Г-н Слатински,
с мъка и надежда чета написаното от Вас.
Тъжна и някак си нелепа е действителността у нас.
Не мога да опиша по-добре от Вас трагедията, нито да допълня дори, в която потърпевшите сме ние и нашите деца.
Надеждата.. все още вярвам, че не е късно и не всичко е загубено.
Докато ни има, Вас и нас добронамерените Ви читатели, индивиди запазили моралните си ценности, можем и трябва да направим нещо повече.
Трябва ли да оставим младите, нашите деца, в неопределено (предопределено от сегашната "политическа класа") бъдеще?
Достатъчно ли е да кажем истината на глас?
Приемете един съвет - мястото Ви е в парламента!

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
      _   _   _   _         __  __ 
| | | \ | | / | ____ | \/ |
_ | | | \| | | | |_ / | |\/| |
| |_| | | |\ | | | / / | | | |
\___/ |_| \_| |_| /___| |_| |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.