Българско-българското насилие

  "Започнаха да прилагат страхотни физически и психически издевателства.... Тези мои мъчители бяха загубили образ и подобие човешко. По държанието си приличаха на побеснели зверове, бяха сякаш пияни или полупияни садисти, които се редуваха при мен денонощно... Ударът на един от тях ще помня цял живот - като те подпре в коремната област, превиваш се доземи и цяла седмица след това нито можеш да се изправиш, нито да докоснеш с ръка удареното място, нито да преглътнеш - болката е обхванала и гърдите ти, и гърлото ти... Всичките ми нанасяха триещи юмручни удари по лицето и саблени удари по врата, с които можеха и бик да умъртвят, ритаха ме безогледно с подкованите си обувки, блъскаха ми главата в стената, скубеха ми косата... Бил съм във фашистката полиция и там съм ял бой, но и сравнение не може да се прави с това, което преживях в "наше" време"... В "нашия" арест не можеше да издържиш мъченията, колкото и твърд човек да си. Не промълвих нито дума по време на двата ареста през 1942 г. във фашистката полиция, но след инквизициите те оставяха за известно време да се възстановиш. А през 1951 г. мелницата работеше на три смени."
  
  Покъртителна е книгата "Посмъртна изповед" на Денчо Знеполски, народен герой, за когото се пеят песни и пишат стихове. Той попада в комуннистическия затвор по времето, наричано нежно "култ към личността". Преминал е през всички кръгове на ада, а само за утеха се казва, че тези кръгове са 9, като четеш споделеното от него, от Славчо Трънски, Петко Кунин и много други, започваш да си мислиш, че адът има 99 кръга. Най-страшни сякаш са тези, с комунистическа и фашистка табелка на предверието им.
  
  Защо пиша това? Защото от множеството мемоари, които прочетох, се вижда, че страшно насилие и жестоки насилници е имало и преди, и след т.нар. девети септември.
  Избивани са без съд и присъда множество хора, горени са техните къщи, рязани са главите им, измъчвани са близките им...
  И това в голяма степен си е наше, българско насилие над българи. Насилието вероятно дреме дълбоко в нас, както и във всеки друг народ, но за мен е важно нашето, българско-българското насилие.
  Страната ни върви към тотална деморализация, мръсната вода залива обществения ни живот, изпълзяват ниски и низки страсти, пошли люде грабят колкото могат каквото им попадне. Не се знае дали днес цената да се задържиш на власт, за да избегнеш разправата, няма да се плати с насилие от държащите властта; не се знае дали ако се загуби властта, няма да се прибегне към насилие от новопревзелите властта.
  Трябва да си опазим обществото от това насилие, то уж е потиснато дълбоко в нас, а може да се окаже, че над него има само тънка коричка, която разчопли ли се, под нея може да бликне гной.
  Част от хората са изпаднали в дълбока ценностна и материална криза, колко му е да им падне пердето. Друга част от хората не могат да преживеят, че им отнемат печеливши бизнеси. Трета част от хората са бесни, че няма правосъдие, че репресията чрез силовите структури се върши избирателно и с очевадна корист. Четвърта част от хората знаят, че ако заработи законът на джунглата, те или ще изядат някого, или ще бъдат изядени от някого.
  Когато започна Преходът лицемерите от властта постоянно плашеха народа с опасност от насилие, гледаха да оплетат опозицията с разни пактове за ненасилие. Но тогава нямаше в България реална опасност от подобно, от каквото и да било насилие. Тези отгоре не смееха да прибягнат до него, тези отдолу не си и помисляха да прибягнат към него.
  Сега обаче са се напластили много неправди, много обиди, много загуби, много разочарования, много мъки, много несправедливости, много престъпления, останали безнаказани.   Именно затова сега ни е нужно да се мобилизираме и да не позволим навлизането си в спирала от насилие.
  Някой би казал, че драматизирам. Но историята ни учи, че понякога задръжките падат много бързо. И в един момент обществото не може да повярва, че това, което се случва наистина се случва. Затова е добре да имаме едно на наум. Ненапразно Апостолът ни укоряваше, че цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме...
  
  12.02.2020 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
   __             _____   _       _   _ 
/ /_ __ _ |___ | | |__ | | | |
| '_ \ / _` | / / | '_ \ | |_| |
| (_) | | (_| | / / | |_) | | _ |
\___/ \__, | /_/ |_.__/ |_| |_|
|___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.