Вирусът: Ден 37

12 април, 676 официално установени заразени.
Нарастването: 29 19 12 18 23 33 37 25 18 25 33 37 28 21 24 21 16 30 13 14 21 7
Траекторията по моя математически модел, на чиито прогнози базирам тези мои ФБ-включвания, очакваше за 12 април както следва:

Установени заразени 709, те са 676 (слава Богу, моите прогнози за пореден ден все повече „изостават“ от все по-окуражително представяната ни реалност!).
Починали 33, те са 31.
Общо заразени 2518.

За данните утре сутрин (т.е. за 13 април), тази тенденция прави следните прогнози:

Установени заразени 737.
Починали 35.
Общо заразени 2625.

Изчисленията по тази траектория могат да се правят само до 14 април включително. Това е така, защото 14 април е третата критична точка на модела ми, т.е. според този модел заразата ще е изправена на 14 април пред избор на нова траектория, която – траектория – може да бъде в широк диапазон – от много лоша, до сравнително добра. Но за целта ми e нужна повече информация, а и вътрешна мотивация дали да продължавам да изразходвам време за подобен род пресмятания, а значи да хвърлям огромни усилия в посока на ново модифициране на модела.

Моят коментар в четири пункта:

Първо, във военната медицина използват понятието „триаж“ - когато на бойното поле след сражение лекарите влизат в ролята на богове и решават кой да бъде спасен – този, който има повече шансове да оцелее. Те мислено казват на един тежко ранен войник – по принцип бихме могли да те спасим, но докато спасяваме теб, ще умрат повече войници с по-леки рани от твоята – затова ще спасим тях, а теб ще те оставим да умреш!
Е, с нашето безумно поведение на 10 и 11 април, за което ще си платим, няма начин да не си платим, ние какво? – ще принудим лекарите да прибягнат към триаж ли?! Лекарите вече ни го казаха – не искат тази корона от тръни!
И нека си сложим ръка на сърцето – когато от 10 човека само един може да бъде спасен с обдишване, хайде да предположим кого от петимата ще изберат лекарите? Та и те са хора. Ще изберат най-вероятно близки, роднини, приятели; или влиятелни хора
(Борис Джонсън бе избран, може да се каже, чрез триаж в болница „Сейнт Томас“ – докато за него цялото Кралско медицинско войнство полагаше грижи, колко Джон БОрисъновци предадоха Богу дух? – макар че именно БОрис Джонсън с неговите бръщолевения ала Тръмп и подценяване на Бедата ги натресе в тази ситуация).
Лекарите са хора, лекарите имат и началници. И може да се стигне до положението – който си плати, той ще бъде спасен!
Страшното е, че огромното мнозинство от безполезни идиоти, изсипали се по стъгдите и мегданите на 10 и 11 април, комкали се от обща лъжичка на 12 април, ще са от лошата страна на триажа, ще бъдат оставени, ако не дай си Боже стигнем дотам, да умират като мухи. Ето защо надавах вопли за тяхното безумие – за да ги спася от самите тях!!!
Между впрочем, при трагедията в Кербала лекарите също са прибягвали по принуда до триаж. Аз съм виждал снимки на момчета, които при снимането са били все още живи. Но за най-старателно укриваната тайна „Кербала“ може да прочетете на моя сайт: http://nslatinski.org/?q=bg/node/369.
Нека, сестри и братя българи, не се докараме до положението лекарите по принуда и от беизходица да прибягват до триаж!

Второ, за мое голямо съжаление, със забавянето на броя заразени, нашият премиер отново започва да показва онова свое лице, което ме отблъскавше и понякога отвращаваше. Отново хвалипръцковщина, отново нарцисизъм, отново диалектен език, отново като притежаващ монопол върху Истината от последна инстанция.
Силата на извънредните мерки е не в това, че премиерът ги е въвел
(негова слабост бе, че проспа две седмици до реагирането спрямо заразата и една седмица за въвеждане на мерките – аз казвам това от позицията на човек, като че ли пръв публично произнесъл апела за въвеждане на извънредно положение – което може да се докаже при бегла справка какво съм писал във ФБ и на сайта си).
Силата на извънредните мерки е в това, че вирусът ни ги налага! А сега започва да ни се набива в главите какъв Спасител бил премиерът. Да му целуваме ли ръцете от вечна благодарност на племето?
Ако мерките са национално усилие, то ще се спазват, ако са лична воля на премиера, това е пътят към техния провал.
Защото премиерът порядъчно е омръзнал на 75% от народа ни минимум и част от неспазването на мерките и говоренето срещу тях е, че тяхната, на мерките арогантност и безпардонност много приличат на поведението на премиера през тези 10 години.
Затова, г-н Премиер, не започвайте отново да си връщате оня образ, който досади на народа и го караше да се срамува понякога от вашия език и държане, манталитет и нарцисизъм! Не правете това - в името на оцеляването на България, моля Ви!

Трето, смисълът от социалната изолация е и в това – да се спечели време, да се прегрупираме, да се подготвим по-добре (след като спахме години наред и след като здравната система ни е в насипно състояние), да имаме много повече защитни средства, да се доближим до терапиите и лекарствата, които облекчават страданията.
Така един римски пълководец, консулът Квинт Фабий Максим като си давал сметка, че Рим не е подготвен в материално и морално отношение за решителна битка с картагенците на Ханибал, избягвал сраженията, изчаквал, протакал, проявявал невероятно търпение и чудовищна издръжливост, за да избере деня, в който да поведе войските си в атака.
Само че римските властници и римското население го обвинили в страх, оплюли го, проявили най-лошите си черти в отношението към него, ако имаше сутрешни студия и социални мрежи, щели да доказват с пяна на устата, че мерките на Фабий само поглъщат ресурси и отслабват великия Рим. И накрая го махнали, хвърлили се сляпо в обятията на врага и в битката при Кана Рим претърпял най-жестокото си поражение в цялата своя славна история.
На 10 и 11 април ние се държахме като онези римски властници и обикновени римляни, които както пеперудата, която хипнотизирана лети срещу пламъка на свещта, за да изгори крилата си и да падне долу бездиханна сред капките от восък, се затичахме към своята Кана и ако продължим да тичаме нататък, скоро страната ни ще оглушее от кански писъци.

