Вирусът: Ден 65

10 май, Вирусът: Ден 65

Равносметката за Ден 65 на вируса:

1981 официално установени заразени, 91 починали.

Нарастването на официално установените заразени:

23.03.-29.03. 19 12 18 23 33 37 25 общо 167
30.03.-05.04. 18 25 33 37 28 21 24 общо 186
06.04.-12.04. 21 16 30 13 14 21 7 общо 122
13.04.-19.04 19 40 48 42 40 19 31 общо 239
20.04.-26.04. 51 49 66 90 63 56 58 общо 433
27.04.-03.05. 39 50 51 53 47 23 21 общо 284
04.05.-10.05. 57 69 53 54 46 44 26 общо 349

За отделните дни от седмицата:

Понеделниците: 167 + 57 = 224
Вторниците: 192 + 69 = 261
СрЕдите: 246 + 53 = 299
Четвъртъците: 258 + 54 = 312
Петъците: 225 + 46 = 271
Съботите: 187 + 44 = 231
Неделите: 166 + 26 = 182

Да повторя за 10 май:
1981 официално установени заразени, 91 починали.

Двете „добри“ мои траектории за 10 май даваха следните „прогнози“:

Първа траектория:
2094 официално установени заразени, 92 починали, 9097 общо реално заразени.
Втора траектория:
2164 официално установени заразени, 99 починали, 10478 общо реално заразени.

За утре с данните за 11 май двете мои „добри“ траектории дават следните „прогнози“:

Първа траектория:
2148 официално установени заразени, 95 починали, 9406 общо реално заразени.
Втора траектория:
2223 официално установени заразени, 103 починали, 10939 общо реално заразени.

И така, дойде времето да престана да публикувам своите изчисления.
Ще продължа да ги правя за себе си до 15 май тогава моят модел ще премине през поредната си критична точка (точка на бифуркация), когато заложената в него точност пада под приемливото и трябва да бъде извършена модификация, за която нямам засега знания и енергия, да не говоря за мотивация.

След като малко повече от 50 дни поред моят модел даваше много точно резултати (да обърна внимание – аз системно публикувах „прогнозите“ предварително, за да не бъда обвинен, че ги напасвам), преди десетина дни моделът започна да се разминава с обявените данни.
При това разминаването не бе голямо в абсолютни числа – въртеше се с леки отклонения около 4, максимум 5 процента. Но тази близост бе измамна, защото се правеше на основата на всички официално установени заразени, а, както казах, до 52-53-я ден прогнозите бяха твърде точни. Ако вземем обаче разминаванията само след, примерно, 29 април, след 54-я ден, то отклоненията ставаха по-големи – 10-15%. Споменавах и това, че и четирите мои прогнозни траектории станаха по-лоши от официално обявените данни, което бе за мен първа индикация, че нещо не е така.
Не искам излишно да спекулирам, че отклоненията започнаха ден-два след като на 27 април властта даде ясния сигнал, че извънредните мерки ще отпадат каскадно, удивително бързо. Все пак е необходимо известно време за да се види ефектът.

Средноевропейските стандарти са 12-16 дни. Падат мерките, да кажем, или хората престават да ги спазват, нужни са поне 12 дни за да се види дали заразяването се увеличава, а 16 дни са достатъчно да се каже има ли видим ефект.
Пример – на Цветница, 10-11 април в България за първи път хората масово махнаха с ръка и, с извинение, теглиха една на извънредните мерки. И ето, две седмици след това – вижте ненадминатия досега връх за седмицата 20.04-26.04. – 433 заразени.
Това аз предсказвах и после нарекох ефект „Цветница“.
Да го кажа още веднъж – опасявах се, че през седмицата 20.04.-26.04. ще има значителен пик – и вижте движението – 122, 239, 433.
По аналогия, след като по Великден нашият народ надмина себе си и се държеше сякаш ограничения няма, аз изказах предположение, че за седмицата 04.05.-10.05.. ще има и ефект „Великден“. Да, нарастване известно има – 284, 349, но е очевидно, че официално обявените данни не говорят за ефект „Великден“. Ние имаме 349 официално установени през тази седмица, но не и примерно 529.
Разминаването десетина дни поред на данните от моя модел с официалните позволяваха да се предположи, че ефект „Великден“ няма да бъде засечен.

И така, към днешна дата може да се тегли следната черта на тези 65 дни мои математически изчисления.

