Изпратено от nslatinski на Съб., 31/01/2009 - 19:58.
Драга Мария,
Благодаря ти за позицията, зад която си застанала с името си.
И аз си мисля, смея да се надявам, че си направила много удачно сравнение.
Но ти пишеш на човек, който седи - образно казано - в моя кабинет и на моето място в президентството. И всеки ден вижда високата летва, която аз оставих там след себе си с работа, с идеи, с позиции, дори със смелост да казвам на президента истината в очите, от което той най-много бягаше. А този човек, на когото пишеш - той какво прави там, какво съветва, какво е написал или казал в сферата на националната сигурност, освен своето наказателно право? Аз може и да не съм нещо изключително, но той в сравнение с мен в националната сигурност е пълна анонимност. Но понеже уважавам институциите и макар отстранен без една добра дума от президента, аз съм заинтересован моят държавен глава да е компетентен в националната сигурност (забеляза ли колко рязко падна качеството на изявите му в тази област, колко сухо и плоско говори той, колко пъти е сварван неподготвен, без да знае какво да каже, без някой да му е предложил позиция?). Ето защо предадох в електронен вид на този, комуто ти пишеш - всичко, което съм написал и предложил в президентството. Да чете, да е на ниво. Той обаче можа само да преписва. И до ден днешен (виж материала ми за последната лекция на президента по националната сигурност), на президента се подават тезиси, написани от мен. Защото нищо друго неговият секретар по националната сигурност не може да роди.
Ти му пишеш, но той освен поръчка и поръчение, които изпълнява с хладнокръвието на палача, той е тежко ранен от завист към мен. Знам го, защото доскоро разговаряхме. Ролята, с която се е нагърбил не е по силите му и това го измъчва, изпива го отвътре. Така че той не може повече, със затъването си в безполезност в президентството, да ме вижда всеки ден в Академията - като жив упрек към неговото безсилие в националната сигурност.
Така че - не му пиши, не се надявай, безполезно е. Остави го да живее, да пълзи нагоре. Докато го употребят и го изхвърлят като ненужна вещ.
Съдържание на този сайт е публикувано при условията на Криейтив Комънс.
Mожете да копирате и раз- пространявате материалите за некомерсиални цели свободно, стига да посочите източника с линк към тази страница и да разрешите на други хора да ги използват по същия начин, но без да изменяте съдържанието им.
За всяка друга употребa извън посочените условия, трябва да заплатите хонорар на автора.
Драга Мария,
Благодаря ти за позицията, зад която си застанала с името си.
И аз си мисля, смея да се надявам, че си направила много удачно сравнение.
Но ти пишеш на човек, който седи - образно казано - в моя кабинет и на моето място в президентството. И всеки ден вижда високата летва, която аз оставих там след себе си с работа, с идеи, с позиции, дори със смелост да казвам на президента истината в очите, от което той най-много бягаше. А този човек, на когото пишеш - той какво прави там, какво съветва, какво е написал или казал в сферата на националната сигурност, освен своето наказателно право? Аз може и да не съм нещо изключително, но той в сравнение с мен в националната сигурност е пълна анонимност. Но понеже уважавам институциите и макар отстранен без една добра дума от президента, аз съм заинтересован моят държавен глава да е компетентен в националната сигурност (забеляза ли колко рязко падна качеството на изявите му в тази област, колко сухо и плоско говори той, колко пъти е сварван неподготвен, без да знае какво да каже, без някой да му е предложил позиция?). Ето защо предадох в електронен вид на този, комуто ти пишеш - всичко, което съм написал и предложил в президентството. Да чете, да е на ниво. Той обаче можа само да преписва. И до ден днешен (виж материала ми за последната лекция на президента по националната сигурност), на президента се подават тезиси, написани от мен. Защото нищо друго неговият секретар по националната сигурност не може да роди.
Ти му пишеш, но той освен поръчка и поръчение, които изпълнява с хладнокръвието на палача, той е тежко ранен от завист към мен. Знам го, защото доскоро разговаряхме. Ролята, с която се е нагърбил не е по силите му и това го измъчва, изпива го отвътре. Така че той не може повече, със затъването си в безполезност в президентството, да ме вижда всеки ден в Академията - като жив упрек към неговото безсилие в националната сигурност.
Така че - не му пиши, не се надявай, безполезно е. Остави го да живее, да пълзи нагоре. Докато го употребят и го изхвърлят като ненужна вещ.