Вирусът: Ден 56

1 май, Вирусът: Ден 56

1588 официално установени заразени, 69 починали.

Нарастването на официално установените заразени:

23.03.-29.03. 19 12 18 23 33 37 25 общо 167
30.03.-05.04. 18 25 33 37 28 21 24 общо 186
06.04.-12.04. 21 16 30 13 14 21 7 общо 122
13.04.-19.04 19 40 48 42 40 19 31 общо 239
20.04.-26.04. 51 49 66 90 63 56 58 общо 433
27.04.-03.05. 39 50 51 53 47 общо 240

Да напомня данните за отделните дни от седмицата:

Понеделниците: 128 + 39 = 167
Вторниците: 142 + 50 = 192
СрЕдите: 195 + 51 = 246
Четвъртъците: 205 + 53 = 258
Петъците: 178 + 47 = 225
Съботите: 164
Неделите: 145

Да повторя за 1 май:
1588 официално установени заразени, 69 починали.

Четирите мои траектории за 1 май даваха следните „прогнози“:

Първа траектория:
1616 официално установени заразени, 69 починали, 7384 общо реално заразени.
Втора траектория:
1640 официално установени заразени, 72 починали, 7742 общо реално заразени.
Трета траектория:
1664 официално установени заразени, 75 починали, 8110 общо реално заразени.
Четвърта траектория:
1688 официално установени заразени, 79 починали, 8488 общо реално заразени.

Те всичките – и все повече, дори най-щадящата първа траектория, са над реално обявените данни.
Това е индикация, че моделът ми започва да се отдалечава от реалните тенденции на заразата.
Нищо, че разликата е само почти, дори малко по-малко от 2% за първата траектория по брой заразени и абсолютно точно по брой починали.
За утре с данните за 2 май четирите мои траектории дават следните „прогнози“:

Първа траектория:
1681 официално установени заразени, 71 починали, 7503 общо реално заразени.
Втора траектория:
1714 официално установени заразени, 74 починали, 7944 общо реално заразени.
Трета траектория:
1747 официално установени заразени, 78 починали, 8402 общо реално заразени.
Четвърта траектория:
1781 официално установени заразени, 82 починали, 8878 общо реално заразени.
  
  
  
  
  
Едно от най-важните неща, които пандемията ни показа със страшна сила е проблемът с политическото лидерство.

Кризата на лидерството е всеобща и повсеместна.

От една страна, слабостта на лидерите пред лицето на пандемията се оказа независима от политическата система на тяхната държава – демократична, квазидемократична, авторитарна, тоталитарна.
От друга страна, в реакциите на лидерите оказаха силно изкривяващи мотиви присъщите на политическите системи в държавите им слабости.
Слабото лидерство развързва ръцете, дава ход на слабостите в обществата.
Силното лидерство, от което се нуждаем, мобилизира, дава шанс на силните страни на обществата.

Лидерите с демократична ориентация на държавите абсолютизираха демократичните ценности:
свободата;
индивидуалните права;
ненамесата в личния живот;
отговорността на всеки за своята жизнена стратегия.
Лидерите с недемократична ориентация на държавите абсолютизираха:
своето право да решават каквото на тях им се струва нужно;
второстепенността на отделния човек в сравнение с държавните интереси;
възприемането на обикновените хора като неориентирана и неспособна да влияе на политиката тълпа, сива маса;
разглеждането на държавите им като обсадени крепости, обект на заговори, конспирации, експанзионистични посегателства и подмолни форми на проникване и промяна на политическата система.

Резултатът е един и същ – провал. Провал в САЩ и Великобритания. Провал в Русия и Беларус.
Независимо дали си Тръмп или Джонсън, Путин или Лукашенко.
В Русия всеки ден съобщават за заразен министър.
Във Великобритания бодро рапортуват за спадане на жертвите на пандемията и победа над вируса – „само“ 6000 новозаразени и „едва“ 600 починали за денонощие.
Спад! Преведено на български (по-скоро преизчислено за България) – това означава 630 новозаразени и 63 починали на денонощие. Спад? Ресто, не струва… Спад и вземане на връх над пандемията е когато във Великобритания числата станат като преведени на български – 630 новозаразени, 63 починали за денонощие. Поне и не повече.

Лидерство, лидерство, лидерство, лидерство.
А с една дума – държавничество.

Лидерът е държавник. Лидер се става не със заемането на даден пост – демократично или недемократично. Лидер се става с делата, с визията, със стратегията, с първичните инстинкти на верните реакции, точните действия и правилните отговори на предизвикателствата.

