Борбата с тероризма – предизвикателство за демократичните държави

Статия в сп. "Международни отношения", No. 2-3, 2005 г., стр. 119-132

Всички разсъждения, предположения и изводи в това интервю са само на автора. Те с нищо и по никакъв начин не ангажират президента, нито когото и да било друг в президентската администрация.
Николай Слатински, Секретар по националната сигурност на Президента на Република България

  С динамиката, мобилността, високите технологии, комуникациите и медиите в глобалното село, паяжината на терористичните мрежи се разпълзява много по-лесно и бързо. В ръцете на терористите могат да попаднат все по-сложни и разрушителни оръжия и други средства за насилие, агресия, нанасяне на човешки и материални щети - в т.ч. оръжия за масово унищожение и щамове на остро заразни болести.
  Това изисква още по-големи и общи усилия по предотвратяване на терористичните актове. Като целта ни е не просто свят, свободен от тероризъм, а много по-демократичен свят, свободен от тероризъм.
  Борбата с тероризма не само обединява демократичните държави в оценката, че тероризмът е предизвикателство, което би могло да се превърне в чумата на 21 в., но тя - борбата с тероризма - поражда проблеми, които могат да разединят и разделят демократичния свят.
  Възможните различия във вижданията не бива да се драматизират и преувеличават, но те ни бива също и да се игнорират с лека ръка.
  ● Най-напред за това, което ни обединява. Да обобщим изводите, по които може да се смята, че е налице поне относителен консенсус.
  1. Тероризмът не признава граници, религии, култури, цивилизации.
  Той е глобален феномен и борбата с него изисква глобализация на усилията и глобализация на мисленето, глобален подход и глобално сътрудничество за неговото възпиране, ограничаване, изкореняване.
  2. Има постепенно сближаване по приемането на обща дефиниция за тероризма, в духа на това, което предложи Докладът “Един по-сигурен свят – нашата споделена отговорност” на Групата на ООН на високо равнище по заплахите, предизвикателствата и промяната - създадена по идея на генералния секретар на ООН Кофи Анан: т.е. че тероризъм е всяко насилствено действие срещу невинни хора - цивилни и некомбатанти, можещо да предизвика смъртта им или да им причини тежки телесни повреди, когато целта му е да постигне политически цели с какъвто и да е мотиви и в какъвто и да е контекст - като породи страх или накара правителството или международната организация да извършат определено действие или се въздържат от него. Никакъв терористичен акт не може да се оправдава и обяснява с каквито и да са идеи и съображения от политически, философски и идеологически, расов, етнически и религиозен или от друг характер.
  Такава дефиниция за тероризъм може да обедини демократичните държави в усилията им за осъществяването на стратегията на ООН за нулева толерантност към всички форми и прояви на тероризъм.
  3. Необходимо е още повече да се укрепва водещата роля на ООН в борбата с тероризма. Това изисква от тази основна международна организация по-нататъшни дълбоки и много съдържателни реформи, адаптиране към новите предизвикателства, към задачите й в 21 век.
  Светът след Студената война, още повече след 11 септември 2001 г. е силно променен, променена е самата парадигма на сигурността.
  На мястото на стария Вестфалски свят на националните държави иде нов, глобализиращ се свят. Когато старият ред се руши, добрите стари организации, представлявали фундамента на този отиващ си стар ред или намират сили да се трансформират и да влязат в крак с времето, за да бъдат фундамент и на новия световен ред, или бавно и неотвратимо отпадат и на тяхното място идват нови - по-адекватни и необходими организации. Или още по-лошо - настъпва безредие.
  Затова ООН трябва да се промени и изпълни с ново съдържание, с нова мисия и с нова роля. Ако подкрепят революционните идеи на Кофи Анан за реформирането на ООН (усилия, които могат да се сравнят единствено с постигнатото от основателите на ООН през 1945 г.), демократичните държави ще укрепят глобалната сигурност.
  Споменатият Доклад “Един по-сигурен свят - нашата споделена отговорност” е еманация на започналия да се формира консенсус, че като Свят, че като Човечество ние нямаме време (“the time is running out”), че всеки ден без действие или в бездействие ни приближава до времето, когато ще се налага да действаме далеч по-решително и на много по-висока цена, ако искаме да има някакъв шанс да оцелеем.
