Цялата ни работа в управляването е любителска - хубава, ама българска!

  Напоследък чета много литература тип „мемоари“ – за соца, за около и след 10 ноември.
  От десетките книги за соца имам редица наблюдения. Сега ще напиша тук само за едно.
  Направи ми впечатление, че множество автори, като пишат за разработването на стратегии, концепции, програми, закони и редица други важни документи в политиката, икономиката, науката, културата и т.н., споменават, че когато се създават работни групи, екипи, колективи и други от този род, те са събирани някъде за определен срок, най-често в някоя вила, някаква изнесена от ежедневната суета сграда и седмица, две, месец, колкото трябва, са се трудили върху съответния документ, без да имат различни битови и какви ли не свързани с ежедневието грижи и проблеми.
  Не става дума за соца, а за подхода.
  За осъзнаването, че разработването на стратегически, визионерски, принципни, ключови документи е част от висшия пилотаж в управляването на процесите в държавата.
  През последните повече от 2 десетилетия съм участвал в някаква форма и по някакъв начин в създаването на редица подобни документи или съм наблюдавал как протича тяхното създаване.
  То у нас се прави между другото – назначава се съответната група участници и им се казва – пишете!
  Да пишат наред с всичко останало – например лекции по 4-6 часа на ден, дисертации, дипломни работи, рецензии, служебни задължения, лични грижи, ежедневна суета, професионални ядове и борби, тичане под началнически заповеди и прищявки по хоризонтала и по вертикала, въртене, както казват руснаците, като катерица в колело.
  Сега съм престанал да участвам и вече отказвам участие в подобни екипи, защото не е редно хората около 65 и над 65 да определят бъдещето на страната и на по-младите. Те, по-младите и най-младите трябва да разработват, решават, мислят и измислят какво да е бъдещето, което желаят за страната и в което ще се реализират, вместо да бягат от родината си, обръщайки се с гняв назад – няма да ви живея в скапаната държава!
  И понеже вече съм прекратил подобни участия, не мога да бъда обвиняван, че искам нещо за себе си.
  С този статус само посочвам една от причините за лутането на България - ами защото тя вегетира без стратегия и визия, без лидерство и ясна представа какво иска да постигне и как да го постигне. И тази причина е, че не се осъзнава значението на стратегическото мислене, на стратегическите визии и няма абсолютно никаква, драстично и драматично никаква управленска потребност от тях.
  Именно затова, само понеже някакви документи от този род все пак трябва да има, те се пишат на коляно, на парче, между другото, импровизирано, за отбиване на номера, със заповед до определени хора, чиновници или затънали до гуша в служебните си задължения експерти - я дайте 20-30 страници, я сътворете това или онова, я измислете каквото там трябва, я до 10 дни да се напише туй, което трябва!
  Резултатът е това, което имаме като стратегии – твърде много по количество, с твърде малко качество. Приема се документът с апломб, с непоносим шум, с голяма патаклама, със самохвално кудкудякане, с пиене на шампанско, а после прашасва на нечии рафтове. Като всички стратегии за национална сигурност досега – щамповат ги (щамповаме ги), а после никой не ги чете, освен преподавателите, които трябва по задължение да ги преподават и студентите, които са принудени с досада да ги изучават.
  Цялата ни работа в управляването е такава, любителска - хубава, ама българска!
  Пък после се чудим защо нещата не се получават. То вече и не се чудим, а се оглеждаме кого да обвиним за бедите си. Даже тук фантазията ни е бедна - едните казват, че е Сорос, другите - че е Путин. И толкоз!
  
  09.01.2020 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _  _     _   ____    _           
| || | | | | _ \ | | __ ___
| || |_ | | | | | | | |/ / / __|
|__ _| | | | |_| | | < | (__
|_| |_| |____/ |_|\_\ \___|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.