Стратегия Синергия Сигурност

Всичко е още в началото - рано е за униние. Човек при хора с манталитет на комплексари и мислене от преди 30 години са невероятно изобретателни в безпринципността си, те, както бе казал един полски дисидент, седят до гуша в нечистотиите на собствените си души и удрят по повърхността, разпръскват тези нечистотии навсякъде, за да изпоцапат всички или поне колкото се може повече хора. Защото само като окалят тези край тях, тогава се чувстват добре - друго си е когато и край теб има омацани до уши.
Но когато някой има власт над теб и с тази власт те е победил, тогава тръгваш по институциите да си дириш правата. Но не позволяваш мисълта за реванш да те обземе и да се превърне в обсесия. Ок, презираш ги, ок, ще се опиташ да им покажеш, че не са прави, че са мерзавци и гупаци. Но това не бива да ти отнема като мислене и преживяване повече от 5 минути на ден. Светът е толкова прекрасен, толкова неща има за изживяване, прочитане и написване, за да си позволиш да мислиш по-дълго от 5 минути за някакви си нищожества. Трябва да си пазим душите, защото това, с което всякакви морално ощетени от природата типажи ни заливат е прилепчиво, заразително, лесно се прихваща. А силата на нас, нормалните хора е, че сме различни от слугите, от безгръбначните, от подлизурковците, от страдащите от наполеоновски комплекси. Най-лошото е в битката срещу тях и ние да станем такива! Затова душата и мислите трябва да бъдат винаги решително дезинфекцирани след всеки опит да бъдем вкарани в тяхната схема, в техния свят, в тяхната дребност и дребнавост.