Зачучулиха го вече

  "Побоищата над Петко Кунин започнаха от първите дни на 1950 г. До 20 март 1950 г. инквизицията над него е страшна:
  - Омотават ме във въже от горе до долу. Ръцете ми са събрани и опънати. Всичко се опъва. Страшно. Аз не мога да дишам. Слагат ме да легна на вързаните ръце и следователят сяда на мен. Страшно боли от това силно опъване.... Аз изпаднах в пълно безсъние, често пъти ми затваряха и устата да не мога да дишам. Пет-шест пъти съм изпадал в пълно безсъзнание. След туй бият по цялото тяло, за да мога да се свестя. Като ме свестят, турят ме на един стол и "пиши". След това пак наново ме бият. Всяка нощ през тези месеци правеха това... Физическите изтезания бяха страшно тежки. Аз съм бит много пъти и от фашистите. Никакво сравнение не може да става с туй положение - вързан. Нито мога да седна, нито мога да легна. Но това връзване, това задушаване е страшно. Те знаеха, че аз трудно дишам. Знаеха, че не мога да понасям дим. Следователят слагаше 4 цигари в устата ми, за да ги дишам, и ми затваря носа. Вместо въздух аз вдъхвам тютюнев дим. Задушавам се, а той се смее."
  Така БКП търси врага с партиен билет.
  Било е страшно. Даже нямам нерви и сили да цитирам как са били изтезавани Трайчо Костов, Славчо Трънски и Денчо Знеполски...
  Цитатът е от книгата на Мито Исусов "Последната година на Трайчо Костов", 1990 г.
  
  
  
  Това, което е направено с язовир "Студена" е престъпление! Да унищожиш такъв язовир се изисква особен зъл и гаден талант.
  Язовир, който е правен да снабдява с вода град със 100 000 жители и 40 предприятия... и още половин такъв град допълнително (като запас)! Сега този язовир, след като жителите са много по-малко, а предприятията - с пъти по-малко, би могъл да снабдява два и половина днешни Перника, ако не и 3...
  Вместо това - пустош. Тези хора наистина със своята некадърност ако ги пратим в Сахара, ще вземат по 100 милиона от парите на данъкоплатците и от външен заем и ще започнат да внасят пясък в нея...
  Умре ли язовирът, после ще са нужни огромни средства да се възстанови хидро-, био-, еко-, физическото и санитарното му равновесие. Не само флората и фауната ще бъдат убити като се унищожи язовирът, но и стената му ще претърпи деструктивни процеси (нещо от рода на това как къща, в която не се живее се руши по-бързо).
  Стената е като жив организъм, тя диша, тя трябва непрекъснато да изпитва натиск, за да е жива и самооптимизираща се, да преразпределя напреженията и да не допуска възникването на уязвимости и пукнатини. Някой ден, ако не се изследва и приведе в жизнено състояние стената, в случай, че язовирът почне някак да се пълни и достигне 80-90% от своя обем, това може да породи опасни процеси в неговата стена, породени от дългото безводие и изпразването на язовирната чаша.
  Наистина - да унищожиш такъв язовир - това е безпрецедентно, аз не знам дали в Европа има друг пример за подобно престъпление.
  
  
  
  ВС: Държавата няма да допусне фалит на "Левски".
  Не разбирам - държавата за едни майка ли е, а за други - мащеха!?
  Защото тя допусна фалит на ЦСКА.
  С какво "Левски", превърнал се от отбор на народа в отбор на олигархията, е по-специален от ЦСКА?!
  Най-добре е държавата да обяви списък кой може да фалира и кой не може да фалира.
  За да се знае кой какъв е и защо такъв е...
  
  
  
  Из "Записки по българските демокрации":
  Президентът Желев: А съм европеец!
  Президентът Стоянов: Аз съм седесар!
  Премиерът Борисов: Аз съм левскар!
  
  
  
  "България отново е най-корумпираната страна в ЕС."
  "Демокрацията в България е спряла."
  "България е най-изостаналата държава в Европа".
  "България е втора в ЕС по невъзможност на гражданите да плащат сметките си."
  А като слушам бодрите приказки на властта за това, което те виждат у нас от своя управленски Олимп, та се сещам отново и отново за един анекдот, разказван някога от великия философ Кант:
  "Лекар обнадеждавал един болен, че през цялото време намирал симптоми на оздравяване. Ту хвалел пулса му, ту - ходенето по нужда, ту го уверявал, че потенето било признак за подобрение. Когато попитали болния, как той се чувства, клетият отговорил: "Умирам от непрекъснато подобряване."
  
  
  
  Разказаха ми следната история от т.нар. възродителен процес.
  В едно градче близо до границата живеели заедно и задружно като съседи българин и турчин. Бащите им били близки приятели, по това време вече починали. Когато натиснали турчина да си смени името, той отишъл и взел трите имена на бащата на българина.
  
