Изпратено от nslatinski на Вт., 03/03/2009 - 09:19.
Не намирам езика за грозен - нормален език си е...
Най-лесно ми е да кажа (защото е така) - не, няма за кого да се гласува. И аз от доста време не гласувам или гласувам "срещу всички".
И аз смятах, че гласуването легитимира партийните олигархии. Дори и като форма демократичен, като съдържание това е капан, в който нашето общество е попаднало - и да гласува, и да не гласува, то легитимира тези партийни олигархии.
И си мисли, че като не гласува, поне не става съучастник в това легитимиране.
За мен всичко, дори и този капан, е следствие от грешно констуираната държава на Прехода, която се е изчерпила и генерира само хаос и безредие. Повредата е системна и се нуждае от радикално, системно лечение.
Но приемам вече тезата, че дори и лоши правилата, промените биха могли да станат чрез използване на тези правила.
Младите хора, с които разговарях предлагат точно това. Не без-участие, а съ-участие; не с анти-демократични средства, а с про-демократични средства. Въпросните 5 точки не са панацея, но какво друго се предлага? А така партийните върхушки могат да бъдат притиснати, младите могат да влязат в политиката, да вдигнат нивото на представителност на народното представителство и да спечелят в негово лице голяма подкрепа за промени на системата. Иначе системата се е самонастроила да се възпроизвежда и да плоди статукво. Не казвам, че предлаганото е на 100% осъществимо, но какво ни коства и ни струва да се опита? Ако човек, докато е млад не се опита да промени нещата, то кога?
Съдържание на този сайт е публикувано при условията на Криейтив Комънс.
Mожете да копирате и раз- пространявате материалите за некомерсиални цели свободно, стига да посочите източника с линк към тази страница и да разрешите на други хора да ги използват по същия начин, но без да изменяте съдържанието им.
За всяка друга употребa извън посочените условия, трябва да заплатите хонорар на автора.
Не намирам езика за грозен - нормален език си е...
Най-лесно ми е да кажа (защото е така) - не, няма за кого да се гласува. И аз от доста време не гласувам или гласувам "срещу всички".
И аз смятах, че гласуването легитимира партийните олигархии. Дори и като форма демократичен, като съдържание това е капан, в който нашето общество е попаднало - и да гласува, и да не гласува, то легитимира тези партийни олигархии.
И си мисли, че като не гласува, поне не става съучастник в това легитимиране.
За мен всичко, дори и този капан, е следствие от грешно констуираната държава на Прехода, която се е изчерпила и генерира само хаос и безредие. Повредата е системна и се нуждае от радикално, системно лечение.
Но приемам вече тезата, че дори и лоши правилата, промените биха могли да станат чрез използване на тези правила.
Младите хора, с които разговарях предлагат точно това. Не без-участие, а съ-участие; не с анти-демократични средства, а с про-демократични средства. Въпросните 5 точки не са панацея, но какво друго се предлага? А така партийните върхушки могат да бъдат притиснати, младите могат да влязат в политиката, да вдигнат нивото на представителност на народното представителство и да спечелят в негово лице голяма подкрепа за промени на системата. Иначе системата се е самонастроила да се възпроизвежда и да плоди статукво. Не казвам, че предлаганото е на 100% осъществимо, но какво ни коства и ни струва да се опита? Ако човек, докато е млад не се опита да промени нещата, то кога?