Първо, кигато моделът, опитващ се да опише действителността и действителността, която той се опитва да опише, започват да се разминават, то или моделът, или действителността, или и моделът, и действителността се раздалечават от истината.
От мен какво зависи – зависи моделът. Затова аз мога да направя следното – да сложа точка на моя модел (засега като каквото и да било публикуване на изчисления). Психологически съм бил готов това да се случи, защото знам - фактът, че един модел известно време дава добри резултати не гарантира, че той винаги ще дава добри резултати. Ако имаше модел, който винаги да дава добри резултати, някой щеше да го измисли, да заложи началните и граничните условия и – пей сърце! Всеки ден в 8.30 на масата на властта ще лягат неговите данни и властта ще взима в съответствие с тях верните, точните и правилните решения.
Моят модел без актуализация, модификация, оптимизация и трансформация бе дотук. Нататък нито имам време, нито енергия, нито мотивация, нито знания да разработя нова версия на модела.
Да правя това се бунтува и остатъчната ми (защото отдавна не съм математик) математическа съвест. В Теорията на хаоса мънича промяна на началните и-или граничните условия води до огромни последици за обекта. В Теорията на катастрофите мъничка промяна в поведението на обекта може да доведе до огромни последици за този обект. Сиреч, тези две велики теории казват, че мъничка промяна в условията, в които се намира обектът или в поведението на самия обект, може да доведе до огромни последици за този обект. Това означава, че зависимостта от мънички фактори е изключително висока и единственото, което може да се каже не е в сферата на количествените прогнози, а в приблизителното качествено описание на това, което е възможно да се случи с обекта.

Второ, много бях руган, че вярвам на официално установените данни. Вече казах, но нали тук тегля чертата, да го кажа още веднъж.
В началото властта – понеже беше сварена неподготвена и гледаше да се пре-пре-пре-застрахова, мина на тотална забрана (само да дишаме не ни бе забранено) и така си гарантираше, че като забрани 111 неща, тя ще забрани и онези 11 неща, които трябва да бъдат забранени. А за да оправдае тоталните забрани, тя вещаеше зловещи развития, безбройни черни чували и проч. ужасии. Тогава данните вървяха нагоре и на практика обслужваха това, за което властта предупреждава. Ето защо властта имаше полза от официалните данни и нямаше никаква полза от тяхното манипулиране. Тогава имаше паралелни органи, публично показвани заседания, алтернативни мнения, облечени с подкрепата на властта. Аз не виждах смисъл властта да „подправя“ съзнателно или не данните, които оповестяваше.
В един момент властта реши да маха мерките – де юре частично и последователно, де фактто с един замах и сега и веднага. Ето защо вече бяха нужни за нея данни, които да казват и доказват, че тя прави правилно правилните неща. И тук започнаха моите съмнения – не в това, което властта казва, а в онова, което се прави, за да има да се каже това, което се казва. Нали в Талмуда пише, че ние виждаме нещата не такива, каквито са те, а такива, каквито сме ние.
Как се случва всичкото това – малко по-надолу.
Засега само да отхвърля упрека – ахаааа, Слатински, най-сетне ти увря главата, че не ни дават точната информация!

Трето, по отношение на връзката на установените заразени и броя на тестовете.
Тук също имаше и има доста ругатни по мой адрес. Аз не цензурирам тези, които ме критикуват - разделям се с онези, които ме обиждат и то ако забележа обидата, защото физически нямам сили и психологически нямам нерви да чета всичко под моите статуси.
И това съм го пояснявал:
Никой не отрича, че повече тестове означава повече установени заразени.
Въпросът беше, че в началото много значеща бе другата теза – повече заразени – повече установени заразени.
Ако вие имате 10 заразени и установите още 10, това е ръст с цели 100%. Но ако имате 1000 заразени и установите нови 10, това е ръст само с 1%. Затова вече не върви достатъчно обективно и убедително тезата – повече заразени - повече установени заразени. Впрочем, тя върви, така е, но ефектът, който тя улавя е нищожен. Тук вече на помощ идва броят на тестовете. Те вече стават много важни. Ненапразно с всеки изминат ден уважаващите себе си държави увеличават броя на тестовете.
Ето защо и аз започнах волно или неволно, да, донякъде неволно, с пробудена допълнителна интуиция от случващото се, постепенно да акцентирам повече и повече върху броя тестове.
Ако имаме 10 заразени на 1000 души, и 500, и 750, и 1000 теста да направим, ефектът ще бъде почти един и същи по отношение на онези, които ще установим като заразени – най-много да установим, че те са едва 10. Но ако имаме 1000 заразени от 10 000, то не е изобщо все едно дали правим 10, 100, 200 или 700, 800, 900, дори 1000 теста. Впрочем, по друг начин това отдавна го знаят социолозите.
И така се роди моето твърдение, че с обидно малкия брой тестове ние в България всъщност стреляме със завързани очи по движеща се мишена.
Ами какво е това – 400 теста за денонощие! Това е издевателство спрямо обществото, това е подигравка със здравия разум.
Даже не им е неудобно да привеждат такива данни..
Докато не вдигнем и то с с пъти броя на тестовете, ние няма да знаем с нужната за оптимално адекватни политически решения точност каква е реалната картина в България.
Не е достатъчно да правиш правилно нещата. Не е достатъчно да ги правиш по правлния начин.
Необходимо е да правиш правилните неща по правилния начин.