Кризата в лидерството в глобален план преминава в катастрофа.
От това губи най-много демокрацията.
Само при силно лидерство демокрацията може да докаже своите предимства.
Защото силното лидерство мобилизира, дава шанс на силните присъщности и свойства на обществата, а няма по-силни присъщности и свойства от демократичните, по-успешни общества от демократичните.
Слабото лидерство развързва ръцете, дава ход на слабостите в обществата. И тогава в тези общества се поражда желанието за силна ръка, която изпразва от същност, смисъл и съдържание и малките остатъци от демократичност.
  
  
  
  
  
Всичко опира до култура и манталитет...
Това, че не е задължително носенето на маските на открито се превърна мигновенно у нас в масово не-носене на маските въобще.

Днес на тротоара (тесен заради преграда откъм улицата) един мъж яко се изкашля в лицето на възрастната ми майка (тя с риск да я обявят за комунистка си носи маската).
После при асансьора в блока съсед, без дори намек за маска, идващ отвън и кой знае с кого общувал, реши да стои рамо в рамо с майка ми (и с мен - аз също съм явно антидемократ - по маската ще ме познаете) и дори да ни киха в кабинката...

Мой приятел каза следното:
- Когато една тълпа е стадо, какъвто и имунитет да си изработи, той винаги ще е стаден.
  
  
  
  
  
Стори ми се полезно да напомня някои мои мисли за българската епидемия или страстите български:

23.03. - в мерките е заложено и тяхното отрицание (а защо не и проклятие) - колкото по-успешни са те, толкова по-силен ще бъде общественият натиск за тяхното премахване, нещо, което е абсурдно и може да се окаже нелеп автогол в добавеното време...

03.04. - много вероятно е ние да изядем тоягите на извънредното положение, да изближем солта на извънредното положение и да платим парите за извънредното положение...

11.04. - да внимаваме да не дойде денят, когато от вируса ще се спасяваме поединично...

19.04. - у нас с извънредното положение може да стане като с власите, дето се удавили на края на Дунава.
  
  
  
  
  
Това, което разбирам от приятели, познати, сайтове, статуси е:
Днес започва масовото осъзнаване, че всъщност новата национална стратегия по отношение на вируса е:
Всеки се спасява поединично.

Не харесвам (меко казано) лъже-пророците, действащи на принципа:
Аз нали ви казах!
Защото човек говори какво ли не, а като каже какво ли не, може да е казал и това, за което казва:
Аз нали ви казах!

На старолатински език са казвали:
Verba volant, scripta manent.
А на новоСлатински език то се превежда така:
Казаните думи отлитат, написаните остават.
Та моите думи до една (милион и една) остават, защото са написани във Фейсбук и на сайта ми.

И от поне три седмици пиша, в частност, че алтернативата на общите усилия, на обществото, което е и общОство – с общи цели и ценности (поне малко, но не бива без хич) в борбата с вируса е именно спасяването поединично.

Стадният имунитет също има като същност спасяването поединично. Защото е ясно, че никой няма доброволно да каже – я аз да се заразя, че по-бързо да се съберем 80% и да стане стадният имунитет, с което да сторим за броени седмици онова, което други държави ще постигат за неброени години…

А значи, говоря за стадния имунитет, може и да искаме той да се изработи, но без нашето лично участие. Следователно - поединично!, ще се погрижим да не сме сред преболедувалите 80% и останалите живи 90% от тях.

Близко е до акъла, че физическата изолация не може да трае прекалено дълго. Светът в една или друга степен е като курдисан часовник – днес повече от вчера, утре повече от днес, другиден повече от утре – и в производството, и в потреблението, и в материалните блага и състояния, и в страстите и сластите.
Няма го вече времето – за хубаво или за лошо – особено на Запад (Европа и САЩ), когато човек е можел да стиска зъби, да минава през иглените уши на нуждата, да се лишава, както казват руснаците – через не могу, през не мога; да търпи несгоди и да понася страдания.

