Това на соца са ни били и компютрите, и компотите, и комплотите

  Преди ден-два бях написал едни статус за разговор със студент, слушал лекция за нашето велико научно-техническо разузнаване (НТР) и гордостта на това разузнаване, че откраднало формулата за „Веро“. И бях казал как студентът възкликна – хвали преподавателя държавата, разузнаването и времето едно време, а не си дава сметка, че даже „Веро“ не са могли да измислят тогава, та е трябвало да го крадат!
  Бях сръфан и в коментари и на лични, че не съм обективен и подценявам това, което не бива да се подценява.
  Ето защо съм се упълномощил да заявя следното:
  Аз имам приятели, много свестни хора, които са били в ДС. Запознах се с тях и те ми станаха приятели след 10 ноември. Отнасям се към тях в съответствие с това какви хора са, а не през подозренията какво са вършили или не са вършили в ДС.
  Не се гордея, че не съм бил свързан с ДС, защото не съм бил притискан да се свързвам с нея. Друг е въпросът защо не съм бил притискан, може би защото съм от род на враг на народа, съден от Народния съд.
  Но това е тема за друг разговор. Виж, ако бях притискан и бях отказал, сега да се гордея. Но не съм бил.
  Понякога съм казвал на моите приятели, били в ДС – като беше такава супер ДС, защо допуснаха за миг, за един исторически миг да ѝ се срине държавата, за чиято сигурност се грижеха като ДС?
  За НТР – когато ходех като официален представител на годишни коктейли на асоциацията на разузнавачите, тези хора изпълваха една голяма зала, а в една малка зала седяха едни други хора – наперени, с ултрависоко самочувствие, с чувство за избрани. Те не се смесваха много-много с плебеите, те бяха патрициите, те бяха от НТР.
  Не, не подценявам НТР. Не подценявам българската наука при соца. Но е факт, че тогава масово високи технологии са били крадени.. Аз работих на такива компютри, доставени от НТР. Вкл. на PDP 11/44 май ѝ беше номерът. При най-малкия проблем трябваше да се правят чудеса за доставки с помощта на НТР. Вярно, това за времето беше много добра стратегическа ориентация - към високите информационни технологии. Но самата постановка - да се развиваме в тази насока на базата на крадене на технологии с активни разузнавателни мероприятия съдържа нещо гнило.
  Смятам, че ако се опирахме на таланта на българските учени, ако нямаше абсурдни критерии за подбор и ръст на кадрите (когато внукът на активния борец бе над внука на обикновения човек), ако не бяхме идиотски възпирани от съветските другари, принуждавани да си дружим с тях научно и технологично (за тези неща може да се прочете в спомените например на Огнян Дойнов и това, вероятно преряза крилете на уникалния завод от заводи, към който бе и моят институт на Червена могила, Радомир), ако ... много ако има… Ако не беше сбърканата система на соца, можехме, предполагам, да сме много напред.
  Когато казват Соцът превърна България в такава и такава държава, винаги се питам – а другите 20-25 европейски държави без соц кой ги превърна в такива и такива държави?
  Може да се анализира кое стана благодарение на соца и кое стана, защото такова бе времето. Все едно да кажем – под мъдрото ръководство на другаря Борисов страната премина в епохата на интернета!
  Чунким ако не беше другарят Борисов, а беше друг другар, ние нямаше да преминем в епохата на интернета!
  Разбира се, трябва да спомена и очевадната истина, че кликата Лилов-Младенов-Луканов ловко насъска обществото срещу редовите кадри на ДС, срещу скалпела, за да отклони омразата и омерзението срещу ръката, която движеше този скалпел и главата, направлявала ръката...
  Не ми се идеологизира, започвам да разглеждам надпреварата между соца и капа като едно състезание, в което единият състезател пресече лентата, а другият окапа по средата на трасето. Значи в подготовката му, стратегията му, тактиката му, диетата му, в разпределението на силите, в мотивацията е имало нещо сбъркано. Тук не става дума кой от двамата е бил по-морален, по-образован, по-добър родител, по-честен човек, по-патриот. Става дума за това, че единият надбяга с огромна преднина другия и го отказа по трасето! Такова беше състезанието!
  И още – при Капа имаше много партии, много идеологии, много политики, много програми, много избори. При Соца имаше една партия, една идеология, една политика, една програма, един избор. А когато има само един, една, едно, едни, значи някой трябва да бди да няма друг, друга, друго, други. И бди за това чудовищно разплутата и раздутата политическа полиция в частност и ДС като цяло. В този смисъл ДС беше размножаваща се неистово и нелогично огромна машина, която не оправдаваше заетостта на човешкия потенциал и изразходването на ресурсите за нея. В този смисъл ДС също е виновна за тоталния провал на соца.Значи ДС е един тотален провал.
  Моите приятели, били в ДС не могат да казват, че виж - те са вършили само добри дела. Те са били част от ДС и като така носят и своята вина, че са били в този отбор, в тази система. Аз ги приемам и обичам такива, каквито са, но не мога да им помогна за това, че си носят своята вина за причастността към ДС.
  Все едно аз да казвам, че при Гоце съм писал само честни анализи (публикувах две книги – те са на моя сайт и всеки може да си ги изтегли), че не съм присвоил и лев, че децата ми нямат хотели, че не съм играл мач с олигарси и т.н. Да, не съм, бях и си останах такъв, какъвто съм и се махнах след първия мандат. Но макар Гоце да стана много по-късно от началото на първия мандат Гоце, макар аз като разбрах, че е Гоце да му написах анализ с препоръка веднага да си признае, а той протака почти година, все пак аз нося своята вина, че бях при Гоце. Да се оправдавам, че исках да дам всичките си знания за националната сигурност не на човека от Сирищник и Косача едновременно, а на държавния глава и върховен главнокомандващ, че аз съм вносител на закона за КСНС и ми се щеше да се опитам да помогна този Съвет да проработи (а той не проработи и защото президентът Първанов физически и психологически не понасяше КСНС - той бе унижаван на КСНС когато дезертира като лидер на БСП от властта в началото на 1997 г.), няма смисъл. Бях там и точка.
  Все едно отборът да загуби с 2 на 7, а левият бек да казва – аз се борих, за играх, аз се раздадох, аз такива пасове давах, такива корнери бих, ама вратарят дупка, център-нападателят дърво! Бях ли в отбора, загубил катастрофално, бях, значи и аз имам вина за тежката загуба…
  
  И последно, като съставих системата уравнения за дисертацията си в Харков ("Някои вискознопластични течения на намагнитващи се среди") и публикувах една статия в академично списание в СССР, до ректора на Харковския университет и мой научен ръководител дойде писмо от Япония - един японски учен предлагаше да отида там за 10 дни и на компютъра на неговото бюро да получим достатъчно точно решение на тази система! Докато в Харковския университет имаше една машшиииина огрооооомна, в цяло хале, подаваш перфокарти, плюнчени с изрезчици за поправка на перфорирането, през прозорчето на една мамаааааша и чакаш със седмици! И аз си казах - аз ще работя 3 години да реша тази система (реших я за една година), а те имат компютър, който ще я реши за 10 дни – значи ние сме загубили битката с капитализма тотално! Годината беше 1983! Това на нас, на соца са ни били и компютрите, и компотите, и комплотите.... Барабар с НТР-ите и БТР-ите!
  
  05.02.2020 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
          __  __   _____     _   _   
_ _ | \/ | | ___| (_) | |_
| | | | | |\/| | | |_ | | | __|
| |_| | | | | | | _| | | | |_
\__,_| |_| |_| |_| _/ | \__|
|__/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.