  
  
  Но статусите мои все ще се четат! :)
  Аз, 30 декември 2019 г.: Кризата в България е не природно, а управленско, властово, лидерско и пряко свързано с националната сигурност бедствие!
  КН, 24 януари 2020 г.: Кризата днес не е природно, а управленско бедствие!
  
  
  
  Не, това не го разбирам!
  Държавата се тресе от проблеми, кризи, бедствия и рискове.
  Във висшата нейна институция - Народното събрание - тече дебат по вота за недоверие към правителството.
  В същото време премиерът какво прави? Срещу се със запалянковци на един от 14-те отбора от А група и от 30-те отбора с професионален статут у нас?!
  Вярно, той е болен левскар, но не е печелил избори с болно-левскарска платформа и не е получил мандат от българския народ за оправяне на проблемите на един от 14-те отбора от А група и от 30-те отбора с професионален статут!
  Защо точно на този отбор?! А другите 13 от А група и общо 29 с професионален статут?!?
  Вярно е, че в България от татово време властта се занимава с недъзите на българския футбол, но тя го правеше с недъзите именно на българския футбол, а не на един отделно взет футбол, който и без това се радва на пряко внимание от олигархията, получава даром стадиони, не го притискат да си връща дълговете, подпират го съдии, подкрепя го футболен съюз и му водят спонсори под строй - винаги във кеш и брой.
  Толкова любим отбор на властта вече 30 години няма друг, поне аз не помня четирима вицепремиери да са ходили да викат дружно за друг отбор. Но вицепремиерите - хайде, можем да го преглътнем, те и без това профукаха маса шансове за Отечеството любезно. Ала премиерът да го прави - това на България ѝ идва в повече.
  Дето викат в Пернишко - всичката Мара втасала...
  И още в Пернишко викат - зачучулиха го вече!
  
  
  
  "Колко уязвима ще бъде нашата държава, когато няма да го има вече Ахмед Доган. (Да му дава Господ здраве и дълъг живот!) Който като Стареца от планината, но по друг начин и с други средства, да бди над сигурността на Отечеството ни."
  Иван Палчев, "Времето на кентаврите: Ахмед Доган", София, Университетско издателство "Св. Климент Охридски" (????), 2016 г.
  Не, не и не - прочетох десетки книги със спомени и разкази за близкото миналото свършено време на България, но това книжле направо ме потресе - ода, панегирик, възхвала, прослава на Ахмед Доган... Няма друга такава книга, авторът направо е облизал своя герой, с извинение за тия ми изразни средства, отвсякъде!
  Не, не и не - не ви съветвам да четете тази книга. Защото може да ви се доповръща...
  Чудя му се на Университетското издателство - та то е публикувало толкова много прекрасни книги, защо е паднало толкова с това съчинение, за което просто нямам думи.
  
  
  
  Когато през 1990 г. пернишките миньори тръгнаха с електричката за София, за да протестират под прозорците на правителството, аз само ги помолих да продължават да бъдат толкова единни и образцови в поведението си докато стигнат до София, да останат такива, каквито са в Перник. Иначе ще ги обвинят в хулиганство и навъзпитаност, а това ще хвърли сянка върху тяхното справедливо недоволство.
  Един от техните лидери ме успокои - иска ли питане, ние не сме само миньори, ние сме перничани!
  Разговаряйки с него, той каза още нещо - ние нямаме време да искаме оставки с малко "о", защото вече всичко е ясно, затова ще искаме Оставка! Оставка с голямо "О".
  И те викнаха под прозорците на премиера Луканов "Оставка!". Оставка с голямо "О".   Премиерът Луканов разбра посланието, бързо схвана, че с перничани шега не бива. Незабавно подаде оставка.
  Не се съмнявам, че перничаните, които през 2020 г. искат оставки рано или късно ще стигнат до извода, че проблемът на България не са оставките с малка буква "о". Проблемът е един и само един "- "Оставка" с голяма буква "О".
  Останалото опира до схватливост, че с перничани шега не бива.
  
  
  
  В метрото се пресрещнахме с колега, университетски преподавател. Млад човек. И той тръгнал да изпитва.
  Подхвърли ми следното наблюдение:
  - Държавата се тресе, хората страдат, сигурността ни се разпада, душИ ни безпътица, дерибействат некадърници, облечени с власт... И в същото време т.нар. висока интелигенция мълчи. Мълчи оглушително. Писателите си пишат разказчета и романчета, художниците си рисуват картинки, певците си пеят арийки, артистите си играят ролички. И никой, абсолютно никой не забелязва или не иска да забележи дълбоката криза в страната ни. А кризата е преди всичко ценностна, морална, нравствена, етична, естетична! Никога творците не са били толкова безчувствени и безразлични към случващото се в обществото ни!
  Замислих се над думите му.
  
  23-27.01.2020 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
     _      _       ____    ____        
/ \ | |__ |___ \ | _ \ ___
/ _ \ | '_ \ __) | | |_) | / __|
/ ___ \ | |_) | / __/ | __/ \__ \
/_/ \_\ |_.__/ |_____| |_| |___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.