн прилага, за да го анализира - техника, която сега се нарича теория на Брауновото движение - е толкова ефективна, че цели департаменти в много университети навсякъ¬де по света не правят нищо друго освен да търсят нови приложения на тази теория и нейните разклонения. Този тип изследвания и редица други подходи, акцентиращи върху случайността, която получава различни наименования - флуктуации, шум, стохастичност, - стават решаващи за разбирането на механиката на финансовите пазари, формирането на галактиките, функционирането на електронните прибори, развитието на екосистемите, действието на гените. Повече от дузина Нобелови награди са присъдени за научни изследвания, свързани с различни аспекти на случайността... Всъщност няма как да избягаме от случайността в природата, дори ако не подруга причина, то поради това, че, както твърди квантовата механика, всяка елементарна частица се държи по напълно произволен начин във всяка единица време. Според физиците самото раждане на Вселената е било квантова флуктуация, нещо като неочаквано "щракване" в тъканта на реалността.
  ● През последното десетилетие уважението към случайността сред учените премина на напълно ново ниво благодарение на доскоро неясния феномен, наречен стохастичен резонанс. Схематично, става дума за наглед парадоксалната ситуация, в която прибавянето на някакъв тип случайност към дадена система я прави по-ефективна. Това явление за първи път става известно през 30-те години на ХХ век, но едва през 90-те учените започват да разбират колко често в природата става именно така...
  ● Не просто безпорядъкът е интегрална част от механиката на природата, но нарастването му понякога може да подобри нещата.
  ● Безпорядъкът не е по необходимост отсъствие на ред. Системите често са хаотични в известна степен поради липсата на конкретен тип ред, дори при условие, че други негови разновидности са налице.
  ● Предимства на безпорядъка:
  -- Гъвкавост: Системите, които са в безпорядък се адаптират и променят по-бързо, по-радикално и по повече начини, при това с много по-малко усилия. Подредените системи са по-ригидни и по-бавно реагират на изменящите се изисквания, неочаквани събития и нова информация.
  -- Пълнота: Хаотичните системи могат да толерират без особени проблеми присъствието на широк набор от разнообразни същности. Подредените, от друга страна, като цяло са склонни да редуцират количеството и разнообразието на елементите, елиминирайки някои, които биха могли да се окажат полезни или дори ключови.
  -- Резонанс: Хаосът като цяло съдейства на системата да установи хармонично взаимодействие със средата и с редица други трудно идентифицируеми източници на информация и промяна, извличайки полза от тях. Подредеността, от своя страна, я изолира и противопоставя на подобни влияния.
  -- Изобретяване: Безпорядъкът произволно съпоставя и променя елементите на системата, изтласква ги на преден план, където те са по-забележими и водят до намирането на нови решения. Подредеността като цяло ограничава иновативността и неочакваните решения и ги изтласква към периферията.
  -- Ефективност: Хаотичните системи често постигат цели¬те си благодарение на съвсем ограничени ресурси. Понякога дори прехвърлят част от тежестта на работата върху средата. Подредеността изисква постоянно изразходване на ресурси и като цяло не позволява прехвърлянето на тежестта извън системата.
  -- Издръжливост: Тъй като безпорядъкът свързва свободно различните елементи, хаотичните системи са по-устойчиви спрямо унищожаване, неуспехи и имитация. Подредените притежават по-стриктно фиксирани слаби и силни страни, затова често са по-крехки, по-лесни за разрушаване и по-податливи на имитация.
  ● Видове неорганизирани и подредени хора:
  -- Терорист на хаоса: причинява безпорядък, за да извлече полза или лично удоволетворение...
  -- Терорист на реда: причинява дисфункционален ред, за да извлече полза или лично удоволетворение...
  -- Стабилно укрепилия се причинител на безпорядък: Създава хаос, непроницаем за останалите. В резултат от това те не могат да оказват никакво влияние...