Четвърто, аз разбирам желанието на политиците, пък и не само тяхното желание, да обещават отслабване на мерките. Премиерът направо говори за пращящи от туристи хотели на 24 май. Врели-некипели, които внушават, че победата над вируса е като бирата – на една ръка разстояние… Това също демотивира и демобилизира строгата дисциплина и максималното пренапрягане.
Моите идеи в началото на Бедата, та дори и малко преди нея
(колеги знаят, че около месец преди 8 март, когато се установиха първите заразени у нас, аз им се обаждах и ги молех да ми пратят своите книги на пидиеф файлове, за да ги дам на студентите, на които чета Сигурност, така че когато те от един ден натакък месец-два-три седят изолирани вкъщи, да разполагат с какво да четат)
имах друга идея, дори за висшето образование написах Отворено писмо до президента, премиера, министъра на образованието и науката, председателя на Съвета на ректорите и началниците на Военната и Полицейската академии – да препланираме основните дейности на държавата с изместване във времето, да речем с три месеца.
Защото или е наивно да се смята, че – в случая на висшето образование – учебната година ще завърши нормално сякаш няма вирусна пандемия, или ще се вземе курс на претупване на нещата и формално приключване в срок, но като качество и организация на учебния процес годината ще се окаже почти загубена, едно отбиване на номера, поставяне на чавка срещу изпълнената повърхностно задача.
А и висшето образование е част от една цялостна система, то е свързано и надолу по вертикала с другите подсистеми от Образованието, и по хоризонтала – с реализацията на дипломиралите се студенти.
Вместо по-качествено образование с три месеца удължаване на годината, те ще получат некачествено образование и ще седят с дипломата си вкъщи…
Но идеята ми бе по-обща – държавата да си препланира дейността с изместване от три месеца (да речем) – с ясни приоритети, ясни хоризонти на завръщане към нормалния живот, с преразпределение на ресурсите, с тичане прези кризата, а не както сега – пандемията постоянно ни променя плановете и сроковете, ние реагираме, имаме реактивно поведение, тичаме след процесите и непрекъснато се оказваме хванати на тясно и – извинявам се за израза – по бели гащи.
  
  
  
  
  
Много са вълнуващи, а за по-сантименталните и меланхоличните като мен и просълзяващи са кадрите с лекарите, които ни ръкопляскат.
Лекарите са нашите герои, те заслужават поклон и благодарност, корона-вирусът реабилитира някои професии и най-вече медиците, които са не просто на първа линия, те са авангардът, който смело се врязва в армията на корона-врага и понякога буквално с телата си те запушват всички амбразури на окекавената ни държава. Ние си я направихме такава кекава, ние трябва да си я възстановим след пандемията като сложен механизъм за производство на сигурност, на всички жизнено важни измерения на сигурността за самата нея, за обществото и за гражданите.

В същото време съм направо потресен:
В нормалните държави гражданите ръкопляскат на лекарите, а у нас е обратното – лекарите ръкопляскат на гражданите!

Трябва да се замислим на какво сме заприличали.
В огледалото на пандемията виждаме доста неприятен образ, но виновно за това не е огледалото, виновен е оглеждащият се в него. Ние сме си виновни, че образът в огледалото е изкривен, а отчасти и уродлив.
Какво племе сме или поне една част от нас! Не племе, а сива маса, която да не отбира от дума, да нехае за живота на другите и даже за собствения си живот… Да докараме лекарите, нашите герои до принудата вместо да отпочинат поне за миг, да излязат пред болниците и да ни ръкопляскат.
Сякаш не можем без такива разтърсващи сърцата действия да бъдем умни и разумни, да си оставаме вкъщи, да не сме навсякъде на тумби с думба-лумби!?
Като че ли без тежки наказания, дисциплиниращи заплахи, глобяващи санкции, силови репресии не сме в състояние като единен и мислещ народ да спазваме правилата на извънредното положение?!

Лекарите ни ръкопляскат не само защото по-голямата част от нас сме нормални и разумни и ни благодарят, че сме такива, но и защото една друга част от нас трябва и с подобни жестове на отчаяние да бъде вразумявана да не подпалва чергата на българия.
Лекарите с ръкопляскането несъмнено пазят и себе си, защото е човешко да правиш и невъзможното, за да си съхраниш здравето и живота. Но ръкопляскайки, те пазят и нас от самите нас, от онази част от нас, която ни превръща в заложници на вируса всички. Всички!

Прекланям се пред лекарите, ежедневно се страхувам за двама от най-близките си хора, които са лекари в горнилото на пандемията. Но си признавам – много повече бих желал ние, гражданите да ръкопляскаме на лекарите. А не да се докараме дотам, че лекарите освен да ни лекуват телата, да се налага да ни предпазват и пазят от нас самите като ни лекуват и душите, много от които са заразени от егоизъм, безхаберие, арогантност и най-обикновена социална идиотия.

  
  13.04.2020 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
          ____    _   ____          
_ __ | ___| (_) | __ ) _ __
| '_ \ |___ \ | | | _ \ | '_ \
| | | | ___) | | | | |_) | | |_) |
|_| |_| |____/ |_| |____/ | .__/
|_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.