Когато ехото заглъхва, как гръм удари (За Бойко Борисов в Чикаго и за Панаира на лицемерието в София)

  Всъщност, Бойко Борисов не каза в Чикаго нищо ново. Нищо, което да не е казвал вече, макар и с малко по-различни думи. Нищо, което всеки от нас да не си го е мислил - кой с болка, кой с тревога, кой с отчаяние, кой с омраза, кой с омерзение...
  А се вдигна шум до небето.
  Ние какво - не си познаваме държавата? Или не знаем какво ни чака след 50 години, когато българският етнос ще бъде по-малко от половината в страната ни? Нима като родители не се притесняваме, че отглеждаме потенциални емигранти?

  Аз не съм фен на Бойко Борисов и никога няма да бъда. Както може да се види от материала на моя сайт „Така съветвах президента: Бойко Борисов”, много отдавна съм бил наясно с този политически феномен, с това природно явление. И то още тогава, когато - въпреки нормалната логика - организираната престъпност растеше заедно с рейтинга на основния борец с нея. Когато цяла България – като млада, неопитна репортерка опипваше генералските му мускули и държеше с омекнала китка и подгънати колене микрофон пред устата му – сякаш от нея, от устата му, се ронят жълти жълтици, ситен маргарит и четирилистни детелини.
  Дори сега, когато срещу Бойко Борисов нададоха кански писъци всички отечествени и отечественофронтовски лицемери, аз няма да застана зад него.
  Защото застанеш ли веднъж зад Бойко Борисов, много вероятно е постепенно да се научиш и да ти хареса - да стоиш пред него мирно с ръце по шевовете, както тези момчета от службите в МВР, които някога - на един плац при някакъв полицейски празник - трябваше да посрещнат самия Главен секретар (Не човек, а желязо!) и пред цялото множество гости да отговорят изпънати като пред генералисимус: „Здраве желаем, г-н Генерал-лейтенант!”
  Бойко Борисов отдавна е изгубил контрол над думите. Той толкова ги е изприказвал, че сега те са като лавина – малък словесен шум може да ги отприщи, отцепи, отчупи и те да тръгнат със страшна сила надолу и да го затрупат. Та само най-добрият приятел на Човека – Цветан Цветанов - да знае къде да го намери и как да стопли душата му с вечно признателен и изпълнен с неподправена възхита поглед.
  Бойко Борисов трябва да се сърди сам на себе си - че се хареса в една роля и постепенно се разтвори в нея. И сега самият той не знае, че вече ролята му го води, че тя говори вместо него и че него вече всъщност го няма, а има една марионетка, на която той преди дърпаше конците, а сега тя му дърпа конците на него.
  И след като Бойко Борисов е дал повод на всички лицемери и хитреци, сенки и призраци, артисти и суфльори да наскачат срещу казаното от него в Чикаго – хак му е.
  Ето защо изобщо не защитавам Бойко Борисов.
  Както не защитавам кучето си, когато от разсеяност съм го оставил гладно и то ми е отмъкнало сандвича от масата.
  Дори и много гладно, то няма право да взема от масата – защото вчера е било, днес е и утре ще бъде куче!
  Дори и много правдив, Бойко Борисов няма право да говори подобни неща за своя народ – защото вчера е бил Главен секретар, днес е Кмет на столицата и утре ще бъде (ала това – с може би, може би) Премиер.

  Аз обаче искам две други неща.

  ► Първо, да се вгледаме, вслушаме и вмислим не в Бойко Борисов, а в това, което той казва.
  С други думи - да обърнем внимание не Кой говори, а Какво говори.

  -- Факт ли е, че над един милион млади, креативни, борбени, нахъсени, енергични, ако щете и потентни хора напуснаха България? (Впрочем, точно пред тях Бойко Борисов каза горчиви истини за страната ни, които те най-добре разбират - защото са избягали именно от тези горчиви истини.)
  Факт е.
  А като е факт, нека се запитаме – коя нация би издържала на подобно източване на сиво вещество, жизненост, здраве и гени?
  И не виждаме ли последствията – сбабичосване на народа, хленчене, отчаяние, пасивност, аномия и апатия, разсъждения от типа: Аз ли ще оправя света? Да би мирно седяло, не би чудо видяло! Преклонена главица сабя не я сече...
  Ами заливащата ни мърсотия наоколо и омърсяването на човешките отношения с насилие, цинизъм, безразличие и безхаберие?
  Ами нарастващият брой край нас на ниски и низки типове, на брутални двукраки животни и на очевидни дегенерати?

  -- Факт ли е (с малко изключение от 1+4=5 години) че БСП постоянно (т.е. цели 20-5=15 години) се завръща във властта и се разпорежда със съдбините на България, при това винаги и под някаква форма в съюз с ДПС - къде по-явно, къде по-тайно, къде по-тотално, къде отчасти?
  Факт е.
  А като е факт, нека се запитаме – тази непозната за бившите соцдържави от Централна Европа аномалия не се ли случва именно защото огромен брой от пенсионерите гласуват за БСП, а практически всички български граждани с турско етническо или мюсюлманско религиозно самосъзнание гласуват за ДПС?

