Вирусът: Ден 48

23 април, Вирусът: Ден 48
1171 официално установени заразени.
Нарастването:
29 19 12 18 23 33 37
25 18 25 33 37 28 21
24 21 16 30 13 14 21
7 19 40 48 42 40 19
31 51 49 66 90

Вчера стана дума за това – прекалено очевидно и логично е твърдението, че колкото повече тестове, толкова повече открити заразени. Излиза, че като че ли повечето тестове имат определящо влияние върху броя на установените заразени. Но не реалността е следствие от нейното измерване, а измерването е следствие от реалността. Когато се правят повече тестове, се създават условия за „хващане“ на повече хора със заразата.
Главното, обаче, което според мен се случва в България е, че расте броят на заразените и затова тестовете „хващат“ повече заразени.
Това е водещата логика на случващото се в България:
Повече заразени – повече установени заразени.

Ако заразените не растяха бързо, 100 000 теста да се проведат, те нямаше да „хванат“ бърз ръст.
Аз съм за колкото може повече тестове, но не по логиката, която се лансира напоследък – за да се „хванат“ повече заразени. А за да се получи ясна представа за темповете за нарастване и разпространение на заразата.

Математиката не е аритметика на числата – аритметични пресмятания може да прави всеки, който в училище е имал поне 4 по математика. Математиката е за да се правят модели, описващи достоверно действителността, за да се дешифрира логиката на случващото се, така че да може с малко знание да се получи много познание или поне с по-малко знание да се получи повече познание. Отново ще кажа – математиката не е простото тройно правило.
Само един пример и спирам за всичко това.
От връзката, че като се правят, да речем, 10% повече тестове се установяват 10% повече заразени се прави изводът, че всичко е в правенето на повече тестове и не е свързано с поведението на обществото (на Цветница или около Великден).
А защо да не си помислим нещо съвсем различно за тези 10%? Да кажем, че щом при 10% повече тестове се хващат 10% повече заразени, то оттук следва, че ескалацията на болестта засега следва темпове, които приблизително са сходни с темповете на нарастване на тестирането за дадения период. Не, че 10% тестове хващат 10% повече заразени (значи въпросът е в тестовете, а не в поведението ни), а че болестта за този период ескалира със скорост 10%. Защото утре можем да вдигнем тестовете с 15%, а заразените да скочат с 20%. Ако ние пак си кажем - ами да – повече тестове, повече установени, ще направим още по-погрешен извод. Докато ако си кажем, щом при 15% ръст на тестовете заразените скачат с 20%, то значи ескалацията на болестта в България върви с по-висок темп от 15%, а тъй като доскоро тя вървеше с 10% ръст, то значи тя се ускорява вече много по-бързо.
Сумирам – тестове са важни, но не за да констатират по-точно броя на заразените, а за да ни помогнат още по-добре да си обясним какво се случва и какво става с темповете за производство на нови и нови заразени. Математиката е нещо повече от аритметика…

Да повторя за 23 април:
1171 официално установени заразени, 52 починали.

Първата моя траектория за 23 април „прогнозираше“:
1094 официално установени заразени, 47 починали, 4363 общо реално заразени.
Втората моя траектория за 22 април даваше следните „прогнози“:
1159 официално установени заразени, 54 починали, 4835 общо реално заразени.
Втората траектория уверено си връща палмата на първенството и дори започва да изостава от прогнозите (вече сработва ефектът „Цветница“, за който предупреждавах и правех това не само аз!!).

За утре първата траектория дава следните „прогнози“:
1138 официално установени заразени, 50 починали, 4538 общо реално заразени.
А втората траектория, „прогнозира“ за утре така:
1217 официално установени заразени, 57 починали, 5125 общо реално заразени.
Ще трябва да се откажа от първата траектория, тя вече е отпаднала от състезанието. Със страх си мисля, че трябва да включа отново третата траектория, която е по-добрата от лошите две траектории…

Моите коментари:

Първо, вчера зърнах (все по-рядко ги поглеждам поради липса на време и нерви) коментар под мой статус, обвиняващ ме (или поне подозиращ ме), че подправям данни и едва ли не гледам какво съобщават и нагласям моите изчисления към казаното.
Честно казано, по-голяма тъпота не бях прочел. За какво ми е това? Защо ми е да си позоря името на стари години? Да не би да искам популярност или да търся признание? След преминаването на съответна критична точка на моя модел, аз правя изчисления за дни наред. Съобщавам само прогнозите за следващия ден. А когато те са съобщени предния ден, как мога да ги напасна със задна дата?
Ето, моделът ми показа пик около 28 април. И след критичната точка на 14 април аз пресметнах какво казва моделът ми. Мога да ви кажа отсега – за 28 април „прогнозите“ (според двете траектории от добрата страна на бедата) са:
Общо установени заразени между 1331 и 1479, починали между 58 и 69, общо заразени между 5308 и 6470.
А понеже първата траектория май предаде Богу дух, то да изпиша прогнозите ми за 28 април на втората траектория – по-лошата от двете добри.
Общо установени заразени 1479, починали 69, общо заразени 6470.
Ако ускоряването върви с такива ужилващи темпове, утре ще ви кажа какво прогнозира третата тенденция за 28 април, засега не искам излишно да ви плаша.
Тома Неверниците, които ме обиждат, че нагласям данни могат да си ги запишат горните „прогнози“ на листче с химически молив и на 29 април сутринта да сравнят изнесените данни с ето тези, току-що написани. Могат да ме критикуват и дори да ме иронизират ако съм далеч от истината, значи толкова ми е „точен“ моделът, но не и да ми приписват манипулации на собствените си „прогнози“.