Въпросът беше чрез физическата изолация да спечелим време:
Първо, да не дадем на катастрофалното състояние на системата ни за здравеопазване, да се превърна в ад за нас.
Второ, да използваме всички европейски и наши публични ресурси, докато те са на ниво и ги има в добро количество, да прескърцаме месец-два-три, защото ако се наложи по-късно да прескърцваме месец-два-три, вече такива ресурси ще има много по-малко или хич.
Трето, вирусолозите да се ориентират що за вирус е това, как му се противодейства, лекува или поне понижава десттруктивността му.
Четвърто, държавите, с които сме свързани политически, икономически, финансово, социално и т.н. да минат през пиковете и платата и да тръгнат надолу, за да е по-безопасно подновяването на отношенията с тях.
Пето, да се види има ли прогрес с ваксината / ваксините и кога може да се разчита на тях.
Шесто, да стане ясно дали има алтернативни стратегии (та дори и шведската, колкото и да е опасна), като се избегнат техните грешки и залитания (доколкото за всяка алтернативна стратегия, ако е по-добра, не е късно да се приложи у нас при условие, че поддържаме ниски нива на заразата).
Седмо, да пощадим психиката на българите, която е лабилна по принцип и уморена, на ръба от тежките години на безпътица и лутане като последна в Европа държава по всички позитивни и първа по всички негативни параметри на националното здраве. Защото ако бяха тръгнали големите числа и черните чували на грачещите грозно зловещо гарвани на властта, то тази психика щеше да се пречупи и да премине в тотална обезумяла паника и брутална масова истерия.

Ето това за мен бяха главните черти на физическата (наричана по погрешка социална) изолация и главните нейни мотивационни репери.

Не напразно цитирах себе си тук преди 2-3 часа.
Защото се опасявам, че точно това, от което се страхувах, може да се случи след като самото послание на ББ за възможно отслабване на мерките на 27 април се превърна в масово отказване от всякаква дисциплина по отношение на мерките. Точно както заповедта, че не е задължително носенето на маски на открито моментално доведе до масов отказ за носене на маски въобще.

Моите главни притеснения бяха, че:
--- Чудесните резултати от мерките ще се превърнат в тяхното проклятие:
На 23.03. март писах:
„В мерките е заложено и тяхното отрицание (а защо не и проклятие) - колкото по-успешни са те, толкова по-силен ще бъде общественият натиск за тяхното премахване, нещо, което е абсурдно и може да се окаже нелеп автогол в добавеното време...“.
Наистина абсурдна обществена логика!
Все едно успешно да ти извадят апендицита и ти да скочиш от операционната маса преди да те зашият – ами нали успешно ми извадихте апендицита, няма да лежа повече тук, задушавам се, искам да се поразходя, да се видя с приятели, да пийна кафе, да изпуша цигара!
Как обществото изобщо не пожела да си каже – ами числата са толкова малки именно заради мерките! Да допусне, че това може да е част от обяснението.
Ето това ме стресираше – още в първите две седмици на извънредните мерки – ако те са успешни, хората ще се опълчат срещу тях; ако те са неуспешни, хората пак ще се опълчат срещу тях…

--- След като изтърпяхме несгодите на извънредните мерки, ние ще сме като кравата, която дала пълно ведро мляко и накрая го ритнала с крак…
С други думи, че типично по български ние ще изстрадаме извънредните мерки и точно когато те ще започнат да показват ефективността си, ние ще изстрадаме и тяхното шоково премахване – то де юре може и да е плавно, но в масовото обществено съзнание ще е шоково.
Защото ако кажеш на нашия народ:
Ще отслабваме мерките, но … с изреждане на условията, етапите, контролните механими и анализите на ефективността от отслабването…
то нашият народ ще чуе само
Ще отслабваме мерките.
А важното „но“ ще мине покрай ушите му, докато той се юрва на воля, на свобода, на хепънинг и на маслините.
Ето затова на 3 април написах:
„Много вероятно е ние да изядем тоягите на извънредното положение, да изближем солта на извънредното положение и да платим парите за извънредното положение...“.

--- За спасяването поединично стана дума по-горе. Аз си познавам държавата, властта, народа, обществото. Всичко е в крайност. Първо са пълните забрани на принципа като забраниш всичко, ще забраниш и това, което трябва да бъде забранено. После е другата крайност – махаме всички забрани и задръжки.
Ние или сме
Всичко, което не е позволено е забранено!
или сме
Всичко, което не е забранено е позволено!
И двете са опасни крайности.
Само в канибалските племена Всичко, което не е забранено е позволено!
Защото в нормалните общества маса неща не са забранени, просто защото те не се правят! Например синът не спи с майка си просто защото това не се прави, а не защото му е забранено (говоря и аз крайно, но само като илюстрация).
Колкото повече неща, които не са изрично забранени не се правят от едно общество, само защото те не се правят в това общество, толкова то е по-хуманно, по-цивилизовано, по-демократично, по-човешко.

И аз съзнавах – минем ли в другата крайност след крайните, репресивни, свръхдисциплинирани забрани, ние ще се окажем от Царството на Принудата в Царството на свободията, в която всеки се оправя както може, а когато става дума за спасяване, то всеки се спасява поединично.
И ви казах днес сутринта за мъжа, който без маска кашля в лицето на майка ми и за съседа, който без маска киха в лицето на майка ми.
Спасяването поединично значи, че не можеш да разчиташ другите да те предпазват – с разбиране, със съпричастие, с мисъл Неправи на другите това, което не искаш те да ти правят на теб; с автодисциплина, идваща отвътре, а не чрез забрана.
Това бе причината на 11 април да предупредя:
„Да внимаваме да не дойде денят, когато от вируса ще се спасяваме поединично...“.