  -- Факт ли е, че ромите у нас се превръщат в много сериозен 1. демографски, 2. свързан със спазването на законността и дори с престъпността, 3. икономически, 4. социален и 5. политически фактор?
  Факт е.
  А като е факт, нека се запитаме – не е ли странно и не е ли опасно, че политическите технолози и изборните инженери на водещите партии у нас работят сега, преди наближаващите избори, най-вече върху проблема с изнамирането на нови начини и способи за прелъстяване именно на онези части от народа, на онези прослойки от обществото, които са склонни да продадат гласа си при избори?!
  Вижте докъде стигна т.нар. наша демокрация!?
  Вече не става дума да спечелиш хората с идеи, вече е преценено, че дори и най-малко мислещият човек, стига все пак да е мислещ, някак се е определил за кого да гласува, а най-вероятно е изобщо да не отиде да гласува.
  И затова не си струва да си хабиш усилията и парите да влияеш върху неговия рационален вот (друг въпрос е доколко този вот е рационален, а не е всъщност заради харизма, или защото прадядо му е бил за монархията или дядо му е развявал червено знаме на Бузлуджа, или защото е намазал от реституцията, или защото мрази всички политици и ще ги зачеркне в бюлетината до един, мамицата им неедна...).
  Вече става дума и над това работят всички тези политически инженери и изборни технолози на водещите партии – да купят или да „купят” ирационалния вот – т.е. вота, който е безотговорен, елементарен, наивен, продажен.
  Ето дотам стигнаха нашите т.нар. водещи партии при нашата т.нар. демокрация...
  Те отписват като свое целенасочено усилие гражданите, които са реалният гръбнак на обществото и демократичните процеси, които създават общественото благо, които се отнасят съвестно към своите обществени ангажименти и задължения, които носят държавата и обществото на плещите си.
  И насочват своите предизбори стратегии, PR-усилия и средства за манипулиране, прелъстяване и купуване - към маргиналните, към живеещите в периферията на общите усилия на народа и на социалния живот, към пасивните и безотговорни хора! Там от водещите партии се дири онази недостигаща подкрепа, която да се облече в съответни мандати и да им даде право на власт, чрез която да ни управляват и да ни решават съдбините?!
  Звучи противно, гадно, отблъскащо, но е точно така...

  ► Второ, да се вгледаме, вслушаме и вмислим не в това, което се говори сега по адрес на Бойко Борисов, а в тези, които сега говорят по негов адрес.
  С други думи - да обърнем внимание на това Кой говори, а не Какво говори.

  Защото това са именно представители на същите тези три партии, които вече 8 години управляват България – като разбира се най-напред те го правеха по формулата „2 плюс 1” (третата партия, най-важната, беше зад сцената), а сега го правят по формулата „3 в 1”.
  [Като казах „същите тези три партии”, та се досетих, че яростните критици на Бойко Борисов никак не отреагираха, когато той каза нещо не по-малко дискредитиращо българския Преход към демокрация - че едни и същи фамилии управляваха преди 25 години България и я управляват и сега (Станишеви, Живкови, Велчеви, Пръмови) и че „крушата пада под Крушата, не може да падне под Ябълката”.]
  Не, няма и аз сега да напомням:
  -- за Докладите на ЕК.
  -- за Корупцията.
  -- за Престъпността (току виж сме оприличили днешна България на Чикаго преди 70-80 години?).
  -- за това, че ние сме постоянно твърде далеч от Европа по всички критерии и практики за нормално, социално, демократично, модерно, европейско общество.
  -- за това, че сме на първо място в Европа по всички негативни демографски и социални параметри – заболявания, смъртност, стопяване на нацията, емиграция на младите.
  -- за това, че сме на последно място в Европа по всички позитивни демографски и социални параметри – продължителност на живота, здравеопазване, качество на живота, жизнен стандарт.
  На този сайт съм го казвал това многократно.
  Иска ми се тук само да поразсъждавам над отношението на държавните институции при управлението през последните години – към професионалистите в тези институции и към обикновените граждани, които имат досег и допир с тези институции.
  Защото когато хората, облечени с държавната власт надигат вой и вопъл срещу казаното от Бойко Борисов в Чикаго, те удрят в земята всички рекорди по лицемерие!
  Едно е (макар да не го оправдавам) да кажеш нещо неприятно и неприлично за състоянието, до което е доведен българският народ, съвсем друго е да носиш пряка вина за това, че българският народ е доведен до това неприятно и неприлично състояние.
  Наистина: „Кажи ми какви са ти институциите, за да ти кажа какво управление си ти”.