  4. Все по-остра е необходимостта от реформи и трансформация на другите съществуващи структури: НАТО, ЕС, ОССЕ и регионалните организации, както и от засилване на сътрудничеството между тях.
  НАТО и ЕС също не са извървели пътя на трансформацията. Те разполагат с уникални способности и могат да се кооперират: ЕС - с меката сила (soft power), НАТО - с твърдата сила (hard power) - това са способности, които могат да се допълват, а не дублират взаимно.
  5. Нужно е държавите-членки на ООН да се присъединят към 12-те международно-правни инструмента за борба с тероризма и да бъде изготвена в скоро време всеобхватна конвенция за антитероризма.
  6. Постига се все по-осезаемо съгласие, че в противодействието на тероризма всяка страна има правото и призванието да са защитава, дори ако се налага да го прави сама и дори ако се налага да действа превантивно и даже и изпреварващо. Рамката обаче е стриктното съблюдаване на Устава на ООН. Изчерпани ли са мирните средства, прибягването до сила става неизбежно. А условията, при които една държава, или група държави, или международната общност могат да прибягват до употребата на сила ще трябва много внимателно да се обсъдят и прецизират. Ала по чл. 51 от Устава на ООН, всяка една държава има правото на самозащита при въоръжено нападение над нея. И това й право трябва да бъде съхранено и спрямо тероризма.
  7. Започва да се изковава широко съгласие, че страни, които дават убежище на терористи или спонсорират тероризъм, трябва да бъдат най-строго наказани, вкл. чрез санкции, наложени им от СС на ООН.
  8. Проблемът за саниращи мерки и строг контрол над провалилите се и провалящите се държави. Те се превръщат в пристанища на терористи и са като блата, в които се развъждат комари, разнасят се зарази - колкото и да се предпазваш от тях, то докато не пресушиш блатата, опасността от комарите и миризмите ще си остава реална.
  Държавният суверенитет е не само и единствено правá, а включва и сериозни отговорности - сред тях и отговорността да се защитават гражданите от геноцид и други масови жестокости. В случаи, когато Държавата не е в състояние да изпълни тези свои отговорности, СС на ООН трябва да е готов да се нагърби с тях, вкл. ако е необходимо - да разреши употреба на сила, за да спаси живота на невинни хора.
  9. Не можем да се ограничаваме с борба срещу последствията от тероризма, а трябва да се атакуват коренните причини на тероризма, тласкащи хората към насилие: бедност, изостаналост, експлоатация, репресивен режим, разпаднала се държавност, слабо образование и здравеопазване, влошена околна среда, престъпност и несигурност.
  10. Въпреки че постигнатото по Целите на хилядолетието досега е крайно недостатъчно, те трябва да бъдат реализирани до 2015 год.
  11. Необходими са много по-интензивни усилия за пресичането на финансовите корени на тероризма и в борбата срещу преплитането и симбиозата на тероризма и организираната престъпност, които все повече ще си обменят хора, know-how и ресурси за постигането на своите политически и икономически цели. Още по-активно трябва да се противодейства на престъпни деяния като корупцията, прането и фалшифицирането на пари, трафикът на хора, наркотици и оръжия.
  За това е потребна нова култура на общуване между полицейските и специалните служби в регионален, европейски и глобален мащаб; нужно е и по-тясно сътрудничество, и повече доверие, по-ефективна координация помежду им, вкл. на оперативно ниво и чрез оптимален обмен на информация, със синхронизиране на норми и практики.
  Тези служби съхраняват все още своя национален характер, докато ядрата и клетките на тероризма и организираната престъпност са не само по-адаптивни, по-споени и по-гъвкави, а са и транснационални.
  Все още не е променена философията, а не са формализирани и процедурите за дву- и многостранното сътрудничество на силовите институции, вкл. правозащитните структури, разследващите органи и съдебните системи. Нужни са усилия в различни посоки, в т.ч. за стандартизирането на основните документи, - напр. визи и паспорти.
