На пръв поглед е така. А може би наистина е така. Но каква е алтернативата? Да си мълча? Какво става, когато човек е притистнат до стената?
Всъщност, може би трябваше първи да хлопна вратата зад себе си? Но това означаваше да дезертирам. А и исках да видя докъде ще стигнат безочливостта и слугинажа. Може би беше илюзия, някой ще каже - грешна стратегия. Кой в наше време играе на руска рулетка с Властта?
Приемам всички упреци. Но аз държах течение на проблемите моите студенти в Академията на МВР и не можех да се предам - какъв пример щях да им дам? С какви очи щях да ги погледна? Те трябва да станат достойни хора, а не роботи, които покорно и безгласно изпълняват заповеди на случайни хора, облечени във власт. Те трябва да станат мислещи хора, а не лумпени, които гонят по "Цариградско" шосе до Алея "Яворов" своите връстници и ги налагат с палки и ги ритат, когато са паднали.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
   ___   __   __  _  __  _____        
/ _ \ \ \ / / | |/ / |___ | __ __
| (_) | \ V / | ' / / / \ \/ /
\__, | | | | . \ / / > <
/_/ |_| |_|\_\ /_/ /_/\_\
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.