Властта да осъзнае, че за станалото в Перник е виновна преди всичко тя

  Прочетох, че акцията на ДАНС, МВР, спецчасти и Главна прокуратура в Перник е довела до арестуването на управителя на ВИК – Перник.
  Предполагам, че е имало за какво, макар да ме смущава, че действат ДАНС и особено – спецчастите. Да допуснем, че така се преценили, така действат. Още повече след като пратиха БОП-а във Футболния съюз.
  По принцип, отдавна се знае, че когато държиш в ръцете си чук, всички проблеми започваш да ги виждаш като гвоздеи.
  Имам интуитивното предчувствие, че усилията за намиране на виновниците трябва да тръгнат към по-високото. Бедствие от този мащаб не може да се причини от един човек, дори и то управител на многострадалното пернишко ве-и-ка...
  
  Тези дни, си допълвам лекциите за сигурността в извънредни ситуации с пасажи от книгата на Тодор Радулов „Гувернантките на властта“. Авторът е бил генерал от Главно следствено управление-ДС.
  Всъщност, ползвам разказа му за разследването на причините и виновниците за най-голямото бедствие по време на соца – скъсването ня 1 май 1966 г. на стената на хвостохранилището край врачанското село Згориград, когато маса от тиня, кал и шлака с вълна а места от 10-15 метра помита всичко пред себе си и по официална статистика довежда до смъртта на 118 души, а по хорската мълва – и над 500.
  Тогава следствените органи се опитват да достигнат до истинските причини и виновници за бедствието.
  Важно е да се знае, че на 1 юли 1965 г., т..е 1 година преди това, ленинградският проф. Павел Евдокимов прави оглед на хвостохранилището и заключава, че „Стената е неустойчива и няма да издържи на натиска на вода и хвост“ Тя не е съобразена с капацитета на хвостохранилището... Може да очаквате от края на април до началото на май 1966 г. катастрофа, свързана с човешки жертви и големи щети“.
  Ето това е професионалистът, експертът, ученият, знаещият и можещият!
  Той е бил камбаната, назовал е дори времето на катастрофата.
  За същото говоря и аз по отношение на Перник – хей, властта, ами питайте, опрете се на шепата останали професионалисти, експерти, учени, знаещи и можещи! Не може да се назначават калинки, корупционери, дилетанти, парашутисти и партийни протежета. Некадърността в управлението на държавата ще започне да убива. Тя вече предизвиква остри водни дефицити, тя ще докара до епидемии, тя ще доведе до екологични катастрофи.
  Да се върна към 1966 г.
  И тогава властимащите не позволяват нишките на вината и отговорността да отидат към министрите и другите политически, партийни и стратегически мениджъри. И тогава истинските виновници на управленското ниво, което мениджира процесите в държавата се измъкват сухи от трагедията.
  И все пак не го отнася само „управителят на ВИК“, сиреч техническият ръководител на обекта - осъден на 10 години затвор. Осъдени са също главният инженер на управление „Цветна металургия и рудодобив“ и главният инженер на ДММП „Г.Димитров“ – на 12 години затвор, както и началникът на рудника, „запълващ“ хвостохранилището – на 5 години затвор.
  Припомням този случай, макар и от различен род, за да направя аналогия със сегашната ситуация в Перник.
  1. Тогава властта при бедствието реагира незабавно, сега едва-едва, лека-полека, яваш-яваш, месеци наред от управленския Олимп не забелязват, че на 30 км от тях, в Перник надвисва бедствено положение.
  2. Тогава властта действа чрез компетентните органи, а не целия си силов ресурс; компетентните органи вършат нужната работа, целият силов ресурс демонстрира показнО захващане с проблема.
  3. Тогава властта пази онези, които са част от нея, както му викат руснаците „круговая порука“, а ние – „гарван гарвану...“, сега – поне засега – се прави абсолютно същото.
  4. Тогава властта намира и наказва виновните не само при последния бушон („управител на ВИК“, секретарка, чистачка, клошар).
  Всяко бедствие – от природен, техногенен (породен от прилагането на технологии; причинен в резултат на производствена авария) и антропогенен (в резултат на човешката дейност) характер е извънредна ситуация, при която разследването на вината и отговорността е последната фаза – преди това вървят прогнозирането, предвиждането ранното сигнализиране (предупреждение), превенцията, противодействието, мерките за ликвидирането на щетите.
  Иначе си остава тичане след събитията, дайте да дадем, след дъжд качулка, като се обърне колата...
  Но това не значи да си казваме, че и да осъдим някого, няма да върнем нещата до преди бедата.
  Трябва да се знае, че когато вината не бъде идентифицирана, а отговорността не бъде понесена, това означава заживяване с чувството на безнаказаност. Това означа властта да не разбира, че управлението е прекалено сложно нещо, за да се прави с любителство, импровизации, симулации и демонстрации на псевдоактивност.
  Както казва Насим Талеб (онзи с черните лебеди“, властта трябва да залага кожата си в проблема, в играта на управляване – т.е. да има залог, да знае, че за некадърност и безхаберност се бие през пръстите и се лежи в затвора. Тогава тя ще внимава в картинката и ще прави максималното, за да не допусне бедата.
  Ето защо е важно властта днес да осъзнае, че за станалото в Перник е виновна преди всичко тя. И да си поеме вината и понесе отговорността.
  Вината се поема чрез политически действия – чрез оставки. Отговорността се носи чрез присъди. При това ефективни.
  Така поне е в демократичните държави. И частично дори – при тоталитарните.
  
  10.01.2020 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
              _                 ____       
_ __ ___ | |_ __ __ / ___| ___
| '_ ` _ \ | __| \ \ /\ / / | | / __|
| | | | | | | |_ \ V V / | |___ \__ \
|_| |_| |_| \__| \_/\_/ \____| |___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.