Изпратено от nslatinski на Съб., 31/01/2009 - 08:51.
Най-напред искам да ви благодаря за написаното. На мен много ми липсва Варненският свободен университет, а по-скоро неговите студенти, както и приятелите ми във Варна, с които преживях толкова хубави десетина години.
Вие, моите студенти там, знаете, че това, което съм ви говорил не е било поза, роля, маска или отбиване на номера, а съм се опитвал да бъда максимално полезен за вас, защото винаги съм смятал, че колкото повече умни, разумни, можещи и прогледнали млади хора има в страната, толкова по-силна ще е и моята надежда нещата у нас да се нормализират.
Далеч по-важно е как да се намерят отговори на вашите въпроси...
Всеки човек е важен, всяко съпричастие към и участие в процеси, които са добри за България е важно. Защото иначе тази алчна и безнравствена прослойка, която се разпорежда със съдбините на България ще капсулира и обезевропейчи окончателно страната ни.
Но реален резултат може да има, ако повече млади хора започнат да разсъждават, че няма такова нещо: "Да правят каквото щат!". Да си дадат сметка, че нашето положение е пряк резултат от нашата пасивност.
Младите хора трябва да започнат да мисят за себе си като за отговорни за страната, за бъдещето й. Оттук се започва - да се осъзнае, че не може (дори и това най-често да е много трудно днес) да се живее само за себе си и единствено ден за ден.
Младите могат да бъдат силни, ако са много и всички тези много ги боли за България.
Не съветвам да се правят индивидуални актове на несъгласие или на проява на чиста съвест. Защото ние наистина живеем в Система. Системата е по-силна от всеки един от нас. Ненапразно пиша за Макмърфи, като цитирам "Полет над кукувиче гнездо". Макмърфи го победиха, направиха му лоботомия. Системата може да победи всеки един по-отделно.
Аз затова пиша за Системата, защото подходът на върхушката е системен - тази върхушка, елит, прослойка гради именно Система, като уплътнява всички решаващи структури на Властта със свои хора и със свои слуги. И затова мои колеги от президентството или близки приятели на президента бяха сложени на ключови места - Главен прокурор, Председател на Върховния касационен съд, в Конституционния съд, в Омбудсмана, в Комисията за защита от дискриминация, министър на вътрешните работи, министър на външните работи и т.н, и т.н.
Ако аз си диря правата чрез съд или институции (както правя в момента) - познайте какви са моите шансове да докажа, че над мен е извършен административен произвол, че съм подложен на политическа дискриминация, че съм уволнен незаконно?
Не ме гледайте мен - аз съм на 52 години. Любимият мой стартатко (дядо) почина на 64 - аз бях тогава ученик и осъзнах краткостта на живота. А на 52 години вече нямаш време да правиш компромиси, да целуваш ръка на Властта, да се гърбиш и дупиш пред Системата.
Но вие, младите, трябва да си оголите нервите и всяко омаскаряване на България да ви докосва по тези оголен нерви. Трябва да се сплотявате, да си вдъхвате един на друг кураж и воля за промяна, да си пазите страх и давате сила един на друг.
Човек един път е млад. Ако тогава не му кипне кръвта и не му писне, то кога!?
Съдържание на този сайт е публикувано при условията на Криейтив Комънс.
Mожете да копирате и раз- пространявате материалите за некомерсиални цели свободно, стига да посочите източника с линк към тази страница и да разрешите на други хора да ги използват по същия начин, но без да изменяте съдържанието им.
За всяка друга употребa извън посочените условия, трябва да заплатите хонорар на автора.
Най-напред искам да ви благодаря за написаното. На мен много ми липсва Варненският свободен университет, а по-скоро неговите студенти, както и приятелите ми във Варна, с които преживях толкова хубави десетина години.
Вие, моите студенти там, знаете, че това, което съм ви говорил не е било поза, роля, маска или отбиване на номера, а съм се опитвал да бъда максимално полезен за вас, защото винаги съм смятал, че колкото повече умни, разумни, можещи и прогледнали млади хора има в страната, толкова по-силна ще е и моята надежда нещата у нас да се нормализират.
Далеч по-важно е как да се намерят отговори на вашите въпроси...
Всеки човек е важен, всяко съпричастие към и участие в процеси, които са добри за България е важно. Защото иначе тази алчна и безнравствена прослойка, която се разпорежда със съдбините на България ще капсулира и обезевропейчи окончателно страната ни.
Но реален резултат може да има, ако повече млади хора започнат да разсъждават, че няма такова нещо: "Да правят каквото щат!". Да си дадат сметка, че нашето положение е пряк резултат от нашата пасивност.
Младите хора трябва да започнат да мисят за себе си като за отговорни за страната, за бъдещето й. Оттук се започва - да се осъзнае, че не може (дори и това най-често да е много трудно днес) да се живее само за себе си и единствено ден за ден.
Младите могат да бъдат силни, ако са много и всички тези много ги боли за България.
Не съветвам да се правят индивидуални актове на несъгласие или на проява на чиста съвест. Защото ние наистина живеем в Система. Системата е по-силна от всеки един от нас. Ненапразно пиша за Макмърфи, като цитирам "Полет над кукувиче гнездо". Макмърфи го победиха, направиха му лоботомия. Системата може да победи всеки един по-отделно.
Аз затова пиша за Системата, защото подходът на върхушката е системен - тази върхушка, елит, прослойка гради именно Система, като уплътнява всички решаващи структури на Властта със свои хора и със свои слуги. И затова мои колеги от президентството или близки приятели на президента бяха сложени на ключови места - Главен прокурор, Председател на Върховния касационен съд, в Конституционния съд, в Омбудсмана, в Комисията за защита от дискриминация, министър на вътрешните работи, министър на външните работи и т.н, и т.н.
Ако аз си диря правата чрез съд или институции (както правя в момента) - познайте какви са моите шансове да докажа, че над мен е извършен административен произвол, че съм подложен на политическа дискриминация, че съм уволнен незаконно?
Не ме гледайте мен - аз съм на 52 години. Любимият мой стартатко (дядо) почина на 64 - аз бях тогава ученик и осъзнах краткостта на живота. А на 52 години вече нямаш време да правиш компромиси, да целуваш ръка на Властта, да се гърбиш и дупиш пред Системата.
Но вие, младите, трябва да си оголите нервите и всяко омаскаряване на България да ви докосва по тези оголен нерви. Трябва да се сплотявате, да си вдъхвате един на друг кураж и воля за промяна, да си пазите страх и давате сила един на друг.
Човек един път е млад. Ако тогава не му кипне кръвта и не му писне, то кога!?