  ● В институциите на властта за нормалните служители, за професионалистите, за доказаните експерти цари атмосфера на мачкане, обиждане, кариерно и финансово малтретиране.
  Професионалистът в държавната администрация е подложен на непрекъснат стрес, на постоянни унижения, на страх за работата си. Няма нищо по-лесно от това един почтен и мислещ служител в държавната администрация да бъде понижен, наказан (например лишен от т.нар. ДМС - Допълнително материално стимулиране, което е просто ужасен репресивен инстумент на началниците да мачкат достойните и да протежират протежетата) или уволнен.
  Конкурсите в държавната администрация изобщо не са средство за подбор и кариерно развитие на можещи и знаещи. Те като правило са с предизвестен резултат, при това без да се спазва дори елементарно благоприличие. Правилният кандидат знае не само въпросите, но и отговорите, които се изискват от него. А дори и по неграмотност или безхаберие да не се представи добре при събеседването, в изпитната комисия има нарочен човек на министъра или заместник-министъра, който да гарантира нужния ред в крайното класиране.
  Ето такава е нашата администрация – в нея професионалистът непрекъснато ходи по минно поле, той може да диша и мисли, да е относително спокоен само до мига, когато не бъде изправен пред ситуация на „или-или” – или да постъпи като професионалист и да рискува мястото си, или да сведе глава, да клекне и заеме неприлична поза, с лице към земята.
  И най-лошото е, че за последните години подобна атмосфера, подобно отношение към професионалистите вече стана норма, закон, култура (ако това е въобще култура), стандарт. Така че и нови управленци да дойдат, най-вероятното е наличното блато да ги засмуче. Те едва ли ще се откажат да пробутват свои съпартийци, земляци, бизнес-партньори, любовници и парашутисти от всякакъв друг род. Защото у нас е така. И ще бъде така...
  Както каза мой приятел, дългогодишен служител в администрацията: Ние сме бутафорна държава...
  Което обаче не пречи на конструкторите, крепителите и използвачите на това „у нас е така” в държавната администрация (а не е по-различно и в местната администрация) да нададат оглушителен писък, че Бойко Борисов бил обидил България...

  ● Отношението на държавните институции към обикновените хора е под всякаква критика, надхвърлило е всякакви граници, достигнало е нива на безобразие и безсърдечие, непознати за нормалните държави, че дори и за нашата не съвсем нормална държава.
  Ако по-рано, когато обикновен гражданин се обърне към някоя институция, експертът, на когото е възложено да изготви становище по жалбата на гражданина, е знаел, че от него се очаква да предложи някакво решение, което да удовлетвори поне в някаква степен този гражданин, то сега експертът знае, че от него се иска да изготви становище, което да докаже едно-единствено нещо: Гражданинът няма никакво право и никакви права!
  Дори размножилите се структури в държавата, които трябва да отстояват законността и правата на гражданите, имат един и същ безусловен рефлекс – те реагират винаги и всякога така, сякаш са създадени да бранят държавните институции от гражданите, а не гражданите от държавните институции.
  Всеки по-значим началник или просто по-значим чиновник в държавната администрация си е създал – в зоната на своите отговорности – свои закони и правила, построил си е своя непревземаема крепост от параграфи и изисквания и разполага буквално с еднолична власт над гражданина, имащ контакт с него. От което следва че за гражданина настъпва безкрайно ходене по мъките за подписа на този по-значим началник или просто по-значим чиновник. Или пред гражданина има само един що-годе спасителен изход – да се бръкне дълбоко и да плати – в брой, кеш или на ръка.
  Както каза друг мой приятел, дългогодишен служител в администрацията: От нас се иска да мразим обикновените граждани...
  Което обаче не пречи на конструкторите, крепителите и използвачите на това отношение към обикновените граждани в държавната администрация (а не е по-различно и в местната администрация) да нададат оглушителен писък, че Бойко Борисов бил обидил България...

  А лично за мен най-голямата обида за България е, в осъзнаването на следната (сякаш) неопровержима (като че ли) истина:
  Всяко едно решение при демокрацията трябва да бъде демократично, но у нас демокрацията не предлага демократично решение.
  Защото какво решение е това - да видим след изборите, че в Народното събрание от едната страна са БСП и ДПС, а от другата – Герб и Атака?

  Излиза, че или трябва да признаем, че всички възможни решения днес у нас са недемократични, или че това, което имаме у нас днес не е демокрация...
  Нали разбирате сега, защо именно тази (сякаш) неопровержима (като че ли) истина е лично за мен най-голямата обида за България?

  Николай Слатински
  08.02.2009 год.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _____   _____  _                       
|___ | |__ / (_) __ __ __ __
/ / / / | | \ \ /\ / / \ \ /\ / /
/ / / /_ | | \ V V / \ V V /
/_/ /____| |_| \_/\_/ \_/\_/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.