  -- Подреденият лицемер: създава видимост за ред, а в същото време прикрива безпорядъка...
  -- Неорганизираният лицемер: Създава впечатление за безпорядък, прикривайки наличието на ред...
  -- Извратеният любител на безпорядъка: самият хаос му доставя удоволствие...
  -- Извратеният любител на реда: самият ред му доставя удоволствие...
  -- Вечно отлагащият любител на реда: въздържа се от истински постижения, защото постоянно е зает да подрежда и преподрежда...
  -- Геният на безпорядъка: открива изненадващи начини да направи безпорядъка функционален...
  -- Подреденият педант: доволен е, когато демонстрира по-голяма организираност от останалите...
  -- Героят на реда: погрешно интерпретира положителните, но като цяло случайни резултати като следствие от приложените организационните схеми...
  -- Объркан от безnорядъка: погрешно приписва неуспешните органнзационни стратегии на външния хаос...
  -- Фанатичният почитател на реда: винаги обявава своята организационна схема за по-добра от всяка чужда...
  -- Мес-ията: предлага да ви продаде тайните, благодарение на който ще постигнете утопията за съвършения ред... [Непреводима игра с думата "messiah”, която означава "месия" и "mess" - "безпорядък"].
  ● Най-често най-доброто състояние е достигането на интересна комбинация от ред и безпорядък. В този смисъл те са променливи, с които може да се експериментира, вместо неизменно да се стремим към все повече ред и организираност. Формулата за експериментиране с хаоса е достатъчно проста и е ефективна в личностен, институционален и технически контекст: опитайте да сте малко по-хаотични в определено отношение и вижте дали така не е по-добре...
  ● Причината да има оптимални нива на хаос е проста от теоретична гледна точка. Увеличаването на безпорядъка в една система ще ви донесе определени ползи (гъвкавост, условия, при които по случайност ще правите иновации, намаляване на разходите, необходими за поддържане на високи нива на порядък), но ще има и редица недостатъци (обиновено стандартни предимства)...
  ● Предимствата и недостатъците на увеличаването на безпорядъка не могат предварително да се преценят. При повечето системи добавянето на малко хаос води до внезапно натрупване на ползи. С нарастването му обаче натрупването на ползите за сметка на недостатъците започва да намалява и постепенно замира.
  ● Стив Нелсън съвсем не е първият, който използва случайните асоциативни връзки за освобождаване на въображението. В действителност "засяването" на нови идеи чрез произволни, несвързани или пък свързани случайно понятия и идеи е истинска доктрина в "производството на креативност"; на нея са посветени безброй консултантски фирми, книги, софтуер, интернет страници и т.н. Същността на проблема на творчеството, обяснява Нелсън е, че много лесно мисленето попада в коловоз и всички опити да излезе от него приличат на усилията на автомобила да се измъкне от калта, потъвайки все по-дълбоко. Робърт Сътън, експертът по иновации в Станфорд, защитава прилагането на случайността за разрешаване на проблемни ситуации. Ето как той формулира това в своята книга "Чудати идеи, които вършат работа": "Независимо с каква решимост хората се опитват да не мислят за миналото и за ирационалните си предразсъдъци, изследванията показват, че те имат мощно въздействие". Размисълът върху неща, които не са свързани пряко с конкретния проблем, може да ви освободи от коловоза. Случайността помага, защото при нея е гарантирано отсъствието на връзка: съзнанието се "дефокусира" и така тя служи като антидот на консистентния начин на мислене - концентрацията и последователността често са врагове на креативността.
  ● Функционирането на една система може да се подобри чрез добавяне на елемент на случайност...

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _                  __        __  _       ____ 
| |__ _ __ ___ \ \ / / | | __ / ___|
| '_ \ | '_ ` _ \ \ \ /\ / / | |/ / | | _
| |_) | | | | | | | \ V V / | < | |_| |
|_.__/ |_| |_| |_| \_/\_/ |_|\_\ \____|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.