Вирусът: Ден 4

  Сега са нужни хладнокръвие, дисциплина, съвсем нормални и изпълними профилактични мерки и размърдала се както трябва власт.
  Светът е отворена книга, която трябва да се чете и между редовете. Но властта не си пада много по четенето.
  Маски, облекла, препарати, оборудване и екипиране на болниците - това трябваше да започне преди месец. Но каквото - това. Ако властта започне освен реагиране и "броене на глави" да действа превантивно и още повече про-активно - по-добре. Да приемем, че като всяка демокрация и нашата калкулира цената на слабата компетентност и пипкавостта. За цената, предлагам, да говорим като мине и отмине, защото бе ясно, че няма да ни се размине. Ние си ги избрахме, ние ще платим цената за този избор - висока или ниска, но такава, каквато е.
  Важното е да се осъзнава:
  --- Вероятно е в близко бъдеще да навлезем в първата фаза на разпространение на вируса - тази на "геометричната прогресия", бързото нарастване, само условно наречена от мен "Италия".
  Неприятна и психологически въздействаща фаза заради високата динамика. Тук ролята е главно, основно, приоритетно, изключително на държавата - каквато си я имаме, само че осъзнаваща, че управлението в извънредни ситуации е сложна наука и едно от правилата Номер едно е - действай по-бързо от скоростта на самата извънредна ситуация, тичай пред нея и ти я притискай, не тя тебе.
  --- Втората фаза е на "аритметичната прогресия", на бавното нарастване на броя на заразените, условно я наричам фаза "Иран". Тук е нужна бдителност, никакво самоуспокояване, за да не се отприщи нов "геометричен" пик. Дай Боже по-скоро да навлезем в нея, все пак Европа бавно, но осъзнава проблема, макар че си играе с огъня и пълни стадиона в Лайпциг.
  --- Третата фаза е на стабилизирането на броя на заразените, условно я наричам фаза "Южна Корея". Тук всичко е преди всичко рутина, претръпване, главният проблем е как да се възобновят позамрели дейности, например при нас, университетските преподаватели, как да спасим учебната година.
  --- Четвъртата фаза, моля се Богу горещо да дойде ако може колкото се може по-скоро, аз я наричам условно "Китай" - фазата на намаляването и практическото спиране от момент нататък на заразяване. Това е фазата на поуките, на изводите, на строй се - преброй се, на главното послание:
  В Обществото на рисковете, в Обществото на нарастващата роля на извънредните ситуации от природен, техногенен, антропогенен и патогенен характер цената (Ц), която обществата плащат е
сума от:
  Н - некомпетентността на властта, повдигната на четвърта степен
плюс
  З - закъснялостта на действията на властта (пост-фактум реагиране, бездействие), повдигната на трета степен
  плюс
  Л - лошата обезпеченост (Л) на first responders (първите реагиращи), повдигната на втора степен
  плюс
  А - атомизацията (липсата на сплотеност, на кохезия, на съпричастност и на спазване на общи правила) на обществото:

  
  Ц = (Н x H x H x H) + (З х З х З) + (Л х Л) + А.
  
  С други думи, при извънредни ситуации най-скъпо ни излизат (именно в този ред):
  --- властовата некомпетентност
  --- забавените действия, реагирането пост-фактум, като се обърне колата
  --- лошото оборудване на специалистите, професионалистите, пряко ангажираните, непосредствено действащите "на терен" (в частност сега лекарите и медицинските сестри)
  --- недисциплинираността, непукизмът,, безхаберието, лесното паникьосване на хората.
  
  
  
  
  Не, не е само нашето Първо лице, Единствено число, което вече пресолява манджата и ни товари със своите страхове, сякаш си нямаме собствени - от няколко дни политиците на Запада започват масово да сменят, да обръщат същността, смисъла и съдържанието на това, което говорят за корона-вируса.
  Първоначално те вещаеха, че трябва да сме спокойни, място за крайна тревога няма, нищо твърде страшно, без паника. С други думи пропагандираха Най-добрия сценарий.
  Те правеха това за да се мобилизираме, дисциплинираме, стегнем и напрегнем, без да се хвърляме в отчаяние
  Сега обръщат плочата и започват да говорят, че проблемът е изключително сериозен, много тежък, крайно опасен, 60-70 % ще се заразим. С други думи пропагандират Най-лошия сценарий.
  Те правят това за да се мобилизираме, дисциплинираме, стегнем и напрегнем, без да си правим лековати илюзии.
  
