Изпратено от Пламен Борисов (нерегистриран) на Вт., 10/02/2009 - 22:38.
Господин Слатински, благодаря Ви за пространния отговор. Съжалявам, ако тонът ми е бил по-остър от общоприетото. В никакъв случай не съм целял да Ви засегна или, не дай Боже, да Ви обидя. Вие сте за мен един от наистина съвсем малкото представители на т.нар. "политическа класа" в България, който заслужава уважение - и в човешки и в професионален план. Но като човек, отдал повече от 25 години на укрепването на националната сигурност на България, изпитвам направо физическа болка, когато се връщам в спомените си за дерибействането на Димитър Луджев като министър на отбраната, целенасоченото и последователно разбиване на Българската армия и особено на службите за сигурност - разузнаване и контраразузнаване. И там изобщо не ставаше дума за VІ отдел, VІ управление, доносници и т.н. Тези неща, както и Вие вярвам много добре знаете, бяха пропагандната "артилерийска" подготовка, с която да се оправдае същността на провежданите мерки. Аз ги преживях тези неща и ги изпитах на собствен гръб. Не съм сигурен дали някой, който не е изпадал в подобна ситуация, може да разбере какво означава да ти дадат 30 минути да решиш дали оставаш на работа или напускаш, при положение, че на всички (и на мен и на съответните началници) им беше ясно, че каквото и да решиш, от теб нищо не зависи. Но нека спра до тук, не искам да се оплаквам. Преживяхме и тези работи и продължихме да работим "на ползу роду", доколкото ни оставяха. Боли ме и за друго. С действията си на съвременния етап - "Закона за достъп до информация за принадлежността на български граждани...." и т. нар. "комисия по досиетата" управляващите страната създават проблеми не толкова на "бившите", колкото на настоящите и бъдещите служители в службите за сигурност да работят ползотворно. Защото много по-трудно, поне според мен, при тези условия ще се намерят хора, които дори и вътрешно да са готови, да се престрашат да помагат на службите. И там е основната вреда - всички бяха поставени под един знаменател - "доносници", на обществото беше дълго време внушавано, че да работиш в/за службите за сигурност е нещо срамно и недостойно и подобни хора нямат право през живота си да заемат ръководни длажности в обществения сектор.
Струва ми се, че заради тези, които идват след нас, някой, може би Вие като експерт в тази област, трябва да се опита да направи обективен анализ на тези години и на случилото се в сферата на националната сигурност. ОБЕКТИВЕН анализ, без политиканстване, без партизанщина. Само на базата на факти.
С уважение! Пламен Борисов.
Текстовете и всички други файлове на този сайт са публикувани при условията на Криейтив Комънс. Можете да копирате, разпространявате и излъчвате материали от сайта с некомерсиалнa цел, стига да го посочите като източник с линк и да разрешите на други хора да ги ползват по същия начин, но без да изменяте съдържанието им. За всякаква друга употреба извън посочените условия, трябва да заплатите хонорар на автора.
Господин Слатински, благодаря Ви за пространния отговор. Съжалявам, ако тонът ми е бил по-остър от общоприетото. В никакъв случай не съм целял да Ви засегна или, не дай Боже, да Ви обидя. Вие сте за мен един от наистина съвсем малкото представители на т.нар. "политическа класа" в България, който заслужава уважение - и в човешки и в професионален план. Но като човек, отдал повече от 25 години на укрепването на националната сигурност на България, изпитвам направо физическа болка, когато се връщам в спомените си за дерибействането на Димитър Луджев като министър на отбраната, целенасоченото и последователно разбиване на Българската армия и особено на службите за сигурност - разузнаване и контраразузнаване. И там изобщо не ставаше дума за VІ отдел, VІ управление, доносници и т.н. Тези неща, както и Вие вярвам много добре знаете, бяха пропагандната "артилерийска" подготовка, с която да се оправдае същността на провежданите мерки. Аз ги преживях тези неща и ги изпитах на собствен гръб. Не съм сигурен дали някой, който не е изпадал в подобна ситуация, може да разбере какво означава да ти дадат 30 минути да решиш дали оставаш на работа или напускаш, при положение, че на всички (и на мен и на съответните началници) им беше ясно, че каквото и да решиш, от теб нищо не зависи. Но нека спра до тук, не искам да се оплаквам. Преживяхме и тези работи и продължихме да работим "на ползу роду", доколкото ни оставяха. Боли ме и за друго. С действията си на съвременния етап - "Закона за достъп до информация за принадлежността на български граждани...." и т. нар. "комисия по досиетата" управляващите страната създават проблеми не толкова на "бившите", колкото на настоящите и бъдещите служители в службите за сигурност да работят ползотворно. Защото много по-трудно, поне според мен, при тези условия ще се намерят хора, които дори и вътрешно да са готови, да се престрашат да помагат на службите. И там е основната вреда - всички бяха поставени под един знаменател - "доносници", на обществото беше дълго време внушавано, че да работиш в/за службите за сигурност е нещо срамно и недостойно и подобни хора нямат право през живота си да заемат ръководни длажности в обществения сектор.
Струва ми се, че заради тези, които идват след нас, някой, може би Вие като експерт в тази област, трябва да се опита да направи обективен анализ на тези години и на случилото се в сферата на националната сигурност. ОБЕКТИВЕН анализ, без политиканстване, без партизанщина. Само на базата на факти.
С уважение! Пламен Борисов.