Вирусът: Ден 64

9 май, Вирусът: Ден 64

Равносметката за Ден 64 на вируса:

1955 официално установени заразени, 90 починали.

Нарастването на официално установените заразени:

23.03.-29.03. 19 12 18 23 33 37 25 общо 167
30.03.-05.04. 18 25 33 37 28 21 24 общо 186
06.04.-12.04. 21 16 30 13 14 21 7 общо 122
13.04.-19.04 19 40 48 42 40 19 31 общо 239
20.04.-26.04. 51 49 66 90 63 56 58 общо 433
27.04.-03.05. 39 50 51 53 47 23 21 общо 284
04.05.-10.05. 57 69 53 54 46 44

За отделните дни от седмицата:

Понеделниците: 167 + 57 = 224
Вторниците: 192 + 69 = 261
СрЕдите: 246 + 53 = 299
Четвъртъците: 258 + 54 = 312
Петъците: 225 + 46 = 271
Съботите: 187 + 44 = 231
Неделите: 166

Да повторя за 9 май:
1955 официално установени заразени, 90 починали.

Двете „добри“ мои траектории за 9 май даваха следните „прогнози“:

Първа траектория:
2043 официално установени заразени, 89 починали, 8815 общо реално заразени.
Втора траектория:
2122 официално установени заразени, 96 починали, 10056 общо реално заразени.

За утре с данните за 10 май двете мои „добри“ траектории дават следните „прогнози“:

Първа траектория:
2094 официално установени заразени, 92 починали, 9097 общо реално заразени.
Втора траектория:
2164 официално установени заразени, 99 починали, 10478 общо реално заразени.

От всички направени проби (57231) броят на установените заразени (1955) е 3.42%.
От направените (1126) проби за миналото денонощие броят на установените заразени (44) е 3.91%.

От всички установени заразени (1955) броят на изклекуваните (444) е 22.71%.
От всички установени заразени (1955) броят на починалите (90) е 4.6%.

Каквото ме вълнуваше, го написах снощи.
Данните, които се съобщават пораждат у мен две недоумения:

Първото е, че те идеално пасват, а значи волно или неволно „обслужват“ посланията на властта и обосноваването на премахването на мерките (относително частично де юре и общо-взето изцяло де факто).
54, 46, 44 - прекрасно намаляване... Измерено сякаш до милиметър.
Излиза, че властта у нас е изключително зорка, зряща и прозорлива.

Второто е, че положението в болниците из страната (а те са тези, които се сблъскват лице в лице с епидемията) е коренно различно от позитивните новини, които ежеденонощно ни заливат от отслабването (на теория) или премахването (на практика) на ограничителните мерки.
Излиза, че медиците са панкьори, алармисти, изпонаплашени, страхуващи се прекалено и прекомерно…

Това, което излиза и по повод на първото ми, и по повод на второто мое недоумение не ми се нрави, не мога – твърде силна е вътрешната ми съпротива – да го приема като обяснение.

Някой би казал – истината е по средата.
Аз винаги съм смятал, че истината не е по средата, а е в средата - в средата на сигурност, в средата на това, което се случва, в средата на това, което искат да ни обяснят, че се случва, в средата на предлагания ни обяснителен механизъм.

А емоционалната, психологическата, менталната и ценностната среда в България е силно наранена, дори изродена. тя е с остър дефицит на доверие и изпълнена с мними и напълно реални човешки страхове. И със страх от самия страх…
Този страх - историята го разказва, показва и доказва - може да бъде използван, манипулиран, инструментализиран и експлоатиран.
Много по-често с добри намерения и много по-рядко с поне частичен успех.
Говоря за успех в полза на обществото....
  
  
  
  
  
https://www.dnevnik.bg/analizi/2020/05/10/4064753_pandemiia_i_prioriteti...

Лично мнение: Струва си да се прочете!
В края на краищата относно мерките в началото властта не направи нещо толкова различно от средноевропейските държави (не броя англо-саксонските и средиземноморските), с поправката, че се престара, забранявайки колкото се може повече, за да си гарантира, че е забранила и това, което би трябвало да се забрани.
Но начина, по който властта у нас се отнася към обществото, езикът ѝ, арогантността ѝ, неискреността ѝ, вземането на решения по модела "С кой крак съм станал", използването на страха като причина и на нарцисизма като мотив - това ни отличава от Германия.
Когато пандемията отшуми, първо ще се радваме, че е отшумяла. А после - убеден съм - ще си направим извода, че властта, благодарение на пандемията е задълбочила своите недъзи и още повече ги е превърнала в недъзи на обществото.
Да, каквото е обществото, такава е и властта, която то си е избрало. Но вече минаха десет години при тази власт и можем с убеденост да кажем (мога с убеденост да кажа), че каквато ни е властта, такова започва да става обществото, на което тя е случила.
  
