Категорично не съм съгласен

  Аз съм се отказал окончателно да работя за създаване на обществено мнение в подкрепа на мои идеи и аргументи. Нямам, отдавна нямам политически амбиции.
  За мен е далеч по-малко важно Кой управлява (а това определя Н.В. Народът, но с Н.В. Народът аз отдавна не съм на едни и същи позиции - той упорито взема решения по въпроса за това Кой да управлява, заради които се срамувам, че моят народ може да взема такива решения).
  За мен е важно Как се управлява. И понеже се управлява в разрез с моите разбирания за съвременно и добро за България управление, аз съм силно критичен към сегашната власт. Не мога да се смиря, че преподавам на талантлива младеж, а по високите нива на властта има канцерогенна доза некомпетентност.
  Казвам всичкото това, за да не излезе, че с това, което сега ще напиша, браня властта.
  Ах, да, да напомня, че бях рязко срещу 2-3 позиции на президента, най-вече по отношение (и фактически в подкрепа) на безскрупулната анексия от Русия на Крим. Тази позиция на президента по моите разбирания бе вредна за националните ни интереси и сигурност.
  Но в същото време не са изолирани случаите, когато прочитът на президента за случващото се в България се е споделял от мен, дори съм си мислел, че в президентството моите статуси още се четат...
  Днес, обаче, не съм, категорично не съм съгласен с позицията на президента да снеме доверието си от правителството!
  Всеки от нас може да заяви това, но дали трябва да го направи президентът? Помня - как оперетъчно - такова решение бе взел и президентът Плевнелиев...
  Конституцията казва какво има право да прави президентът. Той олицетворява единството на нацията и представя страната в международните отношения. Той е върховен главнокомандващ и възглавява Консултативния съвет за национална сигурност. Но практически всички негови укази се приподписват от някой министър.
  Не действам импулсивно, напротив, това съм го премислял отдавна и съм го писал като анализи за президента Първанов.
  Президентът трябва да работи с правителството, той няма как да изпълнява своите функции (мнозинството от тях) ако не е в диалог с правителството!
  Как ще има диалог, как ще им взаимодействие, как ще се събира веднъж поне на три месеца КСНС, ако президент и правителство са в състояние на война? А че правителството чрез неговия едноличен собственик, ще отвърне на удара - не се съмнявам.
  Президентът трябва да е коректив на управлението, трябва да дава възможност гласът на обществото да бъде чут, трябва да има позиция, ала трябва и да води политика на протегнатата ръка.
     Президентът не може да се постави в опозиция на правителството, той няма такова правомощие по конституция.
  Президентът трябва - повтарям - да работи за съгласие на институциите, за диалог между тях.
  Разбира се, възниква въпросът какво да прави президентът, ако не е съгласен с позицията на правителството?
  Помня, този въпрос възникна с нападението на Ирак от САЩ и близкото им обкръжение. Правителството ни бе отбор от ястреби на демокрацията, по думите на външния министър. Аз от самото начало смятах и досега смятам, защото историята го показа и доказа, че нападението срещу Ирак бе груба геополитическа грешка и деструктивна геостратегическа авантюра, тласнала света в дълга вълна на несигурност и нестабилност.
  И понеже ми се струваше, че така смята и държавният глава, отстоявах виждането си, че президентът трябва да заяви ясно и категорично своята позиция и да заяви, че не подкрепя войната, а щом правителството е заело позиция в подкрепа на войната, то негова, на правителството е отговорността за това решение и последиците от него за България.
  Не война с правителството по повод на войната срещу Ирак, а ясно заявена позиция.   Да се знае, че в България има алтернативно мнение от това на външния министър, който действаше на принципа - не кучето върти опашката на българската външна политика, а опашката върти кучето.
  Но след като България е станала част от войната срещу Ирак, тогава вече президентът трябва да впрегне целия си авторитет, пълната значимост на поста си, международните си контакти, за да се създадат условия за максимално успешно и свързано с минимални щети и жертви българско участие. Да се грижи за натиск над правителството и коалиционните партньори българските военни в Ирак да са добре обезпечени , с вярно планирани мисии, да бъдат командвани професионално, да не се чувстват пратени като пушечно месо; да работи за качествено друга коалиционна политика, а не полският командващ да праща нашите момчета на най-опасните задачи, а поляците да се скатават на най-безопасните места. Да няма наши войници загиващи от приятелски огън поради лоша комуникация, да не си купуват те фенерчета и ножове от Илиянци, да бъдат справедливо и достойни възнаграждавани военните ни за тяхното безстрашно участие в Ирак, да няма корупционни практики при подбора на военните, да не са унижавани техните съпруги и сестри от вземащите решения кой да пътува и кой - не за Ирак..
  Някои неща Първанов направи с огромно закъснение, за повечето не си мръдна пръста, а накрая се подреди в първите редици на ястребите...
  Накратко, президентът Радев може и трябва да заявява своите позиции по тотално сбърканата и недемократично и корупционно провеждана политика на правителството, но не може да обявява война на правителството. Защото от неговия приятелски огън може да пострада преди всичко българското общество, като бъде тласнато в още по-опасна нестабилност и още повече влошена сигурност от освирепяването на институционалните конфронтации...
  Това е моето лично мнение. И този път, казано шеговито, аз съм напълно съгласен с него.
  
  04.02.2020 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  ____    _____       _   _   _   ____  
| _ \ |___ / | | | | | | | _ \
| | | | |_ \ _ | | | |_| | | |_) |
| |_| | ___) | | |_| | | _ | | _ <
|____/ |____/ \___/ |_| |_| |_| \_\
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.