Второ, веднага ще кажа – след масовото ни безобразие на 10 и 11 април, когато моделът ми мина през критичната точка на 14 април, направих модификация на този модел (и на базата на повече постъпили данни) и пикът се измести от 26 април на 28 април.
Но след целокупното ни безумие около Великден аз не съм правил модификации, защото в процеса на играта не се променят правилата – нито сме около пик (28 април), нито сме около критична точка (15 май), нито имам физическо време, нито ми е останала достатъчно мотивация да продължавам с модела.
Във връзка с това вече съм склонен да приема, че заради Великденското ни – извинявам се за израза – всеобщо свинство, пикът ще се измести (по моя модел) от 28 април нататък във времето!
Юрушът на маслините около Цветница доведе (според моя модел) до изместване на пика с два дни – от 26 април до 28 април. А около Великден ние си разкатахме и разтаковахме фамилията и не ми се мисли за нова оценка на възможния пик – интуитивните ми очаквания са да се измести поне с 5 дни, някъде около 3-5 май. Сиреч поне 5 дни ще расте наднормено броят на заразените и починалите само заради това, което (си) направихме около Великден.
Някъде прочетох, че порфесорът-математик от БАН (много по-професор и далеч по-математик от мен по отношение на математическите модели) също е вдигнал ръце от поведението ни като народ по Великденските празници…
В голи цифри изместване на пика с пет дни означава около 600-800 реално заразени повече и около 20-30 починали повече. Три дни яли пили и се веселили, а после, както казват руснаците – посчитали – прослезились.
Дето викаше вълкът в Болен здрав носи – Главо, главо, от теб си патя!

Трето, по-горе говорих за пик. Дали на 28 април, дали на 5 май, Божа работа… Но отново и отново ще напомня. Думата „пик“ не е точна и аз я употребявам по инерция, неволно синхронизирайки се с грачещите грозно, зловещо гарвани на властта.
Всъщност това не е Пик, а Повратна точка, даже не и Повратна точка, а точка, в която се променя „законът“ за развитие на пандемията.
След този „Пик“ моделът ми казва – вече няма да има стремителен и стремглав ръст („геометричен“), а по-умерен, по-полегат. Но ще бъде ръст („аритметичен“!). Ръст! Не спад.
Да не си правим илюзия, казва моят модел, този „Пик“ само ще намали темпа на нарастване. Да, няма да ни шокират – 120 нови заразени за едно денонощие и 12 починали, да речем, а ще ни казват – „само“ 40 нови заразени и „едва“ 4 починали (питайте мъжа, чиято майка се е заразила сред тези „само“ 40 и питайте жената, чийто баща е починал сред онези „едва“ 4, дали им е до „само“ и „едва“…).
След изпълненията ни на Цветница, вторият Пик (този, при който полегатият ръст преминава към стабилизация на броя на заразените и починалите) престана да се вижда до 15 май. Но аз се надявах да е поне до 20 май. Сега, след като видях по Великден какво неуправляемо племе сме, мога само да си мечтая да имаме втори пик поне към 30 май.
Говоря за целокупен народ, за всички ни като племе, защото не мога повече да твърдя, че 10% са онези, които ни взривяват дисциплината и спазването на стрикните мерки. Става дума за общо явление, за общ феномен. А той настъпва кога – когато процентът мине 17%. 17% означава, че всеки от нас има близък, роднина, приятел, познат, юрнал се на маслините по Великден като изоглавен. И понеже всеки от нас е можел да повлияе поне малко на близък, роднина, приятел, познат да не взривява тънкия лед, по който вървим спрямо заразата, то значи всеки от нас има своя вина.
Над 17% безумци в обществото, ще ви го каже психосоциологията или социопсихологията, води до възпроизводство на модели на безумно поведение. Те стават ако не доминиращи, то заразяващи, снемащи бариери на търпимост и самодисциплина. И всеки си казва – ще спазвам нормалния модел на поведение, ако и другите го спазват, но като другите не го спазват, каква полза от моето спазване…
Така като бях 11 клас едно момиче, дошло в НМГ в София от една много глуха провинция, бързо тръгна по нанадолнището в морално отношение. На мен ми бе жал за родителите ѝ, които като я доведоха първия път в Общежитието (дето сега близо до Попа е пицария „Примавера“) и ме видяха „стара пушка“, ме помолиха наивно и невинно – вие сте като батко на тези деца, пазете ги, моля Ви, те не знаят да плуват в тая столична мътна вода… Та аз – без това да ми е работа – попитах момичето защо прави всичкото това, което прави. А тя ми отговаря – ами то всички така правят; ако виждах, че не го правят толкова много от нас, аз също не бих го правила, но каква полза ако само аз не го правя, какво ще промени това?

