Вирусът: Ден 9

  Написаното по-долу от мен може да се смята като
  
  
  Отворено писмо до Президента, Министър-председателя, Министъра на образованието и науката, Председателя на Съвет на ректорите, Министъра на вътрешните работи, Министъра на отбраната
  
  Аз продължавам да смятам, че освен решително да прилагаме мерките днес, ние - като държава, общество и граждани - трябва да мислим и малко по-надалеч.
  За да прогнозираме и предвиждаме. И да сме подготвени. Така няма да тичаме след проблемите, а ще ги изпреварваме и неутрализираме.
  
  Мога да споделя моето мнение в областта, в която се трудя. Висшето образование.
  
  Според мен трезво трябва да си дадем сметка, че завършването в срок на тази учебна година е невъзможно. Няма защо да се заблуждаваме. Е, да, можем да имитираме и симулираме учебен процес, да отбием номера, да плеснем с ръце и да се прегърнем, но това е лъжа и измама.
  Нека не се заблуждаваме, нека не осакатяваме знанията на студентите и слушателите!
  
  Предлагам следното и то може да се разглежда като идея, която би могла да се оптимизира. Важна е идеята:
  
  1. Незабавно, категорично и безусловно преустановяване на всякакво ходене до университети, колежи, специализирани училища и академии на абсолютно всички преподаватели!
  
  2. Учебната година се удължава с 3 месеца и приключва на 30 септември.
  
  3. Следващата учебна година започва на 1 ноември и продължава до 31 юли 2021 г. По-следващата учебна година започва от 1 октомври 2021 г.
  
  4. В следващите два месеца - април и май - преподавателите в университетите преработват и изпращат на студентите си всички материали за учебния процес - лекции, съпътстващи текстове, презентации, допълнителна литература на файлове (за да не си търсят студентите сами и всички да имат еднакъв достъп до необходимото), съобразени с това, че няма аудиторни занимания.
  Студентите трябва да могат да се готвят, но и да се грижат за живота и здравето на своите семейства, родители и роднини, те не могат просто да бъдат студенти, които само дето не ходят на занятия. Тогава ще има маса хора в болници и на мнозина няма да им е само до "зубкане".
  
  5. През юни и юли преподавателите - надявам се дотогава всяко висше учебно заведение ще е създало за целта необходимите условия - ще провеждат он-лайн консултации, ще задават упражнения и тестове, с които да идентифицират неусвоените знания и ще подпомогнат запъването на празнотите - тези тестове и контролни няма да влияят на крайната оценка, а ще са насочени само към оптимизиране на учебния процес и повишаване на ефективността му.
  
  6. През август и септември ще се проведе изпитната сесия с всичките ѝ етапи!
  
  7. С помощта на он-лайн платформи катедрените колективи всяка седмица, факултетните органи на всеки две седмици и академичните ръководства на всеки три седмици да получават за оптимизиране и контрол пълна информация как върви обезпечаването на учебния процес с лекции и материали и как върви контролът върху усвояването на учебния материал.
  
  
  
  Дотук с Отвореното писмо.
  
  
  
  Не е за шега, но пък и без шега не може, особено тези дни.
  
  1. Вирусът масово ни показва, че е вървял процес на свръхпроизводство на идиоти за последните три десетилетия.
  Направо не е за вярване колко много идиоти са се наплодили!
  По-рано имаше война на живот и смърт между две системи и сякаш този тежък камък бе затиснал маса човешки комплекси, тъпотии, егоизми и характеропатии.
  Сега тежкият камък е вдигнат като капака на кутията (делвата) на Пандора и се разпространиха маса идиоти, идиотщини, идиотии и видиотявания, а ние нямаме дезинфектанти (ефективни) за тях.
  
  2. Вирусът масово ни показва, че сме се отучили на заедност (тази дума аз я употребих, разтревожен за нея, 6 години преди Доган) - всяка коза за свой крак, яз да съм добре, па Вуте - майната му.
  Толкова сме се отучили, че сега изобщо не ни хрумва, че сме в един кораб, в една лодка. И никой властник да не си мисли, че по чернобилски тертип той ще живее безопасно (само защото го кара кола с личен шофьор и секретарки или пиарки му купуват нещата от супермаркета), докато ние - не.
  Трябва да разберем, че е прекрасно да сме независими и свободни индивидуалисти, но сега не бива да допуснем независимата ни и свободна индивидуалност да е за сметка на общата ни и обществена принадлежност и съпричастност.
  
  3. Вирусът масово ни показва, че сме забравили най-важното качество на гражданина при демокрацията - а то е дисциплинираността.
  Не мущровката, не обезличаването, не сляпото подчинение, не боязливото послушание пред гнена и гнета на тези над теб. Това е дисциплина, наложена отгоре и отвън, натрапена ни с принуда и страх от наказания, тя се нарича покорство, подчинение, робство, крепостно селяндурство.
  Говоря за дисциплината, която ни идва отвътре, която ни казва да уважаваме другите, различните, както и личното пространство на останалите; да съзнаваме, ама пак без принуда, без страх че нашата свобода свършва там, където започва свободата на другия, че нашата отговорност не трябва да е безотговорност към другия, че нашето желание не може да се превръща в нежелание на другия, че нашата грижа за себе си не може да се превръща в безгрижие (и безхаберие) по отношение на другия.
  
