Два етюда

  Етюд I
  Ужас какво прочетох сега в том III на "История России" (Москва, 2017 г.) под редакцията на големия руски учен Андрей Зубов:
  "В сентябре 1954 г. коммунистический режим совершил одно из страшных преступлений против человечности. Маршал Жуков, который в то время был первым заместителем министра обороны, приказал во время учений на Тоцком полигоне под Оренбургом осуществить настоящий атомный взрыв и сразу же после того бросить в атаку через эпицентр сорок тысяч солдат и офицеров.
  Из участвовавших в этом броске три четверти вскоре умерли от непереносимых доз радиации. Жуков, никогда не ценивший человеческой жизни, бестрепетно посылавший солдат в атаку через неразминированные поля, на этот раз в жестокости превзошел все мыслимые границы. Но ответом на это преступление стали не разжалование и суд, а назначение в феврале 1955 г. на должность министра обороны и избрание членом Президиума ЦК КПСС."
  40 000 войници и офицери са накарани да минат през епицентъра на атомен взрив, 30 000 умират скоро след това от тежката доза радиация...
  
  
  
  Етюд II
  1.
  "Той имаше основание да бъде доловен. Беше започнал своя път като първи партиен и държавен ръководител без някой да го познаваше и ценеше. Напротив, в собствената си страна беше предмет на осмиване и отрицание. А ето, сега седи с президента на Франция, с президента на Германия, с италианския президент, приемал го беше японския император, срещал се бе с папата. Тоест вече е друга фигура за международната политическа сцена. Това му даваше основание за много илюзии, а всъщност по това време той беше вече жив политически труп."
  2.
  "Много често отношенията между държавите са и отношения между техните лидери. В този смисъл фактът, че българският министър-председател е на власт почти 10 години, засилва влиянието му при взимане на решения както в Европа, така и извън Европа. Проблемът на малките страни е, че много често в тези страни хората знаят едно име."
  ...
  Първият цитат е от книгата на Петър Младенов "Животът - плюсове и минуси", отнася се за янаури 1989 г.
  Вторият цитат е от текста на Иван Кръстев "Изпитанията през 2020 г.: Брекзит и опасността от нова финансова криза", отнася се за януари 2020 г.
  …
Приведох тези цитати сигурно заради две причини – първо, защото някои неща се повтарят в различна форма, но с едно и също съдържание; второ, защото нашите властници си мислят, че като ги потупват по рамото големите държави, са, с извинение, хванали Господ за шлифера, а всъщност и проблемите ни, и техните решения са си дълбоко наша работа и не попадат в радара на големите държави.
Да, има и трета причина – първите ни властници вечно приемат дипломатичния тон и показното уважение към тях като оценка за тях лично, докато то е определена култура в международните отношения и вградено във възпитанието уважение към държавата, показано в лицето на нейния властник; по-късно в мемоарите четем как са ни оценявали – със съжаление, с усещане за наше аборигенство, щом не сме намерили нещо по-възпитано, по-образовано, по-културно и по-облаятелно от конкретните си властници...
  
  05.01.2020 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  ____                  __     __  __ 
| __ ) ___ ___ / /_ | \/ |
| _ \ / __| / __| | '_ \ | |\/| |
| |_) | | (__ \__ \ | (_) | | | | |
|____/ \___| |___/ \___/ |_| |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.