  
  
  
  
Само за инфо:
Бизнесменът Ивайло Пенчев моли за кръводарители…
Дано се оправи човекът!
Аз мога да му посоча вариант – този, който важи за простосмъртните.
А пък той си знае – което не става с пари, става с много пари.
Мой близък с доста ограничени финансови възможности, обикновен човек, простосмъртен демек, се радваше неотдавна, че му се роди дете.
Да, но родилката изпадна в кризисно състояние.
Наложи ѝ се преливане на кръв.
Казаха му – ще прелеем кръв, но да намериш определен борй кръводарители, които да дарят кръв в Кръвния център и ти да докажеш това с бележки.
Да, предупредили го – услугата изисква пари.
Той събира пари от когото може колкото може, отива пред Кръвния център, там един Биг Бос с отличен материален статус го оглежда от главата до петите, преценява го, убеждава се в наличната сума, щраква с пръсти и се явяват „доброволци“. За всеки един от тях се плащат по 600 лева.
От Кръвния център му дават бележки с подпис и печат.
Родилката е спасена.
Та така, г-н Пенчев… Вие живеете в Уолтопия, ние в Утопия. По-скоро в Дистопия. В Антиутопия.
Единият вариант е вашите любими служители или някой от тях, да отиде с нужната сума до Кръвния център и срещу 600 лева на човек, ако няма инфлация, да се снабди срещу кръвта на „доброволци“ с нужните бележки с подпис и печат.
Другият вариант е като оздравеете, да направите така, че не само на вашите служители, а на всички българи да е по-добре у нас. Можете – такива като вас можете. И вашата дума се чува, вие работите в България, предполагам и за България. И сигурно можеше да намерите по-добра за Отечеството инвестиция от глезотията на личния самолет...
Да, което не става с пали става с много пари, но България върви в медицината натам, че и с много пари някои неща скоро няма да станат. Защото няма да има лекари, няма да има медицински сестри.
Иначе „доброволци“ да си дадат последното, което имат – кръвта – ще има и те ще стават все повече.
  
  
  
  
  
Отново не разбирам информацията, която ни дават.
Значи за два дни и една нощ новозаразените са 54 (44 + 10). В същото време се съобщават за 23 нови заразени само в едно отделно взето село в община Сатовча и се бие камбаната, че броят на заразените там расте.
Търся данните за Благоевградско. не се засичат с обявеното за новото огнище. Може би част от община Сатовча вече не е в Благоевградска област? И то точно тази част, в която има ръст на заразените? Дано поне все още е в България...
Това е временен - така се надявам - статус, докато някой ми обясни как се засича информацията, която ми изглежда толкова противоречива?
Все същото разминаване между спадащото ниво на заразените, бодро рапортувано от властта и нарастващото ниво на алармирането за ръст на заразените - от кметове и управители на болници.
  
  
  
  
  
Защо дете в приказката на Андерсен казва, че кралят е гол?
Ами защото детето е с невинно съзнание и с чиста съвест. То не прави тънки сметки, то изрича това, което мисли, то назовава нещата с истинските имена и не търси корист с думите си. Детето никога не може да бъде безразлично.
Всички други, сиреч възрастните, правят комопромиси, мерят си словата, боят се да не вземе да се случи нещо, лицемерят от изгода и си кривят душите от страх какво ще си помислят другите и особено онези, от които те зависят. Другите са безразлични, на тях им е все едно – да правят онези горе каквото щат! И тези горе правят каквото щат, каквото им се ще.

Детето, попитало ген. Мутафчийски защо слуша Борисов вместо Борисов да слуша него, със смазваща откровеност и разтърсваща точност поставя диагнозата на Десетилетието на нашето безвремие!

Този детски въпрос дращи по роговицата на широко затворените ни от примирение очи, пробива тъпанчетата на плътно запушените ни от апатия уши…
Допуснахме цяло десетилетие у нас да са на власт самовлюбеност, абсолютно неподходящ за високия пост език, съмнително образована дилентантност, мания за величие, чувство за непогрешимост, тотална безкритичност и мислене за подчинените като за пионки, а за обществото – като за тълпа, на която можеш да се караш махленски.
Позволихме цяло десетилетие да се игнорират кадърните и способните, знаещите и можещите, да се кара професионализмът да подвива покорно опашка, да седи на задни лапки и да казва угодливо – Както обичате! Ама много сте прав! Експертността стана добре дошла само ако кима в знак на съгласие и ѝ се позволява да се радва, ако поне я попитат за нещо, пък дали ще се вслушат в нея вече не е най-важното.
Никой досега не зададе точния въпрос. Но днес точният въпрос бе зададен от едно дете – защо професионалистът с висша експертиза слуша любителя с висша власт, а не обратното.
Пак дете ни каза главното.
Но какво искаш от едно дете? Детска му работа. Детинщина.
Ако хванем и на детските въпроси да обръщаме внимание, къде ще му излезе краят…
  
  10.05.2020 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
          __              _            
___ / _| __ __ | | __ __
/ __| | |_ \ \ /\ / / | | \ \/ /
| (__ | _| \ V V / | |___ > <
\___| |_| \_/\_/ |_____| /_/\_\
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.