  4. Вирусът масово ни показва, че в съзнанието на управляващите практически навсякъде цената на живота на обикновените хора и разчитането на здравия им разум са спаднали драстично.
  Това за мен е голямо западно предателство към демокрацията!
  На демокрацията ѝ пука за всеки човек, защото тя брои гласове, брои мнения, брои оценки, брои хора и ако повечето са удовлетворени от управлението, значи то е добро, а ако голямото мнозинство са доволни от управлението, то значи то е много добро.
  Вероятно причина за това западно предателство към демокрацията е липсата на големи идеи, около които да се обединяват колкото се може повече хора и липсата на големи лидери, които да откриват такива идеи.
  Когато няма големи идеи и големи лидери, то започват спорове и разделение за всичко – за комплекси, за страхове, за предубеждения, за подозрения, за мнителности, за всякакви неделими и невъзможни да се постигат консенсуси стереотипи и нагласи (моят бог срещу твоя бог, моят мит срещу твоя мит, моят пол срещу твоя пол, моят цвят на кожата срещу твоя цвят на кожата).
  Така или иначе, управлението и на Запад престана да цени отделния индивид, започна да се ориентира към конюнктурни мнозинства, бързи и по конкретен повод сдружавания (и раздружавания). А когато изоставяш вниманието си към отделния индивид, ти го понижаваш като стойност, като цена, като приоритет, като цел. И ти става все повече безразлично за него, цената на живота му пада, не бързаш да предприемаш мерки, да вземаш спасителни решения навреме, туткаш се, защото обикновеният индивид не ти е в радара.
  За теб е важно някак да получиш някакво мнозинство, за да управляваш още един мандат или поне да си пето колело, златен пръст на управляващите.
  А оттук и това, което наблюдаваме сега – масовата липса на доверие у властимащите към здравия разум на обществата им.
  Властимащите са забравили, че макар здравият разум да е сумарен, синергиен, обединен, колективен феномен, той не е нищо друго, а сбор от здравите разуми на повечето, а ако може – и на колкото се може повече индивиди.
  Обществото не е вече някакъв надобщностен феномен, то е интегративен и соидарен сбор от съставящите го и изграждащи го индивиди.
  Ориентацията към конюнктурни, "прагматични", нетрайни, временни, по конкретен повод, користни мнозинства руши здравия разум на обществото и ерозира вярата и упованието в него. Западът сега плаща висока цена за това предателство към демокрацията. Нищо друго не изковава по-добре трайни, устойчиви здрави разуми в обществата, от демокрацията.
  
  След вируса ще трябва отново да се учим на демокрация. И като се научим ще разберем, че народите по света не са измислили нещо друго по-добро от нея. Ако обаче тя е истинска, а не формална, не банална, не по инерция, не като най-евтина процедура за възпроизводство на пожизнени изборни аристократи, които не виждат по-далеч от носа си и затова не видяха навреме светкавицата.
  А както казваше моята баба, стара-майка:
  Който не разбира светкавицата, го треска гърмът!
  
  
  
  
  Днес една хигиенистка ми каза - сега всички обръщат внимание на хигиената и дано си дадат сметка, че нашият труд макар и непрестижен, но е полезен и заслужава уважение!
  Винаги съм знаел, така са ме възпитавали моите родители (даже някъде на сайта си имам в "Ескизи от младостта" стихотворение за едни циганки, които чистят пернишките площади и улици), че
  първо, всеки, който се труди, заслужава уважение за труда си;
  второ, ние не знаем защо някои жени ги е натиснал животът да станат хигиенистки;
  трето, хигиенистките също имат сърца и души и това, че са по-долу в йерархията от нас не ги прави по-долу като човеци от нас;
  и четвърто, няма пряка връзка между образованието и възпитанието, та колкото си по-образован, да си толкова по-възпитан.
  Пиша това, защото обменените думи с тази хигиенистка ме накараха отново да се замисля горчиво, но и ме обнадеждиха.
  Замислих се горчиво, защото голяма част от проблемите ни, дори сега, в този труден период, произтичат от резкия спад на уважението към труда, към полезността на труда - ние мерим отношението си към труда главно по престижността и заплащането и това ни прави доста по-арогантни към достойнството на хората, които са под нас в житейския успех и кариера. А когато ти презираш нечий труд, то съответният човек отпуска ръце и неизбежно започва да го упражнява половинчато, от което губим ние, останалите, защото никой от нас няма да се хване да го извърши както трябва.
  А се обнадеждих, защото пред мен имах нагледен пример, че където и да се намира човек, ако е човек, на него може да се разчита. В тази трудни дни е важно да имаме колкото се може повече хора, на които да може да се разчита. И мисля, че ги имаме. Хубаво е че те са много, даже необходимо много. Защото всъщност борбата срещу вируса е също и борба срещу лошите човеци и лошотиите човешки. Лошите човеци и лошотиите човешки са из всички нива на обществото. даже започвам да подозирам, че пирамидата им е обърната с основата си отгоре надолу...
  
  
  
  
  Само за инфо, по математическия - според мен - умерен модел, за който ме информира моят приятел, към края на днешния ден установените заразени у нас трябва да са 58, а според моите изчисления, както бях писал - 64.
  Все се надявам, че другият модел е по-точен. Защото сега разликите ни са малки и в рамките на статистическата грешка, нататък моят модел показва по-стремителен ръст от техния.
  
  16.03.2020 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _   _   ____    ____   __   __   ____ 
| | | | | __ ) | ___| \ \ / / / ___|
| |_| | | _ \ |___ \ \ V / | | _
| _ | | |_) | ___) | | | | |_| |
|_| |_| |____/ |____/ |_| \____|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.