Четвърто, споделих тук илюзията си, която кътам като надежда, чо поне към 30 май ще бъде вторият пик.
Този „Пик“ означава, че плавният ръст на заразени и починали ще премине в стабилизация. Казвал съм – тази стабилизация само на теория е равна права, успоредна, така да се каже, на абсцисата. А на практика ще бъде като пулсация – нагоре-надолу. При това с много обнадеждаващи, после с много обезверяващи амплитуди. И на фазата на стабилизацията все още е горям риск да се свалят тотално мерките за изолация? На тази фаза организмът на обществото все още не е оздравял, той едва-едва започва да оздравява, съпротивителните му сили и имунитетът са още слаби.
Дори да възразявате срещу каквато и да било точност на моя модел, ето какво той всъщност ни казва – само защото около Цветница и Великден, съответно, 2 и 3 дни не можахме да стискаме зъби и да сме дисциплинирани, ние отложихме, ако може така да се каже, с 2-3 седмици втория пик! А ако е вярно, че фазата на стабилизация отнема също 2-3 седмици, то заради 2 и 3 дни общо безумие, ние изтеглихме с месец (с месец!) деня, в който сравнително безопасно могат да започнат да се свалят мерките без да се излага обществото на риска от втора, по-опустошителна вълна на заразата.
Всяка крушка си има опашка! За всичко се плаща.

Завършвам със следния съвет:
Ако кожата ви е по-бяла и лесно изгаря на слънцето, макар слънчевите бани да са по принцип полезни, те за вас могат да са дори опасни.
Точно така сега, когато психиката ни е отслабена, когато сме на предела на психологическите сили, по-малко гледайте жестоките многочасови предавания на телевизиите, в които ви зареждат със страхове – тези медийни „слънчеви“ бани за вас са твърде опасни.
Като чуете как един оздравял от вируса (каквото и да означава оздравял) сподели всичките 30 симптома на започване на болестта, вие поне 29 от тях ще ги откриете у себе си. Като ви кажат какви поражения на белите дробове и черния дроб нанася вируса като го пипнете, вие вече наполовина сте загубили ума и дума и на три четвърти сте загубили битката с вируса, ако го пипнете. На Запад, например, ракът се въприема като една по-тежка болест с по-малко шансове за преодоляването ѝ – но болест с реални шансове за преодоляване. А в България тя се смята едва ли не за смъртна присъда и човек губи често битката с рака заради страха от рака. Така е и с този проклет вирус.
И още – по-малко четете дори изглеждащи много умни и разумни анализи на една заемаща все повече място в медиите и сайтовете група от doomsayers – от вещателите на безнадеждност и обреченост!
Не, това не значи да си заравяте главата в пясъка. То е нормална и естествена защита срещу всичко, което създава у вас физически и физиологически, психически и психологически уязвимости. През тези уязвимости ще нахлуват страхове и болести. А времената са трудни, здравето, издръжливостта са ни нужни. Животът не е весел и без тези мрачни прогнози, които могат да накарат маса хора да се самоубият от страх от смъртта!
Спазвайте духовна и медийна хигиена, пазете се от пророци, които вещаят край на човечеството! Пазете се от персони, експлоатиращи човешките тревоги и несгоди.
45 минути (на ден) стигат! Стигат!
Вземете си книга, сега е рай за хората, които четат книги – и много време, и много (евтини) книги, които иначе са безценни. Вярно е, че аз съм болен от остра необходимост да чета книги и не съм много за пример, но само през последната седмица си поръчах по нета 14 книги – някои от тях са за развлечение, други – за интелектуална наслада.
Пазете си здравето и нервите. Моят татко, светла да е паметта му и е огромна моята синовна благодарност, че ми беше баща, казваше:
Нищо не е толкова зле, колкото изглежда, макар и да не е толкова добре, колкото ни се иска.
  
  24.04.2020 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _      _  __  _____   _            
| | __ | |/ / |_ _| | |__ __ __
| |/ / | ' / | | | '_ \ \ \/ /
| < | . \ | | | |_) | > <
|_|\_\ |_|\_\ |_| |_.__/ /_/\_\
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.