Не, нямам проблем с тона на коментара ви - нито е бил остър (защото правдивостта и огорчението не са острота, а ясно и с болка споделени мисли), нито пък мога да имам претенции към неща в коментарите, които евентуално не ме устройват. Нали за това са коментарите - да се води дискусия, а не да се пращат похвали и приятни за окото и ухото констатации.
Не съм изпадал във вашата ситуация, но знам какво е да ти отделят по-малко от пет минути, в които да ти кажат, че си уволнен, след като си работил повече от пет години упорито и честно. В този кратък разговор президентът само ми каза, че имал силни позиции в университетите. Аз си помислих, че ми предлага помощ и съдействие някъде след уволнението. И му отговорих, че слава Богу, имам авторитет и се ползвам там с добро отношение. Сега, когато превъртам лентата назад, започвам да си мисля, че отново съм проявил наивност, мислейки си, че човекът е загрижен за моята работа. А може би той просто ми е давал знак, че има силни позиции в университетите, та да внимавам какво пиша и какво говоря след президентството... И ето, сега виждам как мога да бъда уволняван два пъки за 4-5 месеца по височайш намек отгоре.
А за разбиването на системата за национална сигурност какво да кажа... Макар тайфуните на разбиването да носят някои конкретни мъжки (но не само мъжки - да вземем ДКСИ) имена, аз определено смятам, че това беше процес, направляван преди всичко от интереси - вътрешни и външни - които предпочитаха България и нейната система за национална сигурност (в най-общото разбиране - вкл. съдебната система) да са в насипно състояние, да не могат да функционират (не казвам "ефективно", а просто да не могат да функционират). Ние като общество не можахме да се противопоставим на тези процеси, направлявани не толкова по някакъв предварително начертан сценарий, а от ясно осъзнати интереси.
Аз бях една малка частичка от общността от хора, които можеха да напрвят нещо, за да има България друга участ. Но избирателите в Перник решиха през 1994-1996,7-а, че не съм нужен на политиката и на страната, изхвърлиха ме, не пожелаха да оценят това, което правех, воден от мисълта, че България ми е по-важна от СДС, още повече от това СДС, в което се подвизаваха лидери-нарциси, кинжали, меки китки, големи гърла и дашни дупета (казвам го във всеки нецензурен смисъл).
Е, глас народен, глас Божи. Та този глас народен шкартира стотици като мен, сам си избра новото уродливо "капиталистическо" робство, пък сега олеле.
Не ме разбирайте, че съм се мислил за спасител на страната. Не, говоря, че бях частичка от хората, които можеха да работят за нейното по-добро бъдеще. В края на краищата, когато ние, избирателите, крякаме и охкаме, вайкаме се и страдаме колко ни е тежко, нека да си помисляме отвреме навреме, че сами сме си го докарали върху главите.
Да, прав сте, мога да разкажа много и да анализирам не лошо ставащото в системата за национална сигурност. Впрочем, аз постоянно го правя. И мисля, че го правя без партизанщина, със стремеж за обективност. Но наистина с запитвам за ползата. Народът може много да греши, но понякога е и много прав. А нали той е казал - насила хубост не става...

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _   _   _   _   _             _     
| | | | | | | | | |_ __ _ | |
| | | | | |_| | | __| / _` | | |
| |_| | | _ | | |_ | (_| | | |___
\___/ |_| |_| \__| \__,_| |_____|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.