Изпратено от nslatinski на Ср., 04/03/2009 - 09:41.
Това е засега един от най-трудните за коментиране Коментар на моя сайт... Защото отива по-наттък от въпроса за процедурата, за технологията при които трябва да се създаде възможност за промяна у нас. Това е вече разговор по същество, но аз не мисля, че точно с него трябва да се започне и останалото няма смисъл.
В България има държавно устройство, което формално се е облякло в някаква имитация на демократични правила, но институциите и самите правила са настроени в режим, който съхранява статуквото, в режим, който пречи на развитието. Много от недъзите на икономическата система могат да се регулират като се създадат ясни правила и работещи институции. Аз продължавам да си мисля, че промяната трябва да стане в рамките на демократичните процедури или поне по правилата, които важат сега. Не вярвам в революциите, във вечния "передел собствености, грабь награбленное"... Ние не бихме могли да рестартираме всичко отначало, да експроприираме, да национализираме, да прразпределим. Но можем да реконструираме държавата така, че да я настроим на режим развитие, да дадем шанс на демокрацията и пазарната икономика, на можещите и кадърните, без крайностите на това свирепо съществуване, което е сега. А че и при нормалната държава не всички са еднакво щастливи, и че там има бедни, болни, нещастни - ще ги има. Въпросът е нещо да се прави и за тяхната участ. Въпросът е да не живеем в такава безперспективност и в такава озверяла джунгла, в която принципите и порядъчността са не шанс, а проклятие и в която обществото се разпада на спасяващи се поединично и ненавиждащи и неуважаващи се един друг индивиди.
Съдържание на този сайт е публикувано при условията на Криейтив Комънс.
Mожете да копирате и раз- пространявате материалите за некомерсиални цели свободно, стига да посочите източника с линк към тази страница и да разрешите на други хора да ги използват по същия начин, но без да изменяте съдържанието им.
За всяка друга употребa извън посочените условия, трябва да заплатите хонорар на автора.
Това е засега един от най-трудните за коментиране Коментар на моя сайт... Защото отива по-наттък от въпроса за процедурата, за технологията при които трябва да се създаде възможност за промяна у нас. Това е вече разговор по същество, но аз не мисля, че точно с него трябва да се започне и останалото няма смисъл.
В България има държавно устройство, което формално се е облякло в някаква имитация на демократични правила, но институциите и самите правила са настроени в режим, който съхранява статуквото, в режим, който пречи на развитието. Много от недъзите на икономическата система могат да се регулират като се създадат ясни правила и работещи институции. Аз продължавам да си мисля, че промяната трябва да стане в рамките на демократичните процедури или поне по правилата, които важат сега. Не вярвам в революциите, във вечния "передел собствености, грабь награбленное"... Ние не бихме могли да рестартираме всичко отначало, да експроприираме, да национализираме, да прразпределим. Но можем да реконструираме държавата така, че да я настроим на режим развитие, да дадем шанс на демокрацията и пазарната икономика, на можещите и кадърните, без крайностите на това свирепо съществуване, което е сега. А че и при нормалната държава не всички са еднакво щастливи, и че там има бедни, болни, нещастни - ще ги има. Въпросът е нещо да се прави и за тяхната участ. Въпросът е да не живеем в такава безперспективност и в такава озверяла джунгла, в която принципите и порядъчността са не шанс, а проклятие и в която обществото се разпада на спасяващи се поединично и ненавиждащи и неуважаващи се един друг индивиди.