  За по-ефективното противодействие на тероризма е изключително важно да се изграждат национални, регионални и глобални системи за ранно сигнализиране, за превантивни мерки, за бързо реагиране.
  Но нека не приравняваме тероризма и организираната престъпност - да, те все повече си сътрудничат, но си имат и обективни различия.
  Организираната престъпност не иска публичност, тя предпочита да действа скрито, да извлича печалбите си от незаконната дейност без много шум. Докато тероризмът напротив – търси колкото е възможно по-голяма публичност, нестабилност, страх и социална деструкция.
  12. Огромна и все по-съществена става ролята на образованието, във всичките аспекти и особено в сферата на културата и религиите, в ограмотяването, в прекратяването на образователни практики в редица държави, където децата се учат да мразят различните от тях.
  13. Развитите общества трябва да полагат много повече усилия за интегрирането на имигрантите и повдигането на техния материален, обществен и психологически статус, за да не се образуват вътре в тях отчуждени, затворени и изолирани диаспори и малцинства, които носят в себе си много особената двойственост - те имат манталитет на онеправдани и излишни хора в страните, където са се преселили да живеят; а от друга страна пък, те се ползват от преимуществата на развитите държави: комуникации, мобилност и защита от закона.
  Това им позволява да умножават негативната и агресивна енергия на отрицанието, депресията, фрустрацията по възможностите, които им дава демокрацията за самоорганизация и свобода на действията.
  Така обществата в демократичните и развити държави се накъсват със своеобразни кръпки, а в диаспорните и малцинствените острови възникват условия за преплитането на политическите и престъпните мрежи. Възниква въпросът: Как да се съчетаят модернизацията (без нея просто не може) със запазването и адаптирането на елементи от традиционното у диаспорите, които се страхуват да не се обезличат и се чувстват сигурни като съхраняват усещането си за идентичност?
  ● Къде е възможно разминаване в гледищата, оценките, позициите между демократичните държави? Следва примерен списък от идеи, които не се възприемат еднакво, убедено и категорично навсякъде.
  1. Тероризмът с комплексно, многостранно явление. Всъщност има не тероризъм, а тероризми, различни тероризми - едни по-глобални, а други - по-локални; едни, адаптиращи се към модерността, и други, които я отхвърлят; при едните изповядващите ги искат да отвоюват своите права и възгледи от останалата част от обществото, докато при другите напротив - изповядващите ги искат да наложат своите права и възгледи на останалата част от обществото. Затова всеки тероризъм трябва да се разбира именно в своя уникален културен, етичен, религиозен, социален, исторически, политически контекст.
  Да не смесваме и не профанизираме нещата - те не са чак толкова елементарни. Това, което важи за ЕТА, често не важи за “Ал Кайда”.
  2. Дали вярното понятие е “Война с тероризма” или то е “Борба с тероризма”. “Война” предполага и прилага “Law of War”, законите на Войната; а съответно “Борба” - законите на Мира, “Law of Peace”.
  Това е част от един от главните проблеми: За тероризма като война или престъпна дейност. През него преминава разделителната линия между вижданията за тероризма и за средствата на борбата с него в САЩ и Европа. Според САЩ трябва да се води война с тероризма (“а на война - като на война”). Основната роля в тази война е на военните, чрез военни операции, с най-мощни и съвременни оръжия (т.е. това е задача на МО). Според Европа на тероризма трябва да се противодейства като срещу престъпна дейност - да разглеждаме терористите като криминални престъпници и да се борим с тях чрез спазване на законите и човешките права. Т.е. основните институции са правозащитните и правоналагащите, но най-вече полицията (т.е. това е задача на МВР и спецслужбите). Докато ролята на армията, военните е само допълваща и спомагателна. Напр., военните да се намесват като правило и главно в случаи, когато само те разполагат с нужните способности: за транспорт, за логистика и комуникация, за събиране на информация, за освобождаване на пленници, на кораби и самолети; или когато полицията е неспособна да се справи; или когато е корумпирана, или без нужното обществено доверие; или ако врагът е много по-мощен, организиран и тежко въоръжен. Военните трябва да са част от решението на проблема, а не част от проблема.