  И двата подхода са погрешни. А са погрешни, защото обикновено при добро управление се случват не Най-лошият или Най-добрият сценарии, а Реалистичният сценарий.
  Но макар и двата подхода да са погрешни, вторият – за Най-лошия сценарий е много по-погрешен. Той е ужасен по безумието си и възможните последици.
  
  За съжаление, политиците днес не четат научни книги, не четат умни книги, не четат мъдри книги, не четат задължителни за политиците книги. Те смятат, че като имат компетенции да решават дадени проблеми, те имат и компетентностите да го правят. Те разчитат на опита, на интуицията, на действането по аналогия с други ситуации, на убеждението, че което не става с пари става с много пари. Всъщност, което не става с акъл става с много акъл.
  А акълът, за да не ти идва пост-фактум, може да се почерпи от научните книги, от умните книги, от мъдрите книги, от задължителните за политиците книги.
  
  
  Пример, политиците можеха да прочетат излязлата и у нас книга на Даниъл Канеман „Мисленето“ (понеже неговият приятел и колега Амос Тверски е починал, книгата е написана само от Канеман, но всъщност те двамата са де факто съавтори и Канеман постоянно отбелязва това с почит към Тверски). Там има много какво да научат.
  Например за Теорията на перспективите
  Ще спомена в тази връзка за Най-добрия и Най-лошия сценарий.
  
  Това не са два сценария с равна по стойност величина и с обратен знак.
  Да, хората при Най-добрия сценарий надценяват положителното, което той им носи и изпадат в стимулираща превъзбуда и дори в еуфория.
  Да, хората при Най-лошия сценарий надценяват негативното, което той им носи и изпадат в парализиращо отчаяние и дори в депресия.
  Но!
  Позитивното и Негативното не са равноценни. Негативното се възприема много по-силно и по-всеобхватно от Позитивното.
  Ако намеря 100 лева ще изпитам едно чувство – доста приятно, но ако загубя 100 лева ще изпитам много по-силно чувство – твърде по-неприятно.
  Ако ми кажат, че имам 20% вероятност да си подобря здравето ще изпитам едно радостно чувство, но ако ми кажат, че имам 20% вероятност да си влоша здравето ще изпитам доста по-силно травмиращо ме чувство.
  С други думи, ако четем Канеман (и Тверски), ще се убедим, че погрешността на Най-добрия сценарий е много по-малка от Погрешността на Най-лошия сценарий. И вредата от Най-добрия сценарий е много по-голяма, с пъти по-голяма от вредата от Най-лошия сценарий!
  
  Онези, които вещаят Най-лошия сценарий действат безотговорно, опасно, катастрофично и идиотски. Те могат много лесно да предизвикат така нареченото самосбъдващо се предсказание и да получат точно това, което предсказват. Тогава ще кажат – ние нали ви казахме!
  
  Но няма да осъзнаят, че не са предсказали нещо, което ще се случи, а то се е случило, защото са го казали.
  Най-лошият сценарий може само да обезуми тотално хората, да ги парализира до тежка депресия, да ги направи неспособни за каквито и да било мерки и действия, да ги превърне в разпаднала се на атоми, безсърдечна, оскотяла и освирепяла сива маса.
  
  
  Политиците трябва да си мерят приказките, иначе заради тях можем да страдаме безмерно не само поради корона-вируса, но и въпреки него.
  
  11.03.2020 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _                 _   _   _____      _    
| | __ __ __ | \ | | |___ / / \
| |/ / \ \ /\ / / | \| | |_ \ / _ \
| < \ V V / | |\ | ___) | / ___ \
|_|\_\ \_/\_/ |_| \_| |____/ /_/ \_\
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.