Цената на некомпетентността

  Съвременната тенденция в стратегическия мениджмънт на държавата при навлизането в Рисковото общество е следната:
  Политиците, които управляват определена система или даден процес, трябва да имат познания за тази система или този процес, близки до тези на професионалистите!
  Днес цената на некомпетентността може да бъде фатална. Видяхте как разкарват като мечка на панаир определения за опиране на пешкира екологичен министър (чиято вина не е по-голяма от тази на скатаващия се регионален министър и на вицепремиера, който трябва да наблюдава дейността им), но независимо от абсурдността на разкарването, абсолютно противопоказно на демократичните норми, факт е, че той плаща висока цена за това, че беше некомпетентен.
  
  В нашата т.нар. демокрация има безпрецедентна по опасността си заблуда – че когато получаваш компетенциите да управляваш определена система или даден процес, ти веднага се сдобиваш с компетентността за това управляване!
  И във властта постоянно навлизат дилетанти, блажени несведущи. А това е игра с огъня. В конкретния случай – с друга изначална и сакрална природна стихия – водата.
  
  Казвам това, защото ни се предлага за министър човек, който хал хабер си няма от системата, която ще управлява и за процесите в нея.
  Може да е добър и решителен човек, не знам. Аз говоря за принципите на съвременното стратегическо, държавно управление.
  
  Когато един родител знае, че трябва да бъдат извадени сливиците на детето му, той не търси лекар, който симпатизира на същия футболен отбор като него, не търси съсед, нито познат, даже не и някой, който е завършил някаква медицина, дори не такъв, който веднъж или два пъти в живота си е вадил сливици, а професионалист.
  Значи за сливиците на детето издирваме много добрия, възможно най-добрия лекар, а за сливиците на държавата – не! Може да е и човек, който все още не знае къде са тези сливици...
  Нищо, че лекарят-дилетант може да увреди здравето на едно дете, а стратегическият мениджър в държавата може да нанесе огромни щети и да донесе непоправими беди на хиляди, на десетки хиляди, на стотици хиляди, дори на 6-7 милиона все още останали в България български граждани.
  
  По-долу за търпеливите читатели ще приведа цитат от теорията на управлението.
  За останалите ще дам съкратен вариант на този цитат:
  Политиците трябва да придобиват експертност, направо равноценна на познанията и мисленето, присъщи на професионалистите от оперативното ниво. Не са ли способни да усвоят тези познания и да изградят у себе си това мислене, политиците стават некомпетентни като политици, като стратегически мениджъри на държавата и обществото, превръщат се в производители на рискове с политическите си решения, но и самите те стават рискове – с методите и способите, с които осъществяват функциите си на политици, с които управляват.
  
  
  
  Малко теория:
  Доскоро имаше ясно отделяне на политиците от експертите (професионалистите и специалистите). Политиците бяха на стратегическо ниво (какво трябва да се прави), професионалистите на оперативно ниво (как трябва да се прави) и специалистите на тактическо ниво (кой трябва да го прави). На оперативното ниво професионалистите управляваха процеси, с които се реализираха стратегиите, определени от политиците. На това ниво логично редица професионалисти започваха да се самовъзприемат и да се държат като политици, те се изкушаваха да разглеждат тези свои позиции като етап в преминаването им от експерти в политици. На тактическото ниво специалистите плуваха в свои води, то бе тяхното царство, те познаваха в дълбочина всеки процес, но това свиваше техния хоризонт на мислене, ограничаваше възможностите им да разбират и влияят на други процеси; те се развиваха не просто като специалисти, а като тесни специалисти: големите умения и сръчности имат свои преимущества, но от гледна точка на тяхната социална реализация и свои недостатъци и свои минуси.
  Днес е трудно да се поддържа старото отделяне на политиците от експертите, при което политиците казват какво трябва да се прави, а експертите – как то трябва да се прави и кой трябва да го прави. Политиците продължават да са на стратегическото ниво, специалистите на тактическото ниво. Но какво се случва с оперативното ниво? То от силно експертно, изискващо висок професионализъм, започва да се превръща и в политическо. Политиците трябва да придобиват експертност, направо равноценна на познанията и мисленето, присъщи на професионалистите от оперативното ниво. Не са ли способни да усвоят тези познания и да изградят у себе си това мислене, политиците стават некомпетентни като политици, като стратегически мениджъри на държавата и обществото, превръщат се в производители на рискове с политическите си решения, но и самите те стават рискове – с методите и способите, с които осъществяват функциите си на политици, с които управляват. А специалистите не могат повече, ако наистина са специалисти, да са затворени в тесния хоризонт, присъщ на тактическото ниво. Те са призвани по отношение на конкретния процес, с който са ангажирани, да имат не само погледа и мисленето във и отвътре, но и да придобиват погледа и мисленето над и отвън, иначе и на теория, и на практика не могат да се нарекат специалисти, а полу- и псевдо-специалисти. Заедно с това те не само също се превръщат в производители на рискове с решенията си като специалисти, но и самите те стават рискове – с подходите и средствата, с които извършват своите дейности на специалисти, с които реализират своите изпълнителски задачи. По този начин на оперативното ниво се (пре)срещат два процеса: и политиците, и специалистите придобиват компетентности за това ниво, т.е. постепенно започват да се приближават капацитетът и знанията на политиците („отгоре“), които все по-неотложно се нуждаят от експертността на професионалисти; и капацитетът и знанията на специалистите („отдолу“), които все повече надскачат своя тесен профил, надграждат себе си и постепенно се превръщат в професионалисти.
  
  15.01.2020 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
            _                        ____  
_ __ / \ __ __ __ __ | _ \
| '__| / _ \ \ \ /\ / / \ \/ / | | | |
| | / ___ \ \ V V / > < | |_| |
|_| /_/ \_\ \_/\_/ /_/\_\ |____/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.