  Много логичният въпрос тук е: А ако това е война, тогава кога и при какви условия, по какви критерии ще се приеме, че тя е спечелена?.
  Този въпрос засяга пряко и прилагането на Хуманитарното право.
  Ако с тероризма трябва да се води война, то какво е мястото в тази война на Женевските конвенции? Дадем ли на терористите статут на “комбатанти”, не ги ли легитимираме и легализираме по този начин?
  3. Спорна теза е, че авторитарните, тоталитарните и репресивните режими единствени раждат тероризъм, а демокрацията и развитието са противоотрова срещу тероризъм - защото тероризмът е вътрешен проблем за държави като Испания и Великобритания; а едни от най-богати региони в Испания са се превърнали в огнища на тероризма.
  Изобщо проблемът с демокрацията в борбата с тероризма е един от най-дискутираните. Ясно е, че демокрацията играе огромна роля за ефективната борба с тероризма, че демократичните цели могат да се постигат само с демократични средства и никакви насилствени действия не могат да бъдат използвани и за най-хуманните цели; че да се ограничат човешките права в борбата с тероризма ще значи, че терористите са постигнали по този начин най-голямата си победа.
  Демокрацията е средство, но не е панацея в борбата с тероризма; не за всеки спор има политическо решение, не всеки конфликт може да се реши с мирни средства. Ето защо също са легитимни и важни и военните, силовите средства. Има и моменти, в които демокрацията трябва да е способна да се защити със сила. Ако днес ЕТА е по-слаба, то е защото към нея се подхожда комплексно, вкл. и силово.
  Дори при демокрацията е абсурд да се смята, че всички проекти - политически и идеологически - имат право на съществуване и изява.
  Свободите, демократичните свободи не са абстрактни - те са тези свободи, които са записани в демократичните закони. Ето затова не всеки свобода всъщност е политическа и гражданска свобода, т.е. е свобода, която трябва да бъде защитавана, бранена и отстоявана.
  Демокрацията е нещо повече от избори, дискусии и процедури – и при нея огромни маси хора могат да не бъдат представени, да бъдат изолирани, маргинализирани; демокрацията не успява да се справи понякога с агресията и фундаментализма на пазара – а те могат да са опасни не по-малко от всички други агресии и фундаментализми.
  Очевидно самата демокрация се нуждае от лекуване и самоанализ.
  И друго - демокрацията не може да бъде наложена отвън, не може да бъде присадена, спусната с декрет отгоре като манна небесна.
  Дали война и дали борба, но битката с тероризма е двубой. Обаче, ако в този двубой първият противник доброволно си е вързал едната ръка за тялото, а вторият спокойно използва всички средства (и ако първият се бори строго в класически стил, а вторият - в свободен; и ако първият се боксира строго по правилата, а вторият е кикбоксьор или удря в слабините) то тогава резултатът може да бъде и печален.
  От друга страна обаче, ако първият противник постъпва точно като втория в този техен двубой, то тогава каква е разликата между тях?
  Въпреки нашата воля винаги ще възниква въпросът: Кога спрямо терористите е допустимо да се следва максимата "Око за око"? Днес няма еднозначен, а не двуличен и неискрен отговор и на въпроса: А щом терористите отричат всякакви хуманни и разумни норми и ако те са се поставили извън етиката, морала и закона, то трябва ли ние да си връзваме ръцете с етически, морални и законови ограничения?
  4. Спорни моменти има в тезата, че Демокрацията и Сигурността са неразривно свързани; че не може да се гарантира едната за сметка на другата; че укрепването на едната укрепва другата и обратното; че Сигурността днес или я има за всички, или я няма за никого; и че накрая: в борбата с тероризма да помним завещаното от Бенджамин Франклин, че народ, който жертва свободите си в името на временна сигурност не заслужава нито своите свободи, нито своята сигурност.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
 __  __  _____            ___        _ 
\ \/ / |___ / _ __ / _ \ __| |
\ / |_ \ | '_ \ | | | | / _` |
/ \ ___) | | |_) | | |_| | | (_| |
/_/\_\ |____/ | .__/ \__\_\ \__,_|
|_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.