Трябва зряло да се постъпва

  Долавяте ли мирис (миризливост) на мракобесие? Аз на своя сайт за първи път писах за това преди 3 години - на 15 януари 2017 г.
  Ако с възрастта биологическите сетива отслабват, то социалните се засилват...
  
  
  
  Чета едни мемоари. В началото става дума за времето около 9.IX.1944 г.
  Авторът е бил партизанин. Разказва за населени места, в където местните хора масово издават партизаните, ранените, ятаците, които жандармерията, полицията, войската, ловните дружини ги арестуват (изтезават, избиват, понякога им отрязват главите и ги хвърлят насред мегданите)..
  На самия този ден (девети септември) в същите тези населени места, когато партизаните се спускат от планината, местните хора се стичат масово, приветстват ги, прегръщат ги, закичват ги с цветя.
  Неволно си помислих - тези местни хора с масовото си поведение в двата случая едни и същи ли са били?
  Или голяма част от народа ни си е такава - обича да върви сред силните на деня.
  Представям си колко много противници на сегашната власт ще има когато тя падне. Сигурно няма да се намери един, който да я брани и всички ще се изкарват активни борци срещу нея. Нищо, че десет години я избираха да ги управлява...
  
  
  
  Попадна ми политологически текст в прослава на властта. Помислих си - авторът си купува фабрика на 8 срещу 9 септември. Както казват перничани - съборът се разтуря, той сергия отваря.
  А като споменах 8 срещу 9 септември, та се досетих какво ми каза един дядо, мой роднина от село - страшни бяха не толкова партизаните, дето две години се криеха из шумата, повечето от тях бяха идеалисти и си слагаха главата в торбата, след 9 септември директно заминаха на фронта и мнозина не се върнаха оттам; страшни бяха ония "партизани", които излязоха в Балкана на 8 срещу 9 септември - те бяха сметкаджии, нагаждачи, мошеници и матрапази, те ни биха и изтезаваха, затриваха и ограбваха...
  Струва ми се, че ситуацията е малко като на 8 срещу 9 септември - едни си купуват фабрики, други стават партизани.
  А като цяло, когато организмът загнива, по него почти ежедневно на различни места избива гной.
  Вероятно затова буквално всеки ден се случва нещо, което ни шокира, стресира, отвращава. И плаши.
  
  
  
  В своите спомени "УБО. Така беше" ген. Димитър Мурджев, личен телохранител на Тодор Живков и после на Людмила Живкова, описва тъжна картина във Витошкото ловно стопанство - един благороден елен ранен фатално, умира, а в очите на елена "тежки замръзващи сълзи".
  Генералът избърсва своите генералски сълзи, потресен от ужаса и възкликва възмутено "Има страни, в които за тежко бракониерство дават доживотна присъда. Но ние не сме от тези страни"!
  В същото време две трети от книгата са ловни истории - как ловуват големците на държавата, вождовете на партията и тяхното близко обкръжение - къде ли не, стрелят дивеч на поразия, избиват елени, архари, внесени с валута едри четириноги, празникът е безкраен, лее се вино, опустошават се маркови питиета, масите са претрупани с деликатеси, момчетата от УБО тичат след тях, само дето не лаят, за да вдигнат глиганите и сърните...
  Но генералът това го приема за нормално. Властта може да бракониерства съвсем официално, да си прави в множество ловни стопанства и край безброй резиденции, на тумби и тайфи, заобиколена от придворни поети, писатели, артисти, художници, учени, пикници и оргии десетки пъти в годината на разноските на данъкоплатците. Той, обаче, се гневи за простосмъртните бракониери!
  Иначе и аз се разстроих от описаната картина за бедния елен - "множество рани около шията и главата, в невероятна поза и неуспешни опити да се изправи, в предсмъртна агония, която продължава не знам колко време, поема тежко въздух и през ноздрите му лети и пръска кървава емулсия."
  
