И аз това непрекъснато се питам - дали наистина е още рано или дали после няма да е много късно... Може би за младите не е още рано, а за моето поколение не е вече късно... Кой знае. След като се изправяме пред нещо, чиито мащаби и последствия ни е трудно да предвидим, би трябвало поне някак да се опитаме да вкараме предвидимост в тези мащаби и последствия или поне да си отвоюваме пространство и време, в които и чрез които да влияем на това "нещо". Но си признавам - като си давам сметка колко много - извинете ме за израза, не е от високомерие - нравствен боклук има сред елита на държавата, започвам още по-силно да се тревожа, че държава с такъв елит заслужава съдбата си, та дори и тази съдба да не е никак за радване...

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
   __             _____   _   _   _____ 
/ /_ __ _ | ____| | | | | |___ /
| '_ \ / _` | | _| | |_| | |_ \
| (_) | | (_| | | |___ | _ | ___) |
\___/ \__,_| |_____| |_| |_| |____/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.