Начало :: Когато ехото заглъхва, как гръм удари (За Бойко Борисов в Чикаго и за Панаира на лицемерието в София)
Господин
Изпратено от Пламен Борисов (нерегистриран) на Вт., 10/02/2009 - 22:38.

Господин Слатински, благодаря Ви за пространния отговор. Съжалявам, ако тонът ми е бил по-остър от общоприетото. В никакъв случай не съм целял да Ви засегна или, не дай Боже, да Ви обидя. Вие сте за мен един от наистина съвсем малкото представители на т.нар. "политическа класа" в България, който заслужава уважение - и в човешки и в професионален план. Но като човек, отдал повече от 25 години на укрепването на националната сигурност на България, изпитвам направо физическа болка, когато се връщам в спомените си за дерибействането на Димитър Луджев като министър на отбраната, целенасоченото и последователно разбиване на Българската армия и особено на службите за сигурност - разузнаване и контраразузнаване. И там изобщо не ставаше дума за VІ отдел, VІ управление, доносници и т.н. Тези неща, както и Вие вярвам много добре знаете, бяха пропагандната "артилерийска" подготовка, с която да се оправдае същността на провежданите мерки. Аз ги преживях тези неща и ги изпитах на собствен гръб. Не съм сигурен дали някой, който не е изпадал в подобна ситуация, може да разбере какво означава да ти дадат 30 минути да решиш дали оставаш на работа или напускаш, при положение, че на всички (и на мен и на съответните началници) им беше ясно, че каквото и да решиш, от теб нищо не зависи. Но нека спра до тук, не искам да се оплаквам. Преживяхме и тези работи и продължихме да работим "на ползу роду", доколкото ни оставяха. Боли ме и за друго. С действията си на съвременния етап - "Закона за достъп до информация за принадлежността на български граждани...." и т. нар. "комисия по досиетата" управляващите страната създават проблеми не толкова на "бившите", колкото на настоящите и бъдещите служители в службите за сигурност да работят ползотворно. Защото много по-трудно, поне според мен, при тези условия ще се намерят хора, които дори и вътрешно да са готови, да се престрашат да помагат на службите. И там е основната вреда - всички бяха поставени под един знаменател - "доносници", на обществото беше дълго време внушавано, че да работиш в/за службите за сигурност е нещо срамно и недостойно и подобни хора нямат право през живота си да заемат ръководни длажности в обществения сектор.
Струва ми се, че заради тези, които идват след нас, някой, може би Вие като експерт в тази област, трябва да се опита да направи обективен анализ на тези години и на случилото се в сферата на националната сигурност. ОБЕКТИВЕН анализ, без политиканстване, без партизанщина. Само на базата на факти.
С уважение! Пламен Борисов.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  ____                                         
 |  _ \  __   __  _ __    _ __ ___   __      __
 | |_) | \ \ / / | '_ \  | '_ ` _ \  \ \ /\ / /
 |  _ <   \ V /  | |_) | | | | | | |  \ V  V / 
 |_| \_\   \_/   | .__/  |_| |_| |_|   \_/\_/  
                 |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.