--- Пределно ясно давайки си сметка, че ние нищо не правим като хората – ни социализма, ни демокрацията, нито каквото и да било друго, аз си мислех с тревога, че и битката с вируса ще ни е половинчата, и извънредните мерки ще паднат в най-неблагоприятния момент.
Ще попитате – акой е благоприятният момент?
За мен благоприятният момент е този, в който са ясни четири неща:
1. Къде се намираме като фаза в развитието на пандемията.
2. Доколко успешно сме обяснили на хората, че за да не стане спасяването ни поединично при падане на физическата изолация, ние трябва да поддържаме и след нейното падане общия, интегративния, синергетичния, солидарния ефект на противодействието, т.е. да осъществим замяна на социалната изолация на индивидите с индивидуално отговорност към социума.
3. Какви ще са етапите на отслабване на извънредните мерки и как ще защитим най-уязвимите и високорискови групи.
4. Кога бизнесът, институциите, болниците, учебните заведения ще имат готовността да създадат условия за колкото се може по-нисък риск за гражданите, ползващи се от техните услуги. Например – не е достатъчно да кажеш Пускаме ресторантите и кафетата, а да имаш критерии и условия, които да превръщат ресотрантите и кафетата в заведения с възможно най-нисък риск за посетителите.
Ето тези четири условия трябва да са главните приоритети на властта. Но властта си има други грижи – усвояване на едни пари, измиване на ръцете с обществения натиск срещу мерките, вещаене на ужаси по метода на Възможно най-лошия сценарий, избутване на преден план на медиците.
А то е като по време на война – политиците казват коя война да се води, военните – как тази война да се спечели. Не може да искаш от медиците да ти вършат политическата работа.
Ти, уважаема власт, трябва да определиш какво ниво на риск, какво ниво на сигурност, какво ниво на ресурси, какво ниво на амбиции можеш да си позволиш в нашата държава, в днешната ситуация, а вече професионалистите, в случая медиците, трябва да кажат как най-ефективо могат да се постигнат тези политически цели.
Така е и н корпоративната сигурност – нейното ниво не се определя от мениджърите по сигурност. Стратегическият мениджмънт казва какво ниво на сигурност иска, за какво ниво на сигурност той може да плати, а мениджърите по сигурността трябва да кажат образно казано – за тази сигурност и при тези ресурси може да се направи по най-добрия начин това, това и онова.
Никой досега не е успял да хване маймуни с трици. Колкото и скъп да е бил на тези трици, докато е продължавал да бъде евтин на брашното…

И воден от тези депресиращи ме съмнения да българската ситуация, аз написах на 19 април, че:
„У нас с извънредното положение може да стане като с власите, дето се удавили на края на Дунава.“

Ето това исках да споделя сега с всички вас.
Знам, че на мнозина им стана доста страшно вчера и днес, внезапно осъзнавайки, че докато масово роптаехме срещу извънредните мерки, сега изведнъж без тях се оказваме пред суровата реалност всеки да се спасява поединично.
Но отново ще кажа – животът продължава. Каквото – това, когато – тогава, където - там, както - така, колкото – толкова.
Както като дете казваше мой племенник като направи беля:
- Еее, вуйчо, станалото – станало, няма пък сега да си вържа черно на прахосмукачката, я!

Така де, станалото – станало. Ставаме и продължаваме напред. Мач за мач. Ден за ден.
Докато всичко не е загубено, нищо не е загубено.
Така че аз си казвам – ще се справяме някак, пък може и да се справим.
Нека не драматизираме излишно, а да се мобилизираме. Дяволът може да не се окаже толкова черен. А и да се окаже черен, няма пък да си вържем черно на прахосмукачката, я!
Ще се борим и ще се надяваме, че когато осъзнаем, че има и по-добри начини от спасяването по единично, можем да се опитаме и да се спасим като общество – заедно, солидарно, сплотено, задружно.
Това е моята надежда, а аз винаги в този живот съм си казвал, че надеждата като първа глупачка умира последна.
  
  
  
  
  
  
  02.05.2020 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _____    ____       _   _   _ 
|___ / / ___| __| | | | (_)
|_ \ | | / _` | | | | |
___) | | |___ | (_| | | | | |
|____/ \____| \__,_| |_| |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.