Четвърто, последно по ред, но не и по значение, както обикновено се казва.
Защо данните след решението властите да махат мерките шоково така перфектно обслужват това тяхно решение?
Защо ситуацията в болници и градове, села и гета коренно се различава от официалните данни?
Защо бодрото рапортуване на властта, че епидемията си отива се разминава с нарастващата паника сред медиците на толкова много места в страната?
Защо аз вътрешно не приемам прелестната картина, системно, повече от 10 дни описвана от властта?

Нима сямтам, че властта лъже?
Не, все още не смятам така.
Единият отговор на горните Защо го посочих.
Това е нищожният брой на тестовете. А защо той е толкова малък?
Може би защото всичко у властта се съпротивлява той да е голям.
Властта може и да не казва – я да правим малко тестове, че да не лъсне истината.
Не, по-скоро тя на подсъзнателно ниво е срещу многото тестове, така щраусът подсъзнателно си заравя главата в пясъка. Така детето си пъха главата под възглавницата и като не вижда случващото се наоколо, то смята, че слечващото се наоколо не се случва.
И това е не само по отношение на тестовете.
Властта търси това, което иска да намери, а не онова, което трябва да се намери.
Властта е като онзи, който си търсил загубения ключ около електрическия стълб, защото там е най-светло.
Властта има селективно зрение – тя вижда само това, което иска да види. Тя е като онези, които гледали баскетбол, броили кошовете и пасовете, а не видели черната маймуна, която няколко пъти пресичала игралното поле.

Властта не манипулира умишлено данните, а прави нещо от сорта на това, което ми предлагаше през есента на 1991 г. в Перник един социолог. Той казваше – дай да попитаме за кого са 1500 перничани в централната част на Перник, а данните ще ги обявим за целия Пернишки окръг. И всички ще чуят и научат, че в нашия окръг 70% са за СДС. Така ще подрежем крилете на комунетата, ще демотивираме техните привърженици! С други думи, проучваме там, където сме силни, а казваме, че сме проучили навсякъде. А значи навсякъде сме силни.
Ако не искаш (не си способен) да видиш нещо, ти съзнателно и много повече подсъзнателно ще направиш всичко, само и само да не го видиш.

Колко пъти сме се чудили – как не видяхме, как не се досетихме, как проспахме, как нещо е било пред очите ни, а не сме го доловили!!
Ами не сме искали да го видим!
Това е първата крачка в нежеланието и неумението на властта да вижда действителността.
По-нататък се стига до логичната крачка – не само ти да виждаш това, което искаш да видиш, но и да караш другите да виждат това, което ти искаш те да виждат.

А да не би всичкото това да ни се случва за първи път сега при пандемията?

Не, просто и по отношение на пандемията властта прави същото, каквото правеше по отношение на всичко друго през това десетилетие.
Властта живееше в паралелна реалност, в недействителна действителност, в която всичко е низ от дела, дела и само дела, младите се връщат у нас на талази, никнат завод след завод, вървим от успех към успех.
И, както писах преди 3 години, след като властта заживя в тази паралелна реалност, тя реши да впрегне цялата сила на медиите за да ни накара не само да повярваме, че паралелната реалност е всъщност реалната реалност, но и да живеем по законите на тази паралелна реалност.
Така че властта – повече все още неволно и подсъзнателно и по отношение на пандемията с корона-вируса прави същото, което много повече волно и съзнателно правеше през последниет десенита години.

Има малка разлика. Хората могат да се смиряват, да плюнчат пръст и да вървят накъдето ги подухва вятъра на властта, да реагират „адекватно“ на посланията на властта, да махат с ръка – Да правят там горе каквото щат!
Ала вирусът е друга бира. Той не живее в паралелна реалност, а в реалната реалност, в действителната действителност.
Ето защо количествено може моят модел да се разминава с официално оповестените данни.
Но той продължава да твърди, че с пандемията не всичко е отминаващо и заминаващо.
Затова трябва да отказваме да живеем по законите на паралелната реалност, а да се опитваме с цената на всичко и на всяка цена да живеем по законите на реалната реалност.
В тази реална реалност, в тази действителна действителност на властта да ни пази може да се разчита все по-малко. Алтернативата е да разчитаме главно на себе си.
Който се пази и Господ го пази.
Без значение дали Господ е българин.
  
  11.05.2020 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
           ____   _   _                 
__ __ / ___| | | | | __ _ __ _
\ \ / / | | _ | | | | / _` | / _` |
\ V / | |_| | | |_| | | (_| | | (_| |
\_/ \____| \___/ \__, | \__,_|
|___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.