  
  
  Като гледам как се секвестира, на неясно ми какви правни основания една уникална колекция, показвана в Двореца в центъра на столицата и в Европейския парламент (като уникум от България), та не мога да не си припомня болшевишките лозунги при т.нар. велика октомврийска социалистическа революция:
  Грабь награбленное!
  Экспроприация экспроприаторов!
  А прадядо ми разказваше как след т.нар. девети септември в мелницата му нахлули доморасли комисари и масово задигали пълните чували...
  Впрочем, тази история с мелницата има продължение - малко по-късно домораслите комисари задигнали и прадядо ми, хвърлили го в мазето на полицията в Дупница и го смазвали от бой дълги дни и нощи.
  
  
  
  Говорих си с един студент. Имали в университета неотдавна лекция за специалните служби. Преподавателят разказвал за разузнаването ни до 1989 г. Говорил човекът (а и годините му били такива) какво разузнаване, какви служби сме имали тогава!!! Станало дума за научно-техническото разузнаване. Какво научно-техническо разузнаване сме имали тогава!!! И споменал за един от големите успехи на научно-техническото разузнаване - открадването на технологията „формулата“ за "Веро".
  Младежът ми каза:
  - Всичко приемам, инвестирано е в разузнаване, инвестирано е в научно-техническо разузнаване, ок. Но при възторжения разказ на преподавателя, иначе много интелигентен и възпитан човек, никъде не се прокрадна дори намек за замисляне - всичко беше в онази държава чудесно, прекрасно, но цялата тази чудесна, прекрасна, научна, техническа държава едно "Веро" не можа да измисли, че трябваше цяло научно-техническо разузнаване да го краде от гнилия Запад!
  ...
  Можах само да вметна, че освен формулата за "Веро" и много други неща са били откраднати от гнилия Запад като разработки и технологии, но една част от тях така и не са били внедрени, защото не сме били научно и технически в състояние да ги внедрим.
  
  
  
  Днес прочетох текст, в който сравняват това, което се случва в страната ни с Беровото безвремие.
  Този анализатор в нещо, разбира се, че е безусловно прав. Същото усещане за хаос, анархия и право на силата над силата на правото; същата невъзможност да се повярва, че това, което се случва може да се случва в страната ни; същата пасивност на обществото, седящо като хипнотизирано и примряло от уплах зайче в аквариума на сития, самодоволен питон.
  Но две неща ме смутиха в осъзнаването на това доста точно сравнение.
  Първото бе, че Беровото безвремие свърши, когато пред смаяните ни очи се случи нещо потресаващо - Филип Димитров се срещна с Жан Видонев и двамата се договориха да има избори - избори, за които бе безпощадно ясно, че СДС ще бъде разбит. Даже не толкова фактът, че СДС се съгласи чрез лидера си да отиде на избори, на които да бъде разбит, колкото ужасния тогава за нас факт, че лидер на СДС може да се договори за (точно) такива избори с лидер на БСП.
  Второто бе, че след Беровото безвремие дойдоха правителството на Виденов, зърнената криза, хиперинфлацията, тежката политическа парализа, стопяването на спестяванията на хората (мои познати в Перник тъкмо си бяха продали апартамента заради необходимостта от скъпа животоспасяваща операция и парите им набързо станаха едва ли не колкото за 2-3 тенекии сирене).
  Питам се - дали Берово безвремие приключва с недопустима за мислите сделка и със слабо преходно управление, което хвърля страната в политическа парализа, докарва я до финансов колапс и срива катастрофично жизнения стандарт на обикновените хора?
  
  
  
  От гледна точка на Науката за сигурността, така както съм я развил в книгата си "Рискът - новото име на Сигурността", сегашният "китайски" вирус е рисковизиран проблем.
Накратко, риск-проблемът, рискът е свързан с конкретна уязвимост на системата. Той може да се "вмъкне" през тази уязвимост, а наличието пък на тази уязвимост е "покана" свързаният с нея риск да се реализира. Противодействието на такъв риск се осъществява чрез минимизиране на "неговата" уязвимост.
  Рисковизираният проблем може да експлоатира ВСЯКА уязвимост на системата. И, съответно, ВСЯКА уязвимост на системата може да се окаже пробойна, през която рисковизираният проблем да съзре възможност за реализирането си. Противодействието на рисковизирания проблем става само на системното, общото, комплексното, цялото (холистичното) ниво!
  Оттук следва, че опасният вирус изисква държавата като цяло, а не някоя нейна структура и дори подсистема да се справя сама с проблема.
  Нужен е национален кризисен щаб и мобилизация на всички системи и подсистеми на държавата.
  Няма място за паника. Има поле за съвременен стратегически мениджмънт.
  Но точно сега властта е деморализирана, тя е заета не с управляването на критичните процеси в държавата, а със собственото си оставане на власт, ключовите институции или са парализирани или водят битки за преразпределяне на печеливши бизнеси, в нея няма професионалисти по управление на високорискови извънредни ситуации и кризи със сериозен деструктивен потенциал. Премиерът не е наясно с последните тенденции и подходи в широкомащабната и многоаспектна Сигурност, а в частност, най-уязвимата подсистема на държавата - тази на здравеопазването, се ръководи от дилетант по отношение на нея - от нещо като счетоводител...
  От години и години увисва във въздуха апелът държавата да се управлява от безусловно компетентни хора. Държавното управление е висша обществена дейност, безкрайно по-сложна и от висшата математика, и от висшия пилотаж, и от висшия пиар, и от висшето самочувствие, че сме по-по-най и народът трябва да ни е благодарен, че е случил на нас...
  
  
  
  На 15.11.2017 г., наблюдавайки войната на олигарсите от Постпреходното статукво срещу поредния от олигарсите на Прехода, аз съм написал следното:
  "Абсолютна метафора за сегашния наш политическо-икономическо-финансово проолигархичен модел е Железният закон на акулите:
  "Акулите винаги са с една повече от необходимото."
  Затова те се обединяват и изяждат онази, която е повече от необходимото.
  И в този момент пак сработва Железният закон на акулите:
  Акулите отново са с една повече от необходимото."
  Днес споменах за този Закон на един колега. Той се замисли малко и каза:
  - Когато като краен резултат от този Закон акулата остане една, тогава тя става плячка на пираните. Те са малки рибки, но са много. Оглозгват я до кокъл. Една част от тях постепенно се превръщат в акули. И тогава отново влиза в сила Железният закон на акулите!
  
  
  
  За мен, така както аз разбирам света, това е абсолютен абсурд - българи в Разединеното Кралство да подкрепят БрекзиД!
  
  
  
  "Екип от американски учени съобщиха, че са съживили частично мозъците на прасета и те са били активни четири часа след смъртта им. Изследването показва, че смъртта на мозъчните клетки може да бъде временно спряна, както и че някои връзки в мозъка може да се възстановят цялостно или частично."
  От книгата на Мариана Тодорова "Изкуственият интелект. Кратка история на развитие и етични аспекти на темата".
  Друг път ще пиша за тази много интересна книга, едва появила се на нашия пазар. Тя повдига много въпроси. В частност този - смъртта се смята за необратима при констатиране на мозъчна смърт. А сега се оказва, че мозъчната смърт може да бъде обратима...
  Тук само мрачно ще се пошегувам, че не бива да губим надежда. Щом може да се съживят мозъчните клетки на прасета, то има място за оптимизъм - напълно реално е да се съживят мозъчните клетки и на нашето общество и то да излезе от едновременното състояние на социална кома и социумен амок. А с това и да откаже да е ням и апатичен свидетел, бездушен и дезинтересиран зрител на блудкаво политическо шоу, гарнирано с пиперлив прокурорски хумор...
  
  
  
  На вниманието на президента и премиера:
  "Играем с живота на 7 милиона българи, трябва зряло да се постъпва."
  Васил Левски, 11 април 1871 г.
  
  29.01-05.02.2020 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
   __   ____    _               _ 
/ _| | __ ) / | __ _ | |
| |_ | _ \ | | / _` | _ | |
| _| | |_) | | | | (_| | | |_| |
|_| |____/ |_